Компании, готови за публичност, искат повече сигурност
Компании от строителния бранш, търговията с метали и производството на електроуреди може да се появят на Българска фондова борса, с което представените на пазара сектори да се увеличат, а инвеститорите да получат нови възможности за диверсификация.
Конкретни разговори за възможностите, които капиталовият пазар предлага за набиране на капитал, са водени както с големи компании, така и с дружества, чиито активи са по-малки, но пък секторът, който представят е нов за борсата. В списъка на БФБ фигурират Галчев Инженеринг Груп АД, Строй консулт ЕООД,Хелиос Метал Център ООД, Е-Елит – България ООД, Белла -стил АД, ловешката Феникс инверс ААДи дори винената компания Struma Wine Company.
Представители на дружествата са поканени да участват и на Кръгла маса, която БФБ организира утре, 17 ноември в столицата, с участие на специалисти от Комисията за финансов надзор, инвестиционни посредници, банки, управляващи дружества, пенсионни фондове, Асоциацията на индустриалния капитал, асоциациите на директорите за връзки с инвеститорите, одиторски компании и адвокатски кантори.
В интервю заDarikFinance.bg изпълнителният директор на БФБ Бистра Илковапосочи какви са конкретнитекритерии, по които са избирани потенциалните нови емитенти, като подчерта, че дории в окото на кризата бизнесите не спират да търсят варианти за реализация на проектите си и сеподготвят за публичността.
Ето какво е виждането на един от поканените на борсата бизнесмени:
Кирил Василев, Хелиос Метал Център АД
Мислите ли за листване на БФБ?
Съвсем реалистично е някоя от фирмите ми да опита да излезе на борсата, но въпросът, който си задавам, е дали съм готов да се листвам на пазара. Не е далеч тази идея от моите виждания. Екипът ми също ги споделя. Но имайте предвид, че ние сме 100% частна семейна компания, без особени проблеми с финансирането и наистина, ако ще търсим да си избираме партньори, мислим да е през борсата.
Това, което ме кара да разсъждавам по този начин е, че тя е мястото, където компанията би могла да привлече капитала, който не е в ръцете на един, двама или трима души, а е в ръцете на по-широк кръг от хора, така че влиянието да не е така концентрирано.
Аз съм построил бизнеса си достатъчно открито. Публикувам всичките си отчети, доклади. Има компании, които са напълно закрити и не пропускат никаква информация. От самото начало съм гледал на компанията като на семеен бизнес и дори по време на ентусиазма през 2007 година не съм се увличал от модата да ставам още по-голям. Затова и листването на борсата не е било сред намеренията ми тогава.
Какви са страховете на мажоритаря, когато пуска инвеститори в компанията си?
Страховете, че с отварянето си към инвеститори, компанията би могла да бъде вражески превзета, си съществуват за хора от бизнеса. Причините са в недоброто регулиране и недобрите закони, слабата правна защита, която в България въобще липсва. Те правят невъзможно да се защитиш при недобросъвестно или тенденциозно завземане на компанията или при изтичане на борсова информация например. В щатите има цели отдели на ФБР, които се занимават с тази информация, а у нас защитата липсва. Мислел съм си, че ако не се почувствам достатъчно сигурен да изляза на нашата, ще изляза на някоя друга европейска борса.
Няма сигурност за бизнеса на компаниите. Принудени сме да наливаме безумно много средства, за да си подсигурим такава.
Как се представя бизнесът ви в условията на криза? Успявате ли да получите нужното финансиране от банките?
Аз съм от малкото хора, които спорят с банките и постоянно са в дебат с тях. Това го правя поради простата причина, че сме равни. И аз, и те сме търговска структура. Те продават пари. Аз продавам желязо.
Моят бизнес е консервативен. Продавам реални продукти и не мога току така да се махна. Най-малкото като стоя и гледам през прозореца на офиса си, тук е струпана толкова стока, че ми трябват поне 3-4 години само да изнасям стока.
Близо 3 пъти паднаха цените на металите, като грубо от 1 500 долара на тон строителните метали паднаха до 1 000 долара на тон. Това обаче не е толкова голям проблем. Падат грубите обеми, но в същото време при отделните стоки спадът от 20-30% не е толкова драстичен.
Тези цени събуждат инвеститори, които с половината пари, които са заделили за проектите си в България, сега виждат, че могат да ги реализират с много по-малко средства. Такива са например магазините от големите вериги, чиито хипермаркети изискват големи количества строителен метал. Ако сред тях има такива, които предварително бяха предвидили няколкостотин милиона за инвестиция в 30-40 магазина, то сега биха могли да вдигнат дори 100, при това да ги направят още по-здрави с по-голямо количество метал.
* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!