Кратко описание на последната световна банкова криза
Извадки от книгата „БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк”
Американската жилищна политика през последните десетилетия беше насочена към предоставянето на възможност на американските домакинства да се сдобият с жилищна собственост като част от „американската мечта”, независимо от техните възможности. Политическият натиск доведе до високорискови практики от страна на финансовите институции, кредитиращи закупуването на жилища, което в крайна сметка доведе до натрупването на значителен риск в цялата система. С помощта на секюритизацията на вече раздадените жилищни кредити банките можеха да избегнат ограниченията в кредитирането, наложено им от размера на собствения им капитал и да увеличават неговия обем. Процесът на дерегулиране на финансовата дейност в световен мащаб способства за разгръщане на финансовите иновации и по-специално даде възможност за последваща секюритизация на вече секюритизираните жилищни кредити в САЩ, за развитието на пазара на т.н. структурирани продукти. За процъфтяването на този нов пазар решаваща роля изиграха и защитените от закона и много слабо регулирани от държавата рейтингови агенции, които не само раздаваха рейтинги на структурираните продукти, но се явяваха основни консултанти на банките в процеса на секюритизацията и последващото структуриране. Те раздаваха високи рейтинги на основата на непроверени от практиката модели за оценка на риска, което доведе до заблуждаването на милиони инвеститори по света по отношение на високорисковите по своята същност структурирани продукти. На практика, вместо да изпълнят своята изконна роля да намалят информационната асиметрия между купувач и продавач, рейтинговите агенции я увеличиха. За разгръщане на кризата определена роля изигра и паричната политика на Федералния резерв, която не бе насочена към осигуряване на монетарна стабилност, а беше подчинена на целта за краткосрочно въздействие на конюнктурата в съответствие с представите на управляващия елит.
Създадените в резултат на секюритизацията на ипотечните кредити ценни книжа (mortgage backed securities, MBS) се намираха в балансите на специално учредени с тази цел дружества (conduits, special investment vehicles, SIV), които от своя страна се рефинансираха чрез емисии на краткосрочни, обезпечени с активите на дружествата облигации (asset-backed commercial papers, ABCP). Тези дружества не бяха консолидирани в балансите на банките, които ги бяха учредили. Банките гарантираха само осигуряването на необходимата ликвидност. Купувачите на ABCPs приобретяваха ценни книжа с висок рейтинг и осигуряващи една висока доходност. Рисковата страна на тази, ставаща все по-непрогледна игра, не вълнуваше банкерите, вниманието на които беше насочено към получаването на все по-високи премии.
Рязкото повишаване на лихвите през 2007 г. ускори разпространяването и задълбочаването на кризата. Увеличаването на броя на необслужваните ипотечни заеми и екзекуцията на закупения с тях жилищен фонд повлия рязко на цените на MBS и ABCP. Освен това търсенето им рязко утихна. Необходимостта тези финансови инструменти да бъдат отразявани в балансите по пазарни цени отвори огромни дупки в балансите на банките. Неизбежните списвания рязко изтъниха капиталовата база. Това принуди банките да продават структурирани продукти, не само за да намалят рисковия профил на техните активи, но и да си осигурят необходимата ликвидност. Хвърлянето на пазара на огромни количества от структурираните продукти увеличи натиска върху техните пазарни цени. Спиралата започна да се върти все по-силно, ерозирайки капиталовата база на банките и изсмуквайки тяхната ликвидност.
През юли 2007 колабира немската Bank IKB, която се оказа в невъзможност да рефинансира своето извънбалансово дружество Rheinland в САЩ. Възникналата във връзка с това дружество несигурност сред инвеститорите на пазара се разпространи върху всички подобни дружества. Инвеститорите се отдръпнаха от този сегмент на финансовия пазар. По своята същност това съответстваше на класическия набег върху банките. Кризата се разгърна с огромна сила.
През септември 2008 традиционната инвестиционна банка Lehman Brothers изпадна в несъстоятелност. Най-голямата застрахователна фирма в света AIG се оказа в екзистенциална опасност, не само защото беше продала огромно количество кредитни застраховки (Credit Default Swaps) в случай на несъстоятелност на Lehman Brothers, но също така и по отношение на други, изпаднали в трудност емитенти на финансови инструменти. Верижната реакция се усили, което в крайна сметка доведе до невиждана криза на ликвидността, поради преустановяване на функционирането на междубанковия пазар като следствие на взаимното недоверие на неговите участници. При тези условия кредитирането на реалната икономика замря.
Очаквайте продължение…