КФН готви забрана за онлайн продажба на „Гражданска отговорност“

Забрана за онлайн продажби на най-масовата застраховка „Гражданска отговорност“ е подготвила Комисията за финансов надзор (КФН). Това става ясно от проект на Кодекса за застраховането (КЗ), публикуван за обществена консултация в сайта на надзора. Мотивите на регулатора са възможността да се направят грешки при попълването на данните, заради което застрахователите да отказват плащане. От разговори с представители на сектора стана ясно, че идеята за забрана на онлайн продажбите на „Гражданска отговорност“ е на КФН, като повечето застрахователни компании и част от брокерите са твърдо против. Те виждат лобизъм на посредници, които нямат системи за дистанционни продажби и не искат да инвестират в такива, но се страхуват да изгубят бизнеса си заради новите технологии.

В офлайн света

Забраната вероятно ще е прецедент в ЕС и изобщо в развитите държави – застрахователите и брокерите, до които се допитахме, не успяха да се сетят за подобно ограничение в друга държава. Напротив – впечатленията им са, че на много места се насърчават именно онлайн продажбите на застраховки, за да се улеснят потребителите. В дългосрочен план това има и добър финансов ефект – макар да се налага инвестиция в софтуер, след време тя се изплаща, защото се спестява от разходи за физически лица – посредници, офиси и др.

„В Европа застраховка като „Гражданска отговорност“ масово се прави по интернет“, коментира Пламен Ялъмов, изпълнителен директор на „Алианц България“. Той отбеляза, че по целия свят полици се продават онлайн, само в България се налага изкуствено ограничение. Ялъмов каза, че някои видове застраховки са много подходящи за продажби от разстояние и сред тях са такива като „Автокаско“, „Гражданска отговорност“.

„Ние не можем да ходим на работа с каруца и кон в XXI век“, направи сравнение директорът на „Алианц България“. Според него е безсмислено да карат клиентите да идват до офиса, след като могат да му продават онлайн полица. Засега „Алианц“ няма развита система за интернет продажби, но от компанията смятат, че те трябва да се развиват и да им се помага.

До редакционното приключване на броя от „Капитал Daily“ не успяхме да се свържем с председателя на Асоциацията на българските застрахователи Данчо Данчев за коментар. Данчев участва в работната група по кодекса заедно с експерти от КФН. Приемането на новия нормативен акт се налага основно заради директивата „Платежоспособност 2“, която слага нови изисквания за капитал и резерви.

Да не изпаднем в грешка

Забраната на КФН е изрично за „Гражданска отговорност“ и тя е заложена в чл. 322 в проекта за нов КЗ. Според нея продажби от разстояние не може да има нито от застраховател, нито от посредник. Само няколко реда преди това проектът детайлно урежда продажбите на полици по интернет, после следва забраната за „Гражданска отговорност“. В отговор на въпроса защо се налага подобно ограничение от КФН отговориха, че при сключването от разстояние данните се попълват от клиента без възможност за сверяването им от застрахователя или негов посредник, което може да предизвика проблеми.
„Попълването на грешни данни за моторното превозно средство от застраховащия би могло да се използва като основание за поставяне под съмнение на предмета на договора и неговата валидност впоследствие, при евентуално настъпване на застрахователното събитие, и да доведе до неговото унищожаване“, се казва в отговорите на КФН до „Капитал Daily“. Според надзора грешки в изписването на номера на рамата са чести, но ако застраховката се сключва присъствено, отговорност носи посредникът или застрахователят. Не е ясно обаче какво пречи този режим да се запази, като се остави на самите компании да преценят как да удостоверяват истинността на подадената информация – като изискват сканирани копия на талон, проверяват в собствената си система за стари клиенти, да им се осигури възможност за справки в системата на КАТ и т.н.

От КФН са насочили забраната си само към „Гражданска отговорност“ заради нейната обществена значимост – в случаите на катастрофи тя покрива щетите за пострадали трети лица. Притесненията на надзора са, че при сгрешени полици ще плаща Гаранционният фонд, който покрива щети от незастраховани автомобили. Фондът после търси парите си от собствениците на колите и досега всичките твърдения на ръководството са, че в него има достатъчно пари и няма опасност да изпадне в неплатежоспособност.

Според отговорите на надзора има много проблемни полици, които са прекратени преди крайния срок, но те се водят валидни. От КФН определят „липсата на сигурност в действителността на договорите“ като „обществено неприемлива“. Макар да посочват случаи на невалидни полици, брокери и застрахователи не успяха да се сетят за случай, когато поради грешни данни е отказвано обезщетение, поне при техни клиенти. „Всеки може да сбърка. Но има схеми за контрол на грешките“, коментира Румен Стайков, управител на „Брокер инс“.

Управителят на друг брокер призна, че мнението им не е взето предвид при писането на проекта, но не би искал да коментира забраната, защото се притеснява от конфликт с КФН.

Само на хипотеза

Стайков смята, че онлайн застраховането, което и техният брокер предлага, е начин да се развие пазарът като цяло. Според него никой не може да откаже обезщетение заради грешка в номера на рамата например – дори да се стигне до съд, е ясно, че става въпрос за същата кола, с регистрационен номер и собственик, по които да се идентифицира. От „Брокер инс“ нямат информация за такива откази от плащане, от „Алианц България“ също споделиха, че не знаят за подобни случаи. Стайков посочи, че данни могат да се сбъркат и от застрахователя или брокера. „Към момента онлайн застраховането е много слабо развито в България. Но това е бъдещето“, каза още той.

От надзора обясняват, че проектът за новия КЗ е изготвен от тях и се съгласува със заинтересованите страни, които през това време правят предложения. Засега от КФН не дават знак, че са склонни да премахнат забраната за онлайн продажби на „Гражданска отговорност“. Преди кодексът да влезе в сила, той трябва да мине през Министерството на финансите, правителството и парламента.

От КФН добавиха и още един коментар към отговорите си за „Гражданска отговорност“

– за „дълбоко несъгласие с редакционната политика на „Капитал“, според която застрахователите не трябва да бъдат задължавани да плащат своите ликвидни и изискуеми задължения“. Според надзора поддържането на такава позиция означава подкрепа за неизпълнение на закона. В изказаното мнение не се дава обяснение какво е провокирало подобно тълкуване, но най-вероятно става въпрос за няколко изречения от текста „Защо Мавродиев е лично отговорен“, публикуван на 7 февруари в „Капитал“. В него се дава пример за начините, по които КФН си гласува сама правомощия, надминаващи тези от законите – отнемането на лиценз на застраховател, който е отказал плащане на обезщетение. Това стана възможно с Практика за тълкуването на чл. 36, ал. 2, т. 5 от КЗ, която по мнение на много юристи „дописва“ кодекса и позволява лесно да се отнеме лиценз, ако застраховател откаже плащане, дори после съдът да постанови правотата му. Подобни са честите случаи, когато веднага след решение на съда се извади изпълнителен лист и се заведе дело при съдебен изпълнител – тогава застрахователят е в нарушение, защото се приема за лош длъжник, макар да е ясно, че пострадалият ще получи присъдените му пари.