Лидия Шулева: Не може да се говори за Сребърен фонд под 1 млрд. евро

Шулева припомни, че и при писането на първия вариант на закона е имало идея да се разреши инвестицията на борсата у нас, но тогавашните управляващи са се отказали от нея и в ретроспекция това се е оказа изключително добро решение.
Според Лидия Шулева първо трябва да се отговори на въпроса има ли Сребърен фонд в България, защото нейният отговор е, че няма такъв. „Не може да се говори, че има Сребърен фонд в размер на по-малко от 1 млрд. евро. За какъв фонд въобще ние говорим със стойност, по-малка от 1 млрд. евро. Такъв фонд не съществува в България. В момента по-скоро става въпрос да похарчим едни пари от фискалния резерв. Защото в крайна сметка това са по-малко от 2 млрд. лв., които се намират във фискалния резерв. Това е така нареченият Сребърен фонд“, коментира Шулева.
По думите на зам.-министър Боряна Пенчева въпреки, че има положителна номинална доходност, всяка година се реализират загуби от инфлационно обезценяване на парите във фонда. В последните години това обезценяване е между 1,1 и 5,3 на сто или средно годишно около 42 млн. лв. се губят заради инфлационната обезценка, каза Пенчева.
От своя страна Лидия Шулева изтъкна, че световните индекси вече са се възстановили на нивата от преди кризата, докато българският индекс си стои на 300-308 пункта. „Стои си замръзнал вече толкова години и няма никакво намерение да се възстановява на нивата от преди кризата. Какво щеше да стане с тези пари, ако бяха инвестирани в акции? Ясно е какво щеше да стане. По-добре да имаме тази отрицателна доходност от 2 на сто с инфлацията, въпреки че както се отчете има позитивна въобще доходност, отколкото ако бяхме инвестирали в ценни книжа, включени в индекс“, коментира Шулева.
Боряна Пенчева допълни, че в Европа има 11 страни, които имат Сребърен фонд. В нито една от тях, освен България, няма забрана за инвестиции в държавни ценни книжа на съответната страна или пък на акции на борсата в съответната страна.
Според икономиста Георги Ангелов обаче ако се прибегне до такива инвестиции, това ще стопи фискалния резерв.
„Въпреки някои твърдения на Министерството на финансите, които явно четат статистиката като дявола евангелието, Евростат има статистика за фискалния резерв на всяка страна в ЕС“, каза Ангелов. Той допълни, че всяка членка на ЕС има такъв и в повечето случаи той е по-голям от нашия като дял от БВП – средно 9,5 на сто, и той не се инвестира в акции на тази страна.
„Другият аргумент – че ако ги инвестираме в акции или ДЦК, то пак си е резерв, но просто е под различна форма…. Е не е резерв. Ако трябва да платиш нещо утре – да кажем облигации, евробондове, които през януари трябва да платим, не можем да ги платим с наши ДЦК, които стоят във фискалния резерв. Трябва да имаме ликвидни пари в евро. По същия начин, ако имаме 200 млн. инвестирани на борсата, не може утре да ги продадем, ако трябва да платим заплатите на учителите“, коментира той.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *