Конформисти дават акъл за държавните финанси

Често участници в различни дискусии по значими за всички нас теми изненадват със странни мнения. Те се афишират като експерти, а заемат позиция, която или е погрешна, или е плод на недостатъчно проучване, или е неприкрито пристрастна. Можем да наречем всичко това с една дума – конформизъм, който е в основата на много наши беди. А потокът от „експерти“ не секва.

Често се коментира здравето на публичните финанси на фона на състоянието на НЕК, цените на електроенергията и работата на енергийния регулатор. През последните месеци се правят опити да се внуши, че изходът е финансовото бреме на лошите решения, трупани в продължение на много години, да се прехвърли върху всички нас, като се използват бюджетни пари. Появиха се и предложения за създаване на фонд, попълван от бюджета, който да спасява енергетиката. В първите дни на август ни бе съобщено, че е подписан договор със Световната банка за консултантска помощ. Вероятно консултантите ще потвърдят идеята за използване на бюджетни средства, набирани във фонд. От него ще се изплащат парите, които свободният пазар никога не би осигурил на производителите на зелени, кафяви и др. енергии. Ето как хем си говорим за пазарна икономика, хем ще продължаваме

да осигуряваме с много пари договори, в които няма нищо пазарно

А т.нар. експерти така и не назоваха проблемите навреме и с истинските имена. Не обясниха, че промените в законите през 2009, 2011 и 2012 г. (уж поискани от ЕК) осигуряваха частни интереси, но не и интересите на българската енергетика и на българското общество. Едва наскоро стана ясно, че през 2012 г. с промени в Закона за енергетиката и с други действия само за два месеца в енергийната ни система са включени нови 900 мегавата от т.нар. възобновяеми източници. Научаваме истината след три години, и то едва когато новият енергиен регулатор за първи път включи в плащането на сметката не само нас, вечно заблуждаваните битови потребители, но и големите индустриални консуматори. Вместо обаче да бъде приет закон, с който НЕК и министърът на енергетиката да се задължат да преразгледат всички досега сключени договори, така че да станат съзвучни с изискването за либерализация на енергийния пазар, се премина към поправки на закона, за да се „прикачат“ нови производители на скъпи енергии. Правят се непрекъснати внушения, че за да изпълним искането за либерализация, трябва да доплащаме с бюджетни пари на ВЕИ-та и ТЕЦ-ове това, което „невидимата ръка на пазара“ не им дава. Ако тези експерти постигнат целта си, ще сме първата европейска страна, в която парите от данъци няма да отиват за образование, здраве, инфраструктура, а за „подкрепа“ на компании, които правят енергия от вятър, слънце и биомаса, която пазарът приема за прекалено скъпа.

Друга важна област – здравеопазването, също се обсъжда колкото оживено, толкова и неясно и непоследователно. Всяка година бюджетните пари за НЗОК за лекарства и болници растат с над 500 млн. лв., но пациентите изобщо не го усещат. Реформаторите и експертите са в изобилие, но успешни реформи и реална полза за хората няма.

Пълно объркване настъпва, когато се заговори за данъци

В България всеки се изказва по тази тема – не само икономисти и политолози, финансисти и социолози, лекари, учители, аптекари, хлебари, шофьори и т.н. Силни са гласовете на синдикати, работодатели, неправителствени формирования, изследователски центрове. В тази област има няколко постоянно повтарящи се мантри, които са безполезни, но са много устойчиви. Първата е, че сме си изградили чудесна данъчна система и няма защо да говорим за каквато и да е промяна. Втората невярна теза, противоположна на първата, е, че не правим необходимото, за да решим чрез данъците въпросите на демографията, културата, бедността, раждаемостта и здравеопазването.

Да, чрез преките данъци върху печалбата или върху доходите може да се оказва въздействие, за да се решават проблеми от различно естество, но само когато ставките са високи. При ниски данъчни ставки всякакви освобождавания или други опити за стимули чрез данъчната основа или данъчната организация нямат ефект. Възможности за резултатно действие на всякакви данъчни стимули биха се създали само ако се въведе прогресия или се увеличи съществуващата пропорционална ставка поне двойно. Къде е сериозната дискусия по тези въпроси?

Чрез ДДС не могат да се решават проблеми, свързани с икономическо въздействие за разширяване и подпомагане на предприемачеството, защото този данък е неутрален към финансовите показатели. Вдигането на основната ставка само води до засилване на неравенството и създава инфлационен натиск.

Диференцирани ставки на ДДС има в почти всички европейски страни

Целта е да се смекчат проблемите, посочени по-горе, и да се създадат по-благоприятни условия за нарастване на продажбите на книги, лекарства, хранителни стоки и др. Укриването на обороти и избягване на данъка не е пряко свързано с наличието или отсъствието на диференцирани данъчни ставки. Приема се за доказано, че диференцираните ставки са трудни за прилагане и контрол в държави, които нямат добри счетоводните системи и съвременни електронни системи за отчитане. Това можеше да е вярно за България през 1994 г., когато се въведе ДДС (точно затова бе предпочетена една ставка), но не и днес. Не счетоводната система е причина за нарушенията при ДДС.

Много често се говори, че имаме най-добрата данъчна система и затова няма какво да се променя в нея. Това е несъстоятелно, а за съжаление през последните години все не остава възможност подробно да се анализират и дискутират принципни въпроси. У нас се прилагат най-ниските проценти за преки данъци, имаме и най-ниските проценти на съотношението данъци – брутен вътрешен продукт. В същото време сме на първо място между 28-те членки на ЕС по относителен дял на косвените налози в общия приход от данъци. Тези особености заслужават внимание, когато се разискват разходните политики.

Във всички изброени области няма лесни решения и готови рецепти за лекарства. Ето защо е чудно, че някои експерти се изживяват като говорители на истини от последна инстанция. В повечето случаи това дори не е целенасочено, нито е резултат от организиран заговор за разпространение на неверни идеи. По-скоро е плод на инстинкт за съхранение на интереси, които не са явни за обществото. Понякога е свързано с прекалени амбиции за изяви, без необходимите познания. Каквито и да са подбудите, резултатът е вреден, защото се създават неверни представи и очаквания. Това не е упрек към медиите, а към тези, които използват медиите за изявите си.