Колко спокойна ще е годината за еврозоната?

Миналата 2013 г. беше най-малко проблемната за еврозоната от 2009 г., когато започна дълговата криза в Гърция. Консенсусното мнение е, че и 2014 г. ще бъде също толкова спокойна за региона, колкото беше и миналата. Гледната точка се споделя и от някои от анализаторите, които прогнозираха разпад на валутния блок в Европа допреди малко повече от година, пише в свой анализ The New York Times

Политическата воля да се продължава с реформите и обещанието на Европейската централна банка (ЕЦБ) да спаси еврото продължават да облекчават натиска върху дълговите пазари. Освен това има перспективи за известен икономически растеж – Испания, Италия и Португалия излизат от рецесията, а се очаква същото да се случи и с Гърция през тази година.

Въпреки позитивните сигнали обаче има доста причини за тревоги. Високата безработица, умората от мерките за икономии и все още изключително слабия растеж са идеалната предпоставка за набирането на скорост на антиевропейските партии. Според резултатите от различни проучвания крайнодесните популистки партии могат да спечелят около 20% и повече от местата в Европейския парламент на евроизборите през май.

Това може да окаже сериозен натиск върху водещите партии в Европейския съюз (ЕС) и да постави огромно предизвикателство пред продължаващата интеграция в съюза. „Подобен резултат би могъл да усложни избора на председател на Европейската комисия (ЕК), както и прокарването на законодателството за европейския банков съюз“, коментира Алистър Нютън, старши анализатор в Nomura Securities.

ЕС сериозно изостава с плановете за банковия съюз, който да предотврати бъдещи финансови кризи. Поне още няколко години проблемът с фалиращите банки ще продължи да тежи на правителствата, а по-затегнатият контрол на слабите финансови институции и задлъжнелите суверени продължава да е мираж.

ЕЦБ провежда поредните стрес тестове на най-големите банки в Европа. Резултатите ще бъдат публикувани през ноември, припомня изданието. Вероятността за някакъв сериозен шок се счита, че е ограничена, тъй като много от банките вече преминаха процес по рекапитализация. Въпреки това кредитирането вероятно ще продължи да бъде ограничено, което пречи на икономическото възстановяване и може да позволи нови тежки кризи.

Очаква се също така германският Конституционен съд да вземе решение за програмата за изкупуване на облигации на ЕЦБ – един все още неизползван механизъм за защита на еврозоната.

Централната банка продължава да се опитва да купува време, за да може регионът „да си подреди къщичката“ – да се справи с рекордно високата задлъжнялост и необходимите икономически реформи.