Кредитната криза идва към Източна Европа

Когато вълните от кризата на лошите ипотечни кредити в САЩ първо удари Европа изглеждаше, че въздействието ще бъде ограничено само до частния сектор, коментира Вusinessweek.

Европейската централна банка бързо осигури ликвидност за търговското кредитиране, като пазарът се успокои.

На 6 септември банката остави основната лихва непроменена засега, облекчайвайки риска за нарастване на кредитните разходи.

Разбира се, имаше тревоги за последиците върху потребителите, особено за тези с по-големи кредити, изправени пред повишаващи се плащания за лихви.

Сега излезе тревожен доклад от кредитната агенция Standard & Poor’s, включващ икономики в Европа, Средния изток и Африка. S&P открива 8 страни, където комбинация от висока външна задлъжнялост, дефицит по текущата сметка, и зависимост от чуждестранни инвестиции ги прави уязвими от повишаването на лихвените разходи.

Анализът на S&P хвърля светлина върху това колко устойчиви или не са някой страни към „спадащата глобална ликвидност и все по-голямото избягване на риска от инвеститорите“. Най-високо в списъка стоят Латвия, Исландия и България.

Средният дефицит по текущите сметки в Югоизточна Европа, включително Румъния, България и страните от бивша Югославия, ще бъде 12% от БВП, докато тези от ЦИЕ ще отчетат дефицит от 7.6 на сто. За сравнение, 13-те членове на еврозоната отчетоха дефицит от 0.1% от БВП през първото тримесечие на годината.

Повишаващите се кредитни разходи ще ограничат високия ръст в Източна Европа, който значително изпреварва този на Западна от 2004 г. насам. Латвийската икономика отчете ръсто от 12% миналата година, като съотношението на външния дълг към износа се очаква да достигене 140% до 2008 г. и е изправена пред забавяне, ако кредитното положение се влоши. България и Румъния, чиито дефицити по текущите сметки са съответно 14.8% и 10% от БВП също са изправени пред риск.

Все пак, рискът на някои икономики в Източна Европа остава хипотетичен. Не е отчетен значим отлив на кредити за институциите. Дори някои анализатори биха приветствали намаляването на притока на лесни пари, за да бъдат охладени нагорещените икономики като Латвийската.

Повишаващата се инфлация в Турция и Румъния, примерно, би била уравновесена от ограничение на капиталите вливани в странита, а увеличаването на кредитните рахдоди би помогнало да се успокои спекулативният пазар на недвижими имоти в Латвия.

Дали удара от кредитната криза ще дойде в региона още не ясно. Но е сигурно, че някои от развиващите се икономики могат да срещнат сериозни проблеми, ако инвеститорите решат да преместят парите си другаде.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *