Кризата пресича и холандската граница

Този бастион на неподкупността стана гореща точка в обхванатата от вълнения еврозона миналата седмица, когато правителството падна заради спор как да бъде орязан бюджетът, така че страната да не бъде въвлечена в отдавна настъпилата дългова криза в Европа. Това развитие бе резултат от опасенията в редица столици на континента, че вместо да помогнат на държавите да се изправят на крака, мерките за строги икономии ще спрат икономическия им растеж и ще затруднят тяхното възстановяване. Това е най-трудният тест за решителност в областта на икономиката, откакто Холандия стана един от основателите на европейския валутен съюз през 1999 година. Миналата седмица, когато страната се изправи пред криза, която би могла да понижи нейния блестящ кредитен рейтинг, временното правителство лавира, за да прокара план за съкращаване на разходите и повишаване на данъците на обща стойност 14 милиарда евро. Политическите лидери признават, че затягането на коланите ще забави още повече икономиката, която и без това вече е в рецесия. Вместо обаче да излязат да протестират по улиците, подобно на гърците, испанците и италианците, мнозина холандци посрещат трудните времена с характерната за тях сурова решителност. „Тази страна винаги е изплащала своите дългове и правителството трябва да продължи с мерките за сурови икономии, за да постави нашите финанси под контрол“, казва Елен Бейл – продавачка в магазин за луксозни химикалки на Kalverstraat – най-оживената търговска улица в Амстердам. „Хората се страхуват за бъдещето“, коментира тя. „По-добре е обаче да (прокараме мерките за строги икономии) бързо и да продължим напред.“ Г-жа Бейл говори от личен опит. Двайсет години тя е живяла в Гърция, където е имала собствен малък бизнес, преди икономическият колапс на тази страна да я върне преди две години обратно в родината й, за да търси финансова сигурност. Държавният дълг на Холандия, който възлиза на 65,2 % от брутния вътрешен продукт (БВП), е на значително по-ниско равнище от френския (85,8 % от БВП), та дори и от германския (82,1 %), по данни на европейската статистическа агенция Евростат. Бюджетният дефицит на страната, който се равнява на 4,6 % от БВП, обаче е доста над тавана от 3 процента, поставен от Европейския съюз и рецесията прави плащането на сметките още по-трудно. Равнището на дефицита не е обременително като като в Гърция (9 % от БВП) и Ирландия (13 %). То обаче затруднява Холандия да продължи да бъде един от най-строгите гласове в ЕС. А Холандия има всички основания да призовава останалите 16 страни членки на ЕС, които са въвели еврото, да бъдат благоразумни въпреки просперитета. Въпреки малкия си размер и население от само 16,6 милиона души, Холандия винаги е била по-силна от своята категория, като глобален лидер в търговията с ядро от индустриални гиганти като Unilever, Philips, Heineken и Shell. Тези силни черти превърнаха нейната икономика в една от седемте най-големи по размер на БВП и дадоха на страната така желаното място в малкия клуб на богатите северни държави от еврозоната, които запазиха своя максимален кредитен рейтинг AAA, наред с Германия, Финландия и Люксембург. Холандия обаче изпадна неотдавна във втората си рецесия от три години, след като кризата в еврозоната отслаби нейните съседи. Блеза 85 % от икономиката на страната, която възлиза на 509 милиарда евро, се падат на износа, който отива предимно за Европа, където обемът на търговията намаля. Някои компании твърдят, че мерките за строги икономии в цялата еврозона са влошили положението. В отчета си за 2011 г. гигантът за потребителски стоки Unilever спомена съкращаването на държавните разходи, намаляващите доходи и нарастващата безработица като причини за свиването на потребителското потребление. Мерките за строги икономии обаче идват в деликатен момент. Безработицата в Холандия се повиши през последното тримесечие на миналата година до 5,9 %. Като капак пазарът на недвижими имоти в Холандия е в рецесия. Дълговете на холандските домакинства превишават средно близо 2,5 пъти техния годишен доход – най-високото равнище в еврозоната – и са се увеличили чувствително от 1999 година, когато са надхвърляли техния годишен доход средно 1,4 пъти. При това холандците дължат по ипотечни кредити повече, отколкото е размерът на националната икономика. Възможно е това да предвещава проблеми за и без това вече уязвимия банков сектор в Холандия, разтърсен от предоставения от правителството спасителен пакет на стойност 32 милиарда евро за изпадналата в затруднено положение банка ABN Amro. Холандските потребители вече започнаха да затягат коланите. Те обаче завързват кесиите си още по-здраво на фона на опасенията по повод намаляването на държавните разходи, въвеждането на нови данъци и увеличаването на възрастта за пенсиониране от 65 на 67 години с цел да се намерят пари за нарастващата сметка за пенсии. Заради нарушаването на правилото на еврозоната бюджетният дефицит да не надхвърля 3 %, холандският министър на финансите Ян Кес де Ягер прокара миналата седмица компромисния пакет с мерки за строги икономии в разединения парламент. Това овладя хаоса, който настъпи броени дни по-рано, когато премиерът Марк Рюте подаде оставка, след като лидерът на популистката Партия на свободата Герт Вилдерс отхвърли плана с аргумента, че той ще засегне най-уязвимите слоеве от обществото. Вилдерс в крайна сметка бе изолиран и холандците представиха проекта на Европейската комисия за проверка. Бунтът на Партията на свободата обаче послужи като напомняне за нарастващата привлекателност на крайнодесните политици в цялата еврозона в ответна реакция срещу строгите мерки за икономии, която има все по-силен антиимигрантски оттенък. Постигането на споразумение за бюджета след продължили 11 часа преговори бе нещо типично за холандската култура на компромиси. „Нашата традиция повелява да оправяме нещата колкото се може по-скоро“, казва председателят на основната работодателска асоциация в Холандия – VNO-NCW – Бернард Винтес. Не всички холандци са на това мнение. „Лекарството – фискални строги икономии навсякъде – само прави пациента още по-болен“, казва Бас Якобс, преподавател по икономика и държавни финанси в университета Erasmus в Ротердам.

БТА  (С малки съкращения)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *