Кралят е мъртъв! Да живее кралят!

На 1 юни 2009 година настъпи краят на една близо 101-годишна история. Съвсем спокойно това може да се определи като фалитът на годината – Дженерал Мотърс стартира процедура за защита от банкрут.
Компанията е емблематична не само за автомобилния бизнес, а за световната индустрия изобщо. През по-голямата част от миналия век тя е най-голямата в света, „основоположник“ на разпространението на мултинационалните корпорации, които формират поствоенната икономика, лидер в автобранша в продължение на цели 77 години.
След месеци натиск от страна на правителството на Барак Обама, първо Крайслер влезе в Съда по банкрутите, но безспорно по-голямата катастрофа за САЩ се нарича Дженерал Мотърс. Най-големият детройтски автоконцерн вече глътна 20 милиарда долара на американския данъкоплатец и ще има нужда от неизвестно колко още, за да „възкръсне“.
Ако преструктурирането й не успее – това ще бъде равносилно на национално бедствие, като се има предвид каква армия от безработни ще остави скелетът на Дженерал Мотърс след себе си. И не става въпрос само за работниците и служителите в центровете на концерна по света, а и за всички свързани с автомобилостроенето производства и услуги. Затова ми звучи подходяща фразата „След Дженерал Мотърс и потоп“, като се има предвид колко работници, доставчици на суровини и части, дилъри, шоуруми са буквално в смъртна опасност.
Историята на компанията започва на 16 септември 1908 г. във Флинт, Мичиган, когато Уилям Крапо Дюран започва да произвежда марката Буик. Под ръководството на Алфред Слоун – младши (изпълнителен директор от 1923 до 1946 г.) Дженарал Мотърс буквално взривява американския пазар, предлагайки, по думите на Слоун, „кола за всеки джоб и вкус“. През 50-те години на ХХ век, благодарение на успешните си марки Кадилак, Шевролет, Олдсмобил, Понтиак и Буик корпорацията държи 46% пазарен дял в САЩ, а на Форд и Крайслер оставя да си поделят 44 на сто. Останалите 10% са за всички останали опериращи в страната на неограничените възможности автомобилни производители.
Славните дни на Дженерал Мотърс продължават и през 60-те години, когато топ автопроизводителят поглъща 51 процента от пазара, въпреки предположенията, че ще получи шамар от антимонополните органи в САЩ. Много скоро, обаче, отвъдокеанската конкуренция, както и невъзможността на гиганта да отговаря повече на нуждите на американците, започват да подкопават лидерските му позиции.
През последните 30 години Дженерал Мотърс похарчи милиарди долари в опита си да открие иновацията – „трепач“. Така през 80-те години на ХХ век се роди компанията за производство на малки коли „Сатурн“, както и звеното за производство на електрически автомобили от 90-те. Само че тези проекти не получават достатъчно финансиране – или защото пари са необходими другаде, или просто защото не са достатъчно печеливши.
Началото на катастрофата е поставено още през 1990 г., когато Дженерал Мотърс се „предава“ на профсъюзите и стартира програма, според която на работниците се плаща без значение дали заводите работят или не. Така, за да не се дават пари нахалост, се стига до свръхпроизводство на автомобили и камиони, които компанията в никакъв случай не може да продаде. Заради факта пък, че ресурсите се разпределят между много брандове, концернът често се проваля в продажбите си заради неефективната реклама и невъзможността да привлече вниманието на клиентите към определен модел автомобил.
През 2007 г., когато в САЩ литър бензин удари 4 долара галона, Дженерал Мотърс се сблъска със сериозен отлив на купувачи, които се преориентираха към по-малките и икономични автомобили. Вместо титанът на автоиндустрията да го реорганизира, ръководството взе решение да ореже с 10 на сто общото производство. До юни 2008 г. пък продъжбите на корпорацията паднаха с още 20%. Така се стигна до първото замразяване на работата в някои заводи. С ефекта от цената на петрола в средата на миналата година, комбиниран с все по-разпростиращата се икономическа криза и рецесията в САЩ, Дженерал Мотърс стигна до искане на правителствена помощ през септември миналата година. Така компанията глътна повече от 20 милиарда долара досега.
Планът за преструктуриране доказа, че емблемата в автомобилостроенето ще се нуждае от незнайно колко още милиарди, което накара правителството да се замисли за варианта защита от банкрут и генерално преструктуриране. След като се споразумя с профсъюза на автомобилните работници и с кредиторите си и подготви качествено нов план, корпорацията влезе в Съда по банкрутите.
Дженерал Мотърс вече се раздели с Опел,има решение за цялото европейско подразделение на концерна. Хамър пък да става собственост на китайци, макар и да се очаква производството да се запази в САЩ. Все още не е ясна съдбата на Сааб и на останалите марки, обявени за продажба.
С обявяването на банкрута страхът сред хората ескалира и се започна с масовите протести. Даже Джеси Джексън поиска защита на работните места и прекратяване закриването на фабрики на митинг в щата Мичиган. Само че това няма как да се случи, като се има предвид колко години компанията се е водела повече от грандомански представи за пазарно надмощие и неуязвимост, отколкото от реалните пазарни тенденции.
Президентът на САЩ Барак Обама обеща възраждането на един нов Дженерал Мотърс, но какво ще остане от него? И коя компания ще замести автогигантът в индекса Дау Джоунс? До кога ще продължават съкращенията и ще надминат ли наистина застрашителната цифра 21 000 души? Колко още завода ще бъдат закрити? Колко дилъри и търговски центрове ще останат с пръст в уста? Отговорите на тези въпроси се дават на принципа “на час по лъжичка”. Така че – да живее новият Дженерал Мотърс, макар и след стария да остана само потопът

Миглена Иванова, expert.bg
Заглавието е променено