Лекуват ни 29 667 лекари и 30 589 медицински сестри

На конференция през май тази година министърът на здравеопазването Кирил Ананиев заяви, че едва 203 разрешения за работа в чужбина на родни лекари е издало здравното министерство през миналата година. За сравнение през 2008 г. страната са напуснали 655 медици, докато сега са три пъти по-малко. Тази година в класацията попаднаха 550 доктори, като 100 от тях са млади дебютанти, има дори специализанти, отличени от пациентите си.Лекуват ни 29 667 лекари и 30 589 медицински сестри.

Здравният министър допълни още:„МЗ е бенефициент по програмата човешки ресурси и ние ще дадем възможност лекарите, които не са успели да завършат специализациите си, да го направят. За младите обаче е важно и отношението на обществото и на медиите към тях. Свидетели сме на много случаи на агресия и неуважение към труда на медицинския персонал и това трябва заедно да променим“.

На друго мнение е председателят на сдружение „Български лекар“ и президент на Югоизточно европейски медицински форум д-р Андрей Кехайов, който на 19 октомври 2018 година по повод Деня на българския лекар  обяви, че около 500 български лекари напускат страната ни всяка година. По данни на ръководеното от него сдружение, за последните 10 години над 5000 лекари са напуснали България и са отишли да работят в страни от Европейския съюз, информира infostock.bg.

„При това в най-творческата им и продуктивна възраст. Това са лекари с една, две и три специалности, които ги оценяват в другите страни от ЕС“, алармира д-р Кехайов.

По данни на НСИ към 31.12.2018 г. в страната функционират 346 заведения за болнична помощ с 53 173 легла, от които 322 болници с 50 927 легла. Заведенията за извънболнична помощ са 2 066 с 1 253 легла, а другите лечебни и здравни заведения – 145 с 2 086 легла.

Източник: НСИ

Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2018г. многопрофилните болници са 185 с 37 489легла, или в 57.5% от тези заведения е съсредоточен 73.6% от легловия фонд на всички болници в страната. Броят на леглата варира в широки граници -от 16 до 1 501.Най-голям е делът на многопрофилните болници, които към края на годината разполагат сот 100до 299 легла -44.9%. До 99 легла има в 36.2% от многопрофилните болници. С над 500 легла са 7.0%от този вид лечебни заведения.Лекуват ни 29 667 лекари и 30 589 медицински сестри.

Към 31.12.2018 г. специализираните болници са 137 с 13 438 легла. Разпределението им по видове е следното: за активно лечение – 76 с 4 477 легла; за продължително лечение – една със 145 легла; за продължително лечение и рехабилитация – 16 с 1 905 легла; за рехабилитация – 32 с 4 776 легла; държавни психиатрични болници – 12 с 2 135 легла.

Източник: НСИ

Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар, които при регистрацията си като основна дейност са посочили „болнична“. В края на 2018 г. те са: центрове за кожно-венерически заболявания – 5 заведения с 50 легла; комплексни онкологични центрове – 7 с 1 174 легла; центрове за психично здраве – 12 с 1 022 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2018 г. е 759.6 на 100 000 души от населението. Най-високи са стойностите на показателя в областите Пловдив (979.9 на 100 000 души от населението), Смолян (974.2) и Плевен (928.9), а най-ниски са в областите Ямбол (344.8), Перник (370.6) и Видин (394.7).

Към 31.12.2018 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 066 с 1 253 легла за краткосрочно наблюдение и престой.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2018 г. тези заведения са 145 с 2 086 легла, като най-голям е броят на хосписите – 47 с 1 175 легла.

В края на 2018 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 667 лекари. Лекарите по дентална медицина са 7 240, като 6 347 от тях работят в практики, които имат сключен договор с НЗОК. От тях 101, или 1.6%, обслужват населението на повече от една област. Медицинските специалисти по здравни грижи са 46 332, от които 30 589 медицински сестри и 3 155 акушерки.

• В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 001 лекари и 50 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 27 799, от които 19 865 медицински сестри.
• В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 10 492 лекари и 6 801 лекари по дентална медицина. Тук се включват и всички лекари (6 970) и лекари по дентална медицина (6 347), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. От другите заведения за доболнична помощ най-голям е делът на лекарите, работещи на основен трудов договор в медицински центрове (1 777) и диагностично-консултативни центрове (1 377).
• В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2018 г. на основен трудов договор работят 2 174 лекари и 389 лекари по дентална медицина.

В структурата на лекарите по специалности1 най-голям е делът на общопрактикуващите – 4 199, или 14.2% от всички лекари в страната, следвани от: Акушерство и гинекология и Кардиология – по 5.9%, Педиатрия – 5.8%, Анестезиология и интензивно лечение – 5.6%, Хирургия – 5.3%, и Нервни болести – 5.0%.

Осигуреността с лекари в края на 2018 г. общо за страната е 42.4 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина – 10.3 на 10 000 души от населението.

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25.9 до 62.0 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници. Стойности над този за страната има показателят в областите Плевен (62.0 на 10 000 души от населението), Пловдив (51.2), София (столица) (50.9) и Варна (50.0).

Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.9 на 10 000 души от населението), Добрич (26.7) и Перник (28.6).

financebg.com