Колко трябва да харчи държавата?

Важните въпроси в България обикновено се подминават покрай злободневните теми. Това е на път да се случи и с ключов въпрос като преразпределението на благата чрез държавата и кой сектор какъв дял от държавните пари трябва да получи.

Преди броени дни управляващите излязоха със своя концепция по въпроса, отразена в Конвергентната програма на България за периода 2014-2017 г. Според нея страната ще повиши минимално сегашното си ниво на преразпределение през бюджета и от 35,7% от БВП бюджетните разходи ще се увеличат до 36,2%. За сравнение държавите от ЕС преразпределят средно 49,4% от БВП.

Социалните сектори, които и в момента у нас са със значително по-ниско финансиране от бюджета в сравнение с другите държави в съюза, ще останат в същото положение и през 2017 г. Парите за здравеопазване ще останат 4,6% от БВП при 7,3% в ЕС. Делът на образованието ще се свие от 3,5 на 3,4% при 5,3% в ЕС. За социална защита през 2017 г. ще отиват 12,9% от БВП при 19,9% в ЕС.

Същевременно България ще запази високото си ниво на разходи за икономически дейности като земеделие, транспорт, комуникации, енергетика – 4,9% през 2017 г.

“Труд” потърси експерти за коментар по темата.

ЛЮБОМИР ДАЦОВ,финансист, бивш зам.-министър на финансите:

Никой няма капацитет за повече пари

Въпросът за нивото на преразпределението през държавата и делът на всеки конкретен сектор в общите разходи е сложен и няма елементарно и универсално решение. Още през 1998 г. у нас бяха направени проучвания по модел на МВФ за големината на публичния сектор, които стигнаха до извода, че той трябва да бъде 35% от БВП. Това е компромисно ниво на преразпределението чрез държавата и отговаря на ниската ефективност на разходите у нас.

От 1998 г. насам ситуацията в това отношение не се е променила съществено, за да има предпоставки за увеличаване на дела на публичния сектор. Макроикономически това би било вредно. В момента никой не може да докаже, че има недостиг на пари, защото няма система, в която ако се увеличи финансирането, ще се постигнат по-добри резултати. Бюджетните системи в момента нямат капацитет да поемат повече средства.

При системи, които са неефективни, изливането на допълнителни пари няма ефект. Според мен България трябва твърдо да спазва ограничението за публичен сектор до 40% от БВП, заедно с европейските средства, като това паралелно трябва да върви със стратегия за увеличаване на ефективността на публичните разходи. Ако хората имат очаквания за по-голям обем на публичните услуги, трябва да са готови да плащат по-високи данъци.

За последните 10 години парите за образование и здравеопазване са увеличени в пъти, но това не е подобрило тези услуги в същата степен. При това положение защо трябва да се дават повече пари от бюджета, а не всеки индивидуално да си заплаща? Според мен е съвсем нормално от 8% от БВП разходи за здравеопазване в България, близо половината да идват от бюджета, а другата половина да са частно финансиране, както е в момента. Вярно е обаче, че и частните разходи в здравеопазването са много неефективни, защото голяма част от тях са нерегламентирани. Затова е необходима цялостна промяна на модела на финансиране на здравеопазването.

ЕМИЛ ХЪРСЕВ, финансист:

Плащаме малко, получаваме малко и това е правилно

Разбираемо е, че в България общите държавни разходи са по-малки в сравнение с тези в много от европейските държави. Това се дължи на по-ниската данъчна тежест у нас и на факта, че такива са възможностите на българската икономика.

Според мен, когато се прави съпоставка с ЕС, е много важно да се отчитат не само бюджетните разходи, но и тези средства, които гражданите плащат от джоба си, за да си осигурят здравеопазване или образование, например обучение в чужбина. В противен случай няма да е ясна цялата картина на проблема. В това отношение в България определено има по-различна структура на финансирането на социалните разходи в сравнение с другите държави от ЕС. Това, че плащаме малка част от разходите през бюджета, не означава, че не вадим още много средства от личния си джоб за финансирането на функции като образование, здравеопазване и др.

Разпределението на бюджетните средства по функции в сегашния си вид е много правилно и ако зависеше от мен, аз бих взел същото решение. Причината е, че огромният дял на частните разходи води до по-голяма ефективност. Когато аз плащам от джоба си за образованието на моето дете, аз знам за каква услуга плащам и не допускам и един лев от тези пари да бъде откраднат. Докато ако бюджетът ги взема от мен и ги харчи в полза на моето дете, не мога по никакъв начин да контролирам ефекта от тези разходи.

Затова според мен обществените очаквания към държавата трябва да бъдат реалистични. Вярно е, че в момента получаваме по-малко услуги от държавата в сравнение с някои европейски държави, но това е заради ниската данъчна тежест.
Така и трябва да бъде, защото ако данъците бяха по-високи, ползата от тях нямаше да бъде по-голяма.

Освен това не мисля, че е добре отделните сектори като отбрана, сигурност, здравеопазване и т.н. да смятат, че са абонирани за определен дял на разходите от БВП. Това не е правилно, защото е много по-важно да се отчита ефективността на тези разходи.

ПЕТЪР ГАНЕВ, икономист, Институт за пазарна икономика:

Важно е не само колко средства харчим, но и с какъв резултат

При разпределението на бюджетните средства основният въпрос не е просто колко пари се изразходват, но и как се харчат и какви резултати се постигат. Ако гледаме само данните като процент от БВП, може да си изградим доста погрешна представа. Дори да удвоим парите за здравеопазване, това не би довело до отчетливо по-добри здравни услуги от тези, които получаваме в момента, без да има реформа.

Структурата на бюджета като цяло е изкривена. Доказателство за това е, че инвестиционните разходи намаляват като махнем европейските проекти. На пръв поглед важни сфери като образованието, където консенсусът в обществото е, че по принцип могат да се наливат повече пари, страдат за сметка на нереформирани сектори като вътрешен ред и сигурност. Тоест проблемът не е само в структурата на разходите, но и в начина, по който се харчат парите, и какъв е ефектът от това.

Друг важен въпрос е дали разпределението на средства в конвергентната програма отразяват реалната картина за финансирането на различните сектори. В официалните документи виждаме парите, които се преразпределят през бюджета за обществен ред и сигурност, образование, здравеопазване, социална защита и ги сравняваме като дял. Въпросът е обаче каква част от финансирането идват от частния сектор.

Знаем, че в здравеопазването много от плащанията са извън консолидирания бюджет. Те идват от джоба на потребителите и отиват директно в лечебното заведение. При образованието например има частни уроци, частни училища, такси за университетите. Тези плащания също не влизат в консолидираната програма.

Смятам, че трябва да има дебат от гледна точка не само на това колко пари насочва държавата към дадена сфера, но и как тези системи да се реформират, за да се гарантира, че по-голямото финансиране ще доведе до по-добър резултат. Тази дискусия традиционно се случва в края на всяка година с приемането на държавния бюджет. Някой може да каже: “Швеция харчи толкова, дай и ние да направим същото”, но според мен подобен числов подход не е правилен.

Не трябва да си пожелаваме някакъв процент от БВП за образование и да гоним изпълнението му. Трябва да сме наясно, че не харчим, за да постигнем процент, а даден резултат.