Лешек Балцерович за България: Само 1 % бюджетен дефицит? Много добре!

Възстановяването на световната икономика зависи от решенията на САЩ и другите големи страни, но все още е рано да се правят прогнози. Това каза Лешек Балцерович, автор на икономическата реформа в Полша по време на прехода. В момента той е преподавател в икономическия университет във Варшава, а за него поляците казват: «много е добър, само да не сте преминали през неговата терапия“.
Той прие в кабинета си няколко български журналисти и живо се поинтересува от ситуацията в България. Ето как реагира той, когато научи, че страната ни ще завърши годината с по-малко от 1 процент бюджетен дефицит:
Това е много добре. Само 1 процент бюджетен дефицит. Тук ние имаме повече от 6 процента и следващата година ще се увеличи.
Вече има някои позитивни сигнали от икономиките на САЩ и еврозоната. Какво можем да очакваме?
Има все повече индикации, че рецесията е достигнала дъното си. Големият въпрос е колко бързо и силно ще бъде възстановяването и дали то ще бъде прекъснато или не. Сега е трудно да се отговори на този въпрос, защото възстановяването ще зависи предимно от политиките на основните страни като Съединените щати и Германия, а ние не знаем точно какви ще бъдат тези политики.
Първо, като резултат от кризисния мениджмънт, понякога се случва да злоупотребят с огромните фискални стимули и като резултат държавната намеса се увеличава твърде много. Такъв е случаят на САЩ, които трупат голям бюджетен дефицит, Великобритания, Испания, но това, което има значение за целия свят, са Съединените щати, защото те имат най-голямата икономика. Въпросът е как ще решат да се справят с този проблем и също толкова важно е по какъв начин – как те смятат да намалят бюджетния си дефицит. Има два начина: бърз – чрез увеличаване на данъците и втори – чрез намаляване на разходите. В този момент увеличаването на данъците ще бъде лошо за всички. Намаляването на разходите е много по-добро решение, но кои разходи? Военните разходи? Ако Съединените щати намалят военните си разходи, тогава кой ще бъде световният полицай? А ние се нуждаем от добър полицай. Европейският съюз е много слаб в този аспект. Вижте какво стана в Афганистан. САЩ изпратиха хиляди войници, а Европейският съюз ограничава разходите си. Но военните разходи като цяло са малко като процент. Другият вариант е да се съкратят социалните разходи. Така че големият въпрос е как те ще намалят бюджетния си дефицит? Ние не знаем още каква ще бъде консолидираната програма, това прави трудно да се правят прогнози за САЩ, а те имат голямо влияние върху ситуацията в останалите държави. Ние можем да кажем същото за всички страни, които имат такъв проблем, всъщност почти всички страни имат проблем с увеличения бюджетен дефицит.
Другият въпрос е монетарният. Централните банки разхлабиха монетарната си политика и инжектираха много допълнителни пари – т.е. ликвидност, но въпросът сега е какво смятат да правят с изключително нарасналото количество пари. Има все повече и повече дебати дали тези пари не създават нови балони от активи, по-специално в развиващите се икономики, които имаха спешна нужда от помощ, защото е съвсем видно, че цените на суровините като петрола се повишават. Ако тази политика на лесни пари и образуване на балони продължава, някои хора с основание ще продължат да се опасяват от инфлация. Въпросът е кога основните централни банки ще започнат да затягат монетарната си политика. И ние към днешна дата не знаем. Това не е лесен въпрос, нито е технически. Това не трябва да се случи нито твърде рано, нито късно. Много е важно да се уцели точният момент.
Мислите ли, че сега е времето някои страни да се присъединят към еврозоната или ERM 2?
След като веднъж страните са изпълнени маастрихтските критерии, те веднага трябва да бъдат допуснати в еврозоната. Това не представлява никакъв риск за нея. Рискът идва от Гърция, не от балтийските републики. И ако България покрива критериите, не виждам никаква причина да й бъде отказано. Разбира се, може да има някои усложнения заради гръцкия проблем, защото някои хора в Европейската централна банка и в 16-те страни от еврозоната биха казали, че не трябва да се допускат нови страни, защото ще са източник на нов риск. Но ние никога не знаем какво ще се случи.
Преди няколко дни управителят на БНБ Иван Искров каза, че влизането в ERM 2 и еврозоната е като стрелба по движеща се мишена – тоест условията непрекъснато се променят и то не толкова от икономическа гледна точка, колкото от политическа? А България е във валутен борд, което носи стабилност, а не риск…
Да, аз мисля, че той е имал предвид точно тези притеснения в еврозоната.
Ако имате фиксиран курс между местната валута и еврото, то тогава вие вече сте изпълнили изискването за стабилност на курса. Защото при вас флуктуацията е на практика нула.
Въпросът със запазването на валутния борд зависи от решението на правителство и от централната банка. Но, след като работи, защото трябва да се променя? Няма причина да се премахва след като осигурява фискална дисциплина, което е добро само по себе си.
Мислите ли, че ще е по-лесно няколко страни да се присъединят заедно към ERM 2 и съответно еврозоната, а не една по една?
Това няма особено значение, защото разрешението е за всяка страна поотделно. Така че колективното присъединяване няма да помогне. Решението е случай по случай.