Колко зле е България?
Политическа несигурност, понижен кредитен рейтинг, влошаващи се бюджетни показатели и спрени евросредства – такива са предизвикателствата пред България според международни анализатори. Техните мнения обобщава за Deutsche Welle Г. Кънчев.
Какво ще бъде следващото българско правителство? Според Отила Данд, вицепрезидент на мозъчния тръст Teneo Intelligence, недоволните български избиратели отново ще гласуват за силно разделен парламент. В интервю за Deutsche Welle Данд прогнозира, че това може да доведе до повторение на сценария от миналите избори, когато спечелилите от ГЕРБ не успяха да намерят коалиционен партньор и изпаднаха в опозиция. На противоположното мнение са анализаторите на Economist Intelligence Unit (EIU), които в актуалния си анализ за България твърдо предвиждат кабинет на ГЕРБ – под формата на ново правителство на малцинството или в коалиция с Реформаторския блок или ДПС.
Каквото и правителство да бъде съставено обаче, то ще бъде нестабилно и политическата несигурност в България ще продължи да възпрепятства способността му да отговори на наболелите проблеми на страната, коментира за Deutsche Welle Бланка Коленикова, политически анализатор във вашингтонския мозъчния тръст IHS.
„Корупцията, неефективните публични услуги, претоварената и неефективна съдебна система, в съчетание с непредсказуемостта на политиките спрямо чуждестранните инвеститори, ще продължат да влошават качеството на бизнеса и инвестиционната среда в България“, твърди Коленикова.
Доказателство за несигурната инвестиционна среда е сваленият наскоро кредитен рейтинг на страната. В средата на юни Standard&Poor's понижи дългосрочния рейтинг на България с една стъпка от BBB до BBB-, но със стабилна перспектива. Това обаче е най-ниското ниво на инвестиционен рейтинг и е само с една степен от края на инвестиционната скала, след който облигациите се считат за високорискови и се определят като инвестиционен боклук (junk).
Като основна причина рейтинговата агенция изтъкна нестабилната политическа ситуация в страната. В средата на месеца беше публикувана и оценката на Международния валутен фонд, който оцени също вътрешната политическа несигурност и нейното въздействие върху реформите и инвестициите като основна заплаха за икономическия растеж на България.
Засега обаче икономиката отбелязва растеж и повечето прогнози са той да се засили заедно с възстановяването на европейската икономика. Чарлс Мовит, главен икономист в IHS прогнозира, че ръстът през 2014 г. ще надмине миналогодишните 0.9% и ще достигне 1.7 на сто, благодарение и на увеличаващото се вътрешно потребление и възстановяването на основните експортни партньори на страната.
Според Мовит обаче по-силен икономически ръст на българската икономика ще има едва когато настъпи осезаемо подобряване на вътрешния кредитен пазар, тъй като банките, домакинствата и предприятията все още имат висока задлъжнялост. Необходимостта от сравнително строга фискална политика, за да се запази фиксирания курс на лева към еврото, е друг фактор, който ще продължи да ограничава икономическия растеж, твърди Мовит.
Състоянието на публичните финанси също се влошава осезателно в последните месеци, пишат анализаторите на EIU.
Това ще бъде и голямото предизвикателство пред служебното правителство, което президентът Росен Плевнелиев предстои да назначи преди предсрочните избори.
Според EIU, служебният кабинет ще трябва бързо да намери начин да подобри събираемостта на данъците и да запази бюджетния дефицит под контрол, тъй като последните данни показват влошаване на фискалните позиции на страната. Допълнителна заплаха за бюджета са и замразените от Европейската комисия еврофондове по програмите Околна среда и Регионално развитие.
На този фон става очевидно, че служебният кабинет, а и следващото правителство, ще имат да решават трудни задачи. Нещо повече – политическият смут, който е обзел България от началото на 2013 г., може лесно да продължи и след предсрочните избори, заключват от EIU.