КТБ става държавна

Корпоративна търговска банка (КТБ) и дъщерната й „Креди агрикол България“ стават държавни. Средствата за практически национализацията на двете банки ще бъдат осигурени от държавната Българска банка за развитие (ББР) и Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Това стана ясно от съобщение на БНБ, разпространено в неделя следобед. БНБ поставя и „Креди агрикол България“ под специален надзор и назначава двама квестори в нея.

Капиталът на акционерите на двете банки (в случая едната е собственик на другата) ще бъде отписан и ще бъдат отнети правата им. След това ще се премине към увеличение на капитала, като то ще се поеме от ББР и фонда. Всичко това трябва да се случи до 20 юли 2014 г. На 21 юли в 9.00 ч. КТБ и дъщерната й „Креди агрикол България“ ще отворят, се посочва още в съобщението на БНБ.
Така след успешно проведените преди едно десетилетие преструктуриране и приватизация на банковия сектор кръгът се завъртя и се стигна до национализация в сектора, но в случая с КТБ това изглеждаше най-вярното и бързо решение, което да успокои цялата банкова система.

Бърза национализация

Възможността фондът и в случая ББР да увеличат капитала на КТБ и дъщерното й дружество е разписана в Закона за кредитните институции. Там е посочено, че ако една банка е под специален надзор, БНБ може да разпореди увеличение на капитала й с нови акции, които да бъдат придобити от ФГВБ или посочена от централната банка финансова институция. В случая изборът логично е паднал на банката за развитие, която е държавна. В съобщението на централната банка се казва: „Правителството и БНБ ще осигурят необходимата ликвидна подкрепа на банковата група (КТБ и „Креди агрикол“ – бел. ред.), за да се удовлетворят в пълния размер задълженията й към нейните клиенти.“

На държавата ще й се наложи да поеме разходите и по падежиращата през август емисия облигации на КТБ от 150 млн. долара, освен ако дотогава не е намерила купувач. Сделка с частен инвеститор обаче едва ли ще е възможна в толкова кратки срокове.
В съобщението на регулатора не се посочват конкретики, като например в какво съотношение ще бъде участието на ББР и фонда, за какъв период от време ще е то, т.е. одържавяването, кога и как се предвижда да излязат.

БНБ посочва, че квесторите в двете банки ще трябва да осигурят „пълен анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група от независим външен одитор за срок от десет дни“. Това означава, че най-рано след десет дни може да се случи фактическото влизане на държавата в КТБ и ще е ясна нужната сума.

Към края на март 2014 г. (последни данни по отчетите на банките в БНБ – бел. ред.) активите на ББР са 1.7 млрд. лв., от които раздадените кредити са за 1.2 млрд. лв., а капиталът й е близо 700 млн. лв. Към същата дата във ФГВБ има 2.104 млрд. лв. Капиталът на КТБ е 621 млн. лв., а активите й са 7.3 млрд. лв.
Активите на „Креди агрикол България“ в края на март са за 403 млн. лв., а капиталът й е 34.5 млн. лв. По неофициална информация Корпоративна банка е платила за придобиването на 100% „Креди агрикол“, която е една от най-малките в сектора, не повече от 10-20 млн. лв. Сделката беше окончателно финализирана с фактическото прехвърляне на собствеността на 12 юни 2014 г.

БНБ поставя под специален надзор и дъщерната на КТБ „Креди агрикол България“. В нея са назначени двама квестори – Станислав Лютов и Елена Костадинчева. Отстранени са от длъжност членовете на управителния и надзорния съвет. Председател на надзорния съвет на „Креди агрикол“ е дъщерята на Цветан Василев – Радосвета Василева.
„Недостигът на ликвидност в банковата група КТБ е изолиран случай от цялата банкова система и не е свързан с функционирането на останалата част от банковия сектор“, се посочва още там.
И от ББР, и от фонда не коментираха новината на БНБ.

За да се приложи спасителният план, ще трябва и подкрепа от политиците. Причината е, че КТБ е публично дружество и като такова обезсилване на акции е невъзможно. По тази причина вероятно ще са нужни законови промени, които да уредят изключението.

След фаталния петък

Неделното съобщение на БНБ е значително по-ясно и конкретно. То дойде, след като в петък – 20 юни, Корпоративна банка поиска от регулатора да влезе специален надзор в кредитната институция заради липса на ликвидност. Това се случи три дни след като от БНБ заявиха, че „КТБ е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално“ (съобщение на 17 юни). На специалната пресконференция на 20 юни централната банка заяви, че до ликвидната криза в КТБ се е стигнало след медийните атаки и разпространението на анонимни сигнали. На 18 юни чрез анонимно писмо в някои електронни медии беше съобщено, че от два дни подупраивтелят на БНБ, ръководещ „Банков надзор“, Цветан Гунев е обвинен в престъпление по служба именно заради несвършена работа по надзора на КТБ. Едва тогава от БНБ излязоха с официално съобщение, че това наистина е така.

В петък централната банка съобщи, че миноритарният собственик на Корпоративна банка, руската ВТБ (Внешторгбанк), е „заявила интерес за водене на разговори с БНБ за подкрепа на КТБ“ (ВТБ има дял от 9.9% в капитала на КТБ). Два дни по-късно стана ясно, че държавата ще спасява банката на Цветан Василев. Възможно е през уикенда ВТБ да е оттеглила предложението си.
Покрай ликвидната криза няколко банкови представители и политици заговориха, че държавата е дала силен импулс за ликвидната криза. По неофициална информация в четвъртък депозитите си от КТБ са изтеглили „Булгаргаз“ и ТЕЦ Марица-изток 2″, след обаждане от БЕХ, който наредил това да се случи. Източник на „Капитал“ уточни, че от АЕЦ „Козлодуй“ не са теглили средствата от сметките си в КТБ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *