Корпоративната задлъжнялост в Турция нараства с бързи темпове

Турското правителство натиска централната банка да намалява лихвите

Турция се нуждае от „нов модел на растеж, нова история. Икономическият растеж, основан на горещи пари, приключи“. Това заяви Джемил Ертем, главен съветник на турския президент Ердоган, в телевизионно интервю на 9 юни. Ертем е един от многото в правителството, които критикуват турската централна банка за това, че не понижава лихвите достатъчно бързо, и който счита чуждите инвеститори и неопределено „лихвено лоби“ като враговете на турския просперитет. Дебатът за лихвите се движи най-вече от желанието да се намалят разходите по обслужване на дълга на корпоративния сектор в страната, особено за компаниите от строителния, енергийния и туристическия сектор, много от които са близки до правителството, пише в. Financial Times.

Бърз ръст

Задлъжнялостта на нефинансовия сектор в Турция е 56.8% от БВП в края на 2015 г., което според анализаторската група Institute of International Finance е ниско ниво по стандартите на развитите пазари и дори на много развиващи се пазари. Международният валутен фонд (МВФ) обаче смята, че не само сегашното ниво на задлъжнялост, но и скоростта, с която тя продължава да расте, са опасни. Корпоративната задлъжнялост е нараснала с около 40% за периода 2005 – 2015 г., това е вторият по бързина ръст сред развиващите се икономики след Китай (виж графиката). Натрупването на корпоративни дългове вече достигна точка, в която е само на „няколко удара“ от подклаждането на финансова криза, твърди Мурат Уджер от Turkey Data Monitor.
Анализаторите се притесняват и за натиска върху способността на турските компании да обслужват тези дългове. „Следващата криза на Турция ще бъде причинена от голямото нарастване на дълговете в частния сектор“, заяви Озгур Алтуг, главен икономист за Турция в международната брокерска компания BGC Partners. Според него нивото на задлъжнялост все още не е чак тревожно високо, но има един непосредствен проблем по отношение на способността на турските компании да генерират достатъчно чужда валута, за да посрещнат задълженията си.

Повече кредити, но не и инвестиции

По принцип има три начина, по които турските компании могат да печелят чужда валута – като износители, като част от туристическата индустрия или като купуват долари на международните валутни пазари с приходите си от турски лири. И трите източника в момента обаче са под натиск, отбелязва Алтуг. Износът, който нарастваше с 10-15% годишно като цяло от 2000 г. насам, пострада сериозно през последните 18 месеца. Приходите от туризъм също се свиха след отлива на руснаците, заплахите от терористични атаки и бежанската криза. Освен това Алтуг допълва, че „компаниите, които работят на местния пазар, ще се нуждаят от много висок икономически ръст, за да спечелят достатъчно и да си изплащат дълговете в чужди валути“. В последните три години икономическият растеж на Турция беше около 3.5%, почти двойно по-нисък от 5-6%, с който Турция беше свикнала преди това.
Освен това ръстът на кредитирането не беше подкрепен от съответното нарастване и на инвестициите. Според анализаторите, ако големите заеми за турските компании бяха използвани да стимулират продуктивността, ситуацията е щяла да бъде по-добра. Но голяма част от кредитите бяха инвестирани на турските парични пазари, където лихвите са много по-високи, отколкото ако компаниите заемат долари или евро. Това се оказа неефективна стратегия, след като турската лира поевтиня спрямо долара от 2010 г. насам. Ако лирата продължи да поевтинява, компаниите ще имат много голям проблем. Ето защо турското правителство притиска централната банка да понижава лихвите. Друга опция е да се намеси като купувач на валутните пазари. Валутните резерви на централната банка са около 100 млрд. долара. Допълнителна опасност е, че със затягането на властта на Ердоган монетарната политика ще става все по-непредсказуема.

capital.bg