Културeн шок и ужас

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Странни неща се случват в България

Процес на генно инженерство върви в българската култура и от него се раждат „симфониети“ и хибриди като теaтъра „Народен смях“. В своя коментар Антоанета Пунчева се спира на темата.

 “Всяко общество на тази планета печели, когато неговите представители създават талантливи произведения на изкуството, и губи непоправимо, когато в угода на бездарни амбиции изтръгва цветята от нивата си, за да предостави повече пространство на бурените.” Това пише Георги Марков в своите “Задочни репортажи за България”. Днес сме напът да отстъпим на бурените и малкото оцелели артистични градини и оазиси на духа в България от 21 век.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Срамота!
През тази седмица четем в медиите: Попитан няколко пъти какво налага сливането на столичния театър „Сълза и смях“ с Народния, както е заложено в проекта за реформа, Рашидов обясни, че не разбира какво толкова ще се случи. Недоволството на балет „Арабеск“ за това, че се готви да премине към Музикалния театър, неразбирането на ръководството на театър „Сълза и смях“ на идеята да бъде слят с Народния, опитите на Пловдив да си запази Операта, културният министър си обяснява така:
„Нормално е човек, който е притеснен за качеството на продукцията си и това което прави, да реагира така. Кой вика? Тези, които са притеснени. И аз протестирам, че Наоми Кембъл не ми е секретарка, но какво да правим“.
Театрали срещу музиканти, а всички те срещу народа
Представителите на властта се опитват чрез прости примери, напълно лишени от контекст, да постигнат силни манипулативни внушения. Например: в Старозагорската опера билетът ми излиза (на него, на премиера) по 300 лева. По стар „правешки” обичай се насъскват различни професионални гилдии в недостойна битка за държавното снизхождение и подкрепа, а като цяло се адресира и народа. Един вид – ето защо живеете зле, щото има много театри, опери и филхармонии. Вместо да останат само каналът “Планета” и чалгата по стадионите.
Лошите новини се редуват с добри: „31 архитектурни проекта се състезават за музейния комплекс, известен като Български Лувър”, това съобщил Вежди Рашидов на пресконференция.  Обявен едва през юни, конкурсът изтече на 19 юли. Голямото бързане вероятно е заради съблазнителната статистика за посещенията във френския Лувър и римския Колизеум, и събираните пари от билети. За първия етап от осъществяването на Лувъра в София били необходими 15 млн. лева: „По-малко от 13-та заплата на едно звено от бюджета”. “Затова, че не ни познават по света, сме си виновни само ние”, допълнил българският Роден.
Екатерина Дочева в статия във в. „Култура” с недвусмисленото заглавие „Сатър за музикантството” коментира проекта за реформа на Министерство на културата:
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Няма стратегия за културата, няма и за реформата
Реформата да обхване и министъра на културата
„Музикантът се прави дълго време. Може би затова е затворен в своята си игра и не е най-социалният човек. “Знам, че свириш, ама к’во работиш?” – това тукашно мислене не поддържа светли мисли. Тъкмо то в момента тръгва да унищожи десетилетния труд на съсловието и неговия “предмет на дейност”.
Най-напред Вежди Рашидов преструктурира министерството. Как? Изчезна структурата за музика. Вмести я в структура с театъра и театрал я оглави.(…) Малко по-късно Рашидов заговори за реформи. След което от властта започнахме да чуваме какви страшни пари потъват в културата. Двайсет години се вършат тези престъпни идиотщини с музиката, все плод на политици без елементарна култура!” Авторката задава няколко въпроса: „Каква е целта на реформата, каква е нейната насока, как тя ще оптимизира разпределението на музикалните институти, без да засегне интересите на публиката? По какъв критерий се определя къде и какъв институт да остане? Русе, градът с най-добрия музикален фестивал и с един чудесен симфоничен оркестър, ще се раздели с една четвърт от него и вече няма да има концертен живот през сезона. Това е като да отрежеш краката на шампиона си по бягане…“
Според проекта държавните филхармонии в Шумен, Враца, Видин и Плевен се преобразуват в “Симфониети”. Бих искала да знам името на автора на “симфониетната идея”. Имам право! По-добре, по-почтено е да се съкратят оркестри, отколкото да се имитира грижа и да им се отнеме възможността за работа с нормален симфоничен репертоар. Тоест, да са обречени на вегетация. (Състав тип “Симфониета” е за изпълнение на музика до края на XVIII век.) Какво на трупата “Арабеск” не й е съвременно, иновативно, европейско, та трябва да се слива с оперетата? Работят като луди – срещу едни заплатки, и са доста търсени за партньорства. А сега им се отнема най-важното за пред света – името…
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Започват нови 20 години на опростачване и лишения…
Не ни е виновна само чалгата
Тягостни въпроси и не водят доникъде. Но ако не ги задаваме, и ние ще заслужим определението на Ленин за интелектуалците, които подкрепяли болшевиките. “Полезни идиоти”, така ги е наричал.
Всички тези неща, справедливи или не, показват ясно, че няма стратегия за културата, отсъства и стратегията за реформата. И което е по-лошо, няма съзнание за това. Най-лесно е да си измием ръцете с кризата. С липсата на средства. Или с чалгата.
Но не ни е виновна само чалгата. Тя просто е ужасното и най-шумно дете на една среда, която търпим. Далеч съм от мисълта, че всички трябва да слушат джаз и симфонична музика! Но не може и само бира-мач-риалити. Ако днес получиш съвременно и смислено образование, след революцията на хормоните и етапа на отрицанието, няма как утре да изчезне целият ти бекграунд; възпитание, вкус.
Отвсякъде се чува хленч за тия двайсет години, които са  изминали в лишения и опростачване. Ами то започнаха нови двайсет. Днес всички носим отговорност за тях.
 
 

 Антоанета Пунчева, Дойче веле