Кой ще спечели, ако валутният борд падне?

Където има много пари има и много разнопосочни интереси. България се развива изключително бързо. И не само икономически, а и манталитетът на бизнесмените се променя. Главна роля за тази промяна имаше стабилната икономическа среда. А тя дойде с въвеждането на валутния борд, на който вече десет години се радваме. И ще продължим да му се радваме до приемането на еврото. Поне така обещават управителят на БНБ Иван Искров и министърът на финансите Пламен Орешарски.

Проблемът в случая е, че има много заинтересувани това да не се случи. Ако валутният борд падне и икономиката ще изпадне в криза. Не че имаме нужда от него в сегашното положение. Това, което ни дава той е сигурност и стабилност в очите както на българите, така и на чуждите инвеститори.

Ако не вярвате, тогава запитайте се, за какво й е на една скандинавска банка да прави негативни доклади за развитието на региона? В последното си „проучване“, изводът им е направо катастрофичен за страната, за прегряването, за балона, за дисбаланса на финансите. Звучи толкова достоверно, че ако човек не познава наистина положението в България би се хванал. И тук най-странното е, защо една банка, която не вижда перспектива в региона е инвестирала над 100 млн. EUR последните години?

Много хора се опитват да разклатят валутния борд. В икономиката нещата са като скачени съдове – когато някой губи, друг печели. Последно време във финансовите среди дори се говори, че шефове на няколко от най-големите хедж-фондове са се срещнали в Лондон и са поставили това да разклатят бордовете в източна Европа. И ако успеят да го направят ще спечелят милиарди.

Какво им трябва, за да успеят? Паника. Хората трябва да престанат да вярват на банките, на икономиката и на лева като валута и в един момент всички да искат евро срещу парите си.

България не е първата страна, която е подложена на подобна атака. На 23 октомври 1997 г. Хонг Конг бе жертва на масивен спекулантски натиск, който искаше да унищожи борда в страната като срине доверието в местната валута. Междубанковите лихви се повишават до трицифрени числа, а едномесечните лихви преминават 50%. Въпреки атаките страната овладява положението. В резултат на атаките производството намалява с над 5% през следващата година.

Регионът е под прицел. Прибалтийските страни вече преживяха няколко атаки. Преди две седмици в Латвия хората се редяха денонощно пред банките и чейнджбюрата за да обменят парите си в евро. След непрестанните уверения на централната банка, че повод за паника няма, нещата постепенно се възстановяват. Дали това обаче не е сигнал за нас да се подготвим за подобни спекулантски атаки?