Лидерите на 37 държави вече поеха по „Пътя на коприната“
Лидерите на редица страни поемат към Китай, защото огромната азиатска страна посреща тази седмица участниците във втората среща на върха на „Нови пътища на коприната“. Пекин привлича все повече страни с глобалната си програма за инфраструктурни проекти, въпреки критиките, че се стреми към световна колонизация, предаде Франс прес и БТА.
Инициативата, която официално се нарича „Един пояс, един път“ цели да подобри търговските връзки между Азия, Европа, Африка и отвъд тях. Тя предвижда строителството на мостове, железопътни линии, летища и индустриални паркове и ще е основна тема във форума.
Проектът, който е лична инициатива на президента на Китай Си Цзинпин, разделя европейците и предизвиква съпротивата на САЩ. Скептиците подчертават рисковете от задлъжняване и политическо обвързване за страните, които получават заеми. Въпреки това 37 държавни и правителствени ръководители ще пристигнат в Пекин за срещата на върха, която ще се проведе от 25 април до 27 април. Броят на участниците е по-голям в сравнение с форума по откриването през 2017 година, когато присъстваха 29 ръководители.
Китай успя през миналия месец да присъедини към инициативата и Италия, първата страна от Г-7, която направи тази стъпка. Премиерът на Италия Джузепе Конте ще присъства на срещата на върха. Президентът на Швейцария Ули Маурер също ще бъде в Пекин и страната му е готова да се присъедини към китайския проект.
В Китай ще пристигнат президентът на Русия Владимир Путин, европейски, азиатски и африкански лидери, но по-голямата част от страните в Западна Европа ще изпратят само министри, а САЩ няма да имат делегация на високо равнище. След началото на инициативата „Нов Път на коприната“ през 2013 година Китай е инвестирал общо 80 милиарда евро в различни проекти, а банките са отпуснали между 175 и 265 милиарда евро. Това съобщи Сяо Вейми, високопоставен китайски служител, ангажиран с програмата.
Паричен поток, който буди страхове, че страните бенефициенти могат да задлъжнеят: Шри Ланка, неспособна да покрие дълговете си, вече трябваше да даде на Пекин контрола над пристанище за 99 години. Черна гора също задлъжня сериозно, след като взе заем от над 800 милиона евро от китайска банка за построяването на магистрала. Китай твърди, че тези заеми са единственото средство за най-бедните страни да финансират развитието си. Сяо Вейми отхвърля всеки намек на критиците за „капан на дълга“.
Според експерти присъединяването към инициативата „Един пояс, един път“ изглежда като начин за страните участнички да се покажат отворени към нормите, технологията и влиянието на Пекин. Присъединяването на Италия, която е едновременно член на НАТО и на ЕС, предизвика тревога от Вашингтон до Брюксел, както и разногласия в управляващата коалиция в Рим. Министърът на вътрешните работи Матео Салвини предупреди за риск от колонизация. За Рим подписаното споразумение с Пекин показва, че страната „приема дипломатическата инициатива на Си Цзинпин, определяйки я като добра за Италия, Китай и целия свят“, твърди анализаторът от германския институт Меркатор Томас Едер.
Според него обаче нищо не показва, че страните, които са подписали такъв документ с Китай, получават инвестиции с преимущество или балансират търговския си баланс. Точно обратното за Китай това е начин да изтъргува излишъците си на чуждите пазари, отбелязва Франс прес.
Милен АТАНАСОВ