Колко богати сме на бедни полезни изкопаеми
Колко богати сме на бедни полезни изкопаеми?
инж. Михаил Стайков
В България има не по-малко от 5000 обекта на минерални суровини. Наред с това битува мнението, че сме „богати на бедни полезни изкопаеми“. По-правилно е обаче да се говори за кондиционни ефективни за експлоатация в дадения момент на техническите възможности, и некондиционни полезни изкопаеми.
Поради силното влияние на рисковия природен фактор, не винаги очакванията за намиране на по-богати находища са се потвърждавали. Например, изцяло проучванията на суровини за черната металургия не са били успешни. Палмата на некондиционността (беднотата) носят известните „Кремиковци“ (желязо) и „Оброчище“ (манган). Те са с двойно по-ниски метални съдържания и с неблагоприятен минерален състав. За съжаление, без необходимата железорудна база, край София беше изграден ненужен и вреден екологически металургичен комбинат.
Бедни се оказаха и другите залежи на желязо (Троянски Балкан), на хром (Югоизточни Родопи), титан (Странджа), моблиден (Сърнена средна гора, Рила), волфрам (Северни Родопи). Много от златорудните прояви в Южна България са с незадоволителни концентрации. Същото важи и за рудите на цветни метали, особено за бедните оловно-цинкови руди в Осогово, където не възникна нов минен център. Десетки години „Редки метали“ беше субсидирано от държавата именно заради неефективната експлоатация на преобладаващо бедните уранови залежи.
Парадоксално е обаче, че една група бедни находища се оказа кондиционна и с важно икономическо значение за страната. Тук са „Медет“ вече изчерпано, „Елаците“ и „Асарел“ с общи първоначални запаси над 600 млн. тона, но с ограничено ниско медно съдържание (0,35%). Сега годишно от тях се добива 26 млн.т. рудна маса гръбнак на медодобивната индустрия. Тук са и нискокалоричните (1500 калории) лигнитни въглища от Маришкия басейн с първоначални запаси 2,3 млрд. тона. Тяхната експлоатация (близо 20 млн. тона годишно) гарантира производството на 35% от електроенергията в страната.
Напълно кондиционни са много от откриваните в течение на десетилетия полиметални находища в Родопите. Те са със световна известност и на тяхната база са действали 43 рудника в рамките на най-големия минно-руден район у нас.
Показателен пример за кондиционност е златно-медното находище „Челопеч“, което включва 50% от златорудните потенциали в страната и в което предстои интензивна минна дейност. Качествени са нашите въглища в редица басейни: Бобовдолски, Ораново-Симитлийски, Черноморски и др. На редица суровини се опира нерудната промишленост каолинови пясъци, огнеупорни глини и др. Нефтените и газови находища, въпреки скромното си участие в икономиката, са ликвидно-експлоатируеми.
Нашата минно-добивна промишленост е с минало и настоящо развитие, което се базира на по-богати или по-бедни полезни изкопаеми. Но всичко е в зависимост от това каква точно е икономическата обстановка.