Левче банка – защо и кой определи цената? – III част
Извадки от книгата“БАНКОВИТЕ КРИЗИ и истината за Агробизнесбанк“
Закриването на трите банки доведе на практика до опростяването на задълженията на редица фирми, в повечето случаи държавни.Набраните от населението под формата на депозити средства и впоследствие предоставени на фирмите под формата на банкови кредити означаваше едно държавно подпомагане на част от изпадналата в ликвидна криза икономика.
Това се оказа крайно недостатъчно за нейното съживяване. Но от друга страна, затварянето на банките подготви почвата за последвалата „необуздана кешова приватизация”, проведена от правителството на Иван Костов, не на последно място поради факта, че „перлите” на българската икономика се оказаха почти без дългове. Унищожаването на голяма част от родните частни банки улесни навлизането на чужд капитал в банковия сектор. Българският банков капитал на практика беше маргинализиран.
В контекста на всичко това вече става ясно, защо УС на БНБ не намери време да се запознае и с необходимата обективност да се произнесе по разработените от ръководството на „Агробизнесбанк“ оздравителни програми. Тези програми даваха еднозначен отговор на въпроса: кое е икономически по-целесъобразно и по-изгодно за държавата – да подпомогне банката при нейното оздравяване или да я ликвидира. Направените разчети показваха, че оздравяването на банката ще доведе до формирането на допълнителни годишни доходи за собственика на банката (в случая БНБ) в размер на около 6 млрд. лева. Обратно, при вариант ликвидация още през първата година БНБ понася загуба от 11 млрд. лева. С други думи, от икономическа гледна точка следваше да се вземе решение за оздравяване на „Агробизнесбанк“. В „Паметната записка” не се споменава нито дума за подобен анализ, който в такива случаи следва да бъде в основата на решението за закриване на банката.
Половин година след закупуването на „Агробизнесбанк“, интерес към нея прояви ДСК. Какви са могли да бъдат мотивите за закупуването на една изпаднала в неплатежеспособност банка, на която пресата беше лепнала определението „източен трезор”? Известно е, БНБ закупи около 90% от капитала на „Агробизнесбанк“ срещу символичния 1 лев. Първият въпрос, който се натрапва е, как БНБ е закупила останалите „около” 10% от капитала и въобще дали и тези 10% не са имали някаква пазарна цена. Човек трудно може да си представи, че ДСК не е била готова да заплати определена, за съжаление неизвестна ни цена, предлагайки да закупи „Агробизнесбанк“. А това означава, че ДСК е определила по някакъв начин приблизително тази цена, т.е. на основата на оценка на активите и пасивите на банката.
Какви са могли да бъдат мотивите на ръководството на ДСК за закупуването на „Агробизнесбанк“?
Банката разполагаше с една сравнително добре развита и на високо техническо и технологично равнище клонова мрежа. Пред ДСК се е откривала възможността да увеличи своята клонова мрежа. При това филиалите на „Агробизнесбанк“ бяха в нови и модерни офиси, докато тези на ДСК носеха силния отпечатък на социалистическо държавно кредитно учреждение.
За разлика от ДСК, която по това време осъществяваше своята дейност изключително в сферата на дребното банкерство, сред клиентите на „Агробизнесбанк“ бяха водещи предприятия на военнопромишления комплекс, от сферата на тютюнопроизводството, хранително-вкусовата промишленост и др. Това са сериозни корпоративни клиенти с висока конкурентоспособност на произвежданите от тях изделия и стоки, в значителна част продавани срещу твърда валута на международния пазар. Процесът на превръщане на ДСК в универсална банка щеше да бъде значително улеснен чрез „закупуването” на интересна и най-вече перспективна група от клиенти със сравнително стабилен паричен поток.
Част от клоновете на „Агробизнесбанк“ се помещаваха в сгради, собственост на банката и намиращи се в едни от най-добрите локации на по-големите български градове. Въпреки разрушителната икономическа криза от 1996/1997г. никой в България не се е съмнявал, че цените на недвижимостите, особено в централната част на големите градове, многократно ще се увеличат.
Чрез закупуването на банката ДСК е била фактически готова да закупи кредитния портфейл. Това е повече от доказателство, че предоставените кредити са могли да бъдат събрани, ако не в пълния им обем, то поне частично, но в обем, задоволяващ очакванията на ръководството на ДСК. Това противоречи на концепцията на обвинението, че раздадените от „Агробизнесбанк“ са невъзвращаеми, т.е. не могат да бъдат събрани. Повече от сигурно е, че ДСК е разполагала с информация за длъжниците, макар че по-голямата част от кредитите са раздадени на свързани с банката лица, т.е. вътрешни кредити. С други думи, ДСК е била убедена, че повечето от фирмите на Христо Александров са в състояние да формират такъв доход, който да им позволи да обслужват или по-точно да започнат да обслужват получените кредити. Следователно, кредитният портфейл е имал една солидна цена. И в тази връзка е непонятно как реализираните от синдиците доходи от продажба на активи на банката се оказват по-ниски от разходите по тяхната дейност? Единственото обяснение е, че синдиците са продали наличните активи по необосновано ниски цени, защото на тези, които са приемали решението за тяхното предоставяне се инкриминира действие.
ДСК е била много добре запозната и с трите варианта на стабилизационен план, разработен от ръководството на „Агробизнесбанк“.
С други думи, няма доказателства за това, че ликвидацията на „Агробизнесбанк“ е била аргументирана на основата на задълбочен икономически анализ, а по-скоро е резултат на волунтаристично, обслужващо политически и икономически интереси решение на уж независимата Българска народна банка.
Съдебната практика за времето от 1993-2003 година хвърли нова светлина върху съдържанието и интерпретацията на понятието „неправомерно банково кредитиране“, което послужи като аргумент за повдигане на обвинения по чл. 282 на Наказателния кодекс за нанасяне на „вредни последици“.
Анализът на кредитната практика от възникването на частен банков сектор досега показва несъстоятелността на отправеното към директорите на „АББ“ обвинение в „неправомерно банково кредитиране” по следните причини:
Привличането на паричен ресурс под формата на спестявания на населението и свободна ликвидност на фирмите в условията на тяхната ограниченост можеше да се стане само по пътя на атрактивни лихвени проценти за депозити, които от своя страна можеха да бъдат изплатени при оптимална алокация на събрания паричен ресурс. На практика кредитирането беше единствената банкова дейност, с която можеше да се реализира доход, достатъчен за покриване на разходите по рефинансиране и формиране на печалба. Валутният пазар беше недостатъчно развит и ограничен, капиталов пазар липсваше, страната се намираше в състояние на изолация след обявяване на мораториум по обслужване на външния дълг и т.н.;
Обаче кредитирането беше свързано с големи рискове. Това обуславяше в значителна степен и високия относителен дял на т.н. вътрешни кредити в кредитните портфейли на банките. Вменяваното на обвинените по делото „АББ“ неправомерно раздаване на кредити е свързано именно с раздаването на тези кредити. Но тук напълно се пренебрегва фактът, че преобладаващата част от тяхната кредитна дейност беше подчинена на преструктурирането на вече раздадени кредити на холдинга на Христо Александров „Юнион алком” АД. В над 70 на сто от кредитите, предмет на обвинението, не се отпуска кредитен ресурс, а само се преоформят съществуващи кредитни договори, при които се вземат нови, допълнителни обезпечения.
На практика става дума за преструктуриране на съществуващи кредити. При това действие, при което „не е имало реално предаване на суми от ищеца на ответника и сделката не е установена по основание, за да породи задължение за ответника за плащане. За да е налице валиден договор за заем (кредит) е необходимо кредитът да е получен от кредитополучателя.” В резултат на това преструктуриране вътрешните кредити на холдинга имаха над 150% обезпечение към датата на санирането, което беше осъществено от екип от 12 юристи и кредитни специалисти в специално създадения за тази цел отдел в „Агробизнесбанк“. Тази „банкова практика” беше обект на санкциониране от Върховния касационен съд. Тричленен съдебен състав прие решение, удостоверяващо липсата на нарушения, което решение впоследствие беше потвърдено от петчленен съдебен състав.
Очаквайте продължение…