Край на пищните дългове, време е за промяна на режима в Дубай

Джо Тачъл
The Times

„Не се заблуждавай. Всички тук знаят, че Дубай е в беда, но той не е новият Lehman. Абу Даби ще му помогне, само че на висока цена. Дубай скоро ще е предградие на съседа си.“ Това бяха думите на мой приятел от Абу Даби преди няколко месеца.
Докато глобалните финансови пазари напрегнато очакват внасяне на повече яснота по преструктурирането на дълга на Дубай, основната тема на разговор в емирствата е политическата промяна. Отказът на Абу Даби да отпусне неограничено финансиране, с което да гарантира риска на Дубай, бе много по-силен шок за света, отколкото за региона.
Местните хора от месеци знаеха, че бизнесът на Дубай с инвестиции в недвижими имоти е в критично положение. Обсъждат се не толкова начините за покриване на пропуснатите от DubaiWorld лихвени плащания, а как точно Абу Даби ще избере да помогне на съседа си.

Най-богатият град в света

Неволите на Дубай предоставят дългоочаквана възможност за съседното емирство, което със сигурност сияе от злорадство. Абу Даби остана безучастен пред агонията на своенравния си съсед и се кани да затвърди позицията си. Спасяването символизира началото на кампания за регионално надмощие и за смяна на властта в Обединените арабски емирства (ОАЕ).
Макар да попада по-рядко в полезрението на Запада, тихото емирство Абу Даби е столица на ОАЕ и най-богатият град на света. Именно там са съсредоточени истинската мощ и влияние на региона. Абу Даби заложи на търпеливия подход, спокойно трупаше огромни петролни богатства, чийто истински размер не е ясен, и следваше дългосрочна цел – централизиране на ОАЕ под ръководството на управляващата династия Ал Нахиан, в хода на което да си осигури по-голяма политическа мощ и влияние зад граница.
Стратегията е проста. Абу Даби ще подбере успешните и утвърдени активи и ще ги привлече под свой контрол. Тези сделки се обсъждат от месеци. Емирството вече направи постъпки за придобиване на мажоритарен дял в небостъргача „Бурж Дубай“ и в авиолинията Emirates, перлите в короната на Дубай.
Абу Даби обаче трябва да открие деликатния баланс. Все още не са ясни точните задължения на съседното емирство. Изчисленията за около $70 млрд. могат да се окажат твърде оптимистични – някои официални представители намекват за двойно по-голяма сума. Тази несигурност само подклажда международния страх. Въпреки ислямския си дълг да помага на изпадналия в беда ближен и да пази финансовата стабилност на региона, Абу Даби не би искал да се натовари с лоши заеми с наближаващ падеж и неизвестен размер.
Стига да иска, Абу Даби може да разреши проблемите на Дубай за един миг. Суверенният му фонд за $750 млрд. е само върхът на айсберга. По-голяма част от богатството в емирството е необявено, частна собственост на кралското семейство и в ръцете на редица държавни инвестиционни компании. През годините на бума това размиване на границата между държавно и частно бе приветствано. Сега, когато Айдан Биркет от Deloitte и още много финансисти пристигат в ОАЕ, за да сключват сделки, може би настъпва моментът, когато управляващото семейство и частните пари ще бъдат използвани за запълване на финансовите черни дупки. Задълженията към банки като Barclays, RBS и HSBC едва ли ще бъдат публично възстановени.

£250 млн. дълг към британски компании

Управляващото в Дубай семейство Мактум продължава да налага информационно затъмнение на местно равнище, но е логично да предположим, че британското правителство ще се опита да сключи задкулисни споразумения за връщането на общо £250 млн., дължими на британски компании.
Подобна потайност, липса на отчетност и стратегическа щедрост са все характерни черти за бедуинските племена – неизменна и обезпокоителна основа на местния бизнес, която замъглява хоризонта пред търсещите яснота и прозрачност. С две думи това си е арабска работа.
По-голямата придобивка е свързана с политическата промяна в региона. Абу Даби се стреми към контрол в културно и политическо отношение. Емирството знае, че под бляскавото управление на семейство Мактум Дубай се разрастваше бързо и по начини, считани за неислямски. И сега се надява, че унижението, понесено от дубайците и бизнес общността в световен мащаб, ще произведе необходимия тласък за промяна зад кормилото.
Макар и незаявена, надеждата е, че трусът ще принуди ръководството на Дубай да се оттегли. В една съвременна пиеса, конструирана върху древни племенни политики, Абу Даби иска съседът му да бъде обуздан и подчинен. Целта е семейство Мактум да склони глава пред новата представа на Абу Даби за модерната ислямска държава. „Единственият въпрос е колко твърдоглави ще се окажат лидерите на Дубай“, казва Кристофър Дейвидсън, специалист за региона на Персийския залив в университета „Дърам“.
Колкото по-очевидно става финансовото състояние на Дубай, толкова по-трудно ще е за семейство Мактум да поддържа позицията си. Финансовата честност и личното достойнство са стълбове на бизнеса. В страна, където чековете без покритие са криминално провинение, дори най-дребното подхлъзване се забелязва. Разгласяването на проблемите малко преди Рамадана бе тактически ход за печелене на време.
А неизбежното оттегляне от Дубай вече започна. Строителната компания Carillion е една от многото, които без много шум изместват бизнеса си. 5 хил. от общо 20-хилядния й персонал са били преместени от Дубай в Абу Даби през последните 18 месеца.
„Никой не би се притеснил, ако Дубай се откаже от автономията си, казва Дейвидсън. Абу Даби е истинска държава, добре администрирана и в доста по-добра позиция да се справи със задълженията.“ Досега бяхме свидетели най-вече на шумни заплахи между племената. Абу Даби няма да допусне Дубай да се срине, тъй като това не е в интерес на ОАЕ. На гордостта е отредена ключова роля в тази игра. Емирството знае, че това е неговият шанс да се пребори тихо за надмощие. Програмата за развитие до 2030 г. вече трансформира Абу Даби, така че падането на Дубай е наистина непредвидимо.
Градоустройствените и бизнес планове, заложени от покойния владетел на Абу Даби и основател на ОАЕ – шейх Зайед, се оказаха много полезни за народа му. Сега, когато Дубай се раздели със заблудата си за величие, най-сетне ставаме свидетели на дългоочакваната промяна в картата на влияние в Персийския залив.