Курникът на Борисов

Това “неевропейско изказване” – според думите на самия Борисов, се появи в началото на седмицата. Същата седмица, в която излязоха резултатите от представително изследване за родителското насилие като възпитателен метод в българските семейства; същата седмица, в която бе оповестен докладът на Съвета на Европа за масовото малтретиране на задържани в българските арести; същата седмица, в която почина полицаят, пребит в центъра на столицата от неуравновесен охранител и две седмици след убийството в Студентски град, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Агресии и неврози
Този списък може да бъде продължен – редовно в криминалните страници на медиите се поместват съобщения за деца, които пребиват и ограбват старци, информации за побоища в класните стаи, хроники за преследвания и употреба на оръжие от всякакви самозвани шерифи. Пълзи заразяваща епидемия от саморазправа сред различни слоеве на населението. Увеличава се агресията. На първо място словесната. За съжаление никой не е изследвал какво е разстоянието, което дели думата от жеста.
 

Узаконяване на насилието?

Всичко това, разбира се, има свое обяснение: повечето хора в страната живеят с усещането за тежък дефицит на правосъдие, за липса на справедливост. Видимо се увеличава социалната невроза. И не е нужно много въображение, за да се досетим до какво може да доведе разрешаването на “всякакви средства за самозащита”.
Най-тъжното място на света
Естествено “неевропейското изказване” на Борисов бе приветствано от националистическата партия “Атака”. Нейният лидер заяви, че следващата седмица ще бъдат внесени предложения за промени в Наказателния кодекс, с които да се регламентира т. нар. “неизбежна самоотбрана” и използването на оръжие при нея.
Преди да разгледат тези предложения обаче, би било добре народните представители, както и самият Бойко Борисов, да си припомнят филма на Майкъл Мур “Гимназията Кълъмбайн”. За да не даваме още един аргумент, подкрепящ твърдението на списание “Икономист”, че България е “най-тъжното място на света”.

 Еми  Барух, Дойче веле