„Лидл“ измести „Билла“ от второто място при веригите

За четири години от отварянето на първия си магазин германският дискаунтър Lidl стана втората по големина верига за търгония на дребно в страната. Тя порасна с 26% за 2014 г. спрямо предходната година и с приходи от почти 540 млн. лв. измести от позицията Billa, макар и с малко. Това показва класацията „Капитал 100“ за най-големите компании в страната, която ще излезе на 3 юли. Дистанцията с лидера „Кауфланд България“ е огромна – над два пъти. Но пък „Лидл“ прави заявка след пет години да го изпревари. Любопитна подробност е, че конкуриращият се дует е с един и същ собственик – германската група Schwarz. Но в България от ръководството на двете вериги винаги са твърдeли, че са конкуренти и взимат решенията си абсолютно самостоятелно.

Към края на миналата година „Лидл“ има 76 магазина, а планът за 2015 г. е само за три нови обекта. Средносрочна програма не е обявена публично, но без силна експанзия изпреварването на „Кауфланд“ ще е трудно. Лидерът стъпи по-рано в България – откри първия си магазин през 2006 г., като залага само на големи хипермаркети. „Лидл“ има различни формати, като навлезе и в централните части на София с обекти под наем. И докато „Кауфланд“ вече от години работи на печалба, то „Лидл“ все още е на загуба, макар и намаляваща.

Битката с „Билла“ едва ли е приключила. Веригата обяви амбициозен план за 40 нови обекта, без да уточни за колко години, след като собственикът й се отказа да я продава. 2014 г. е добра и за „Билла“ – приходите й растат с 5% до малко над 520 млн. лв. Търговецът е сред най-ранно влезлите – с първи обект през октомври 2000 г. и е с най-много магазини – 93. Германският й притежател REWE има и втора верига в страната – Penny, който също леко расте през миналата година.

Продължава да пада оборотът на Metro – до 677 млн. лв. за 2014 г. Компанията обаче се позиционира по-скоро в сегмента на дистрибуцията, залагайки най-вече на концепцията на доставчик за професионалисти (малки магазини, хотелиери, ресторантьори, кетъринг оператори) и затова не се смята за конкурент на класическите големи ритейлърски вериги.

За конкуренцията, разместванията и плановете на „Лидл“ зададохме въпроси на управителя Милена Драгийска-Денчева, на които тя отговори писмено. Драгийска-Денчева е в системата на Lidl от 2002 г. като регионален мениджър по продажбите за регионите на Щутгарт и Карлсруе в Германия. Продължава в централата в Некарсулм, а впоследствие в австрийското поделение. Оглавява българското дружество от създаването му през 2007 г.

По последна информация имате 77 магазина. Докъде искате да растете? В кои градове? С какъв формат магазини – големи, малки, собствени, под наем?

Експанзията ще продължава, но е нормално това да става с по-бавни темпове от досега. Определено „Лидл“ предпочита собственост върху локациите си, но сме практикували и други форми. Нека напомня и за старта на друг голям наш проект – планирания втори логистичен център (бел. авт. – до Ямбол).

Кой е основният ви конкурент и как избирате локации за новите си обекти? Колко от обектите ви са в близост до такива на Penny?

Локациите за новите ни обекти се определят по няколко критерия. Наред със стратегическия анализ на демографски и икономически показатели решаващи са още например удобен достъп до магазина – пешеходно и с автомобил, възможност за изграждане на достатъчно щедър паркинг и търговска площ, позволяваща оптимално разполагане на стоките и др. Не разбирам избирателното насочване на въпроса Ви към Penny, но за да Ви отговоря, ще кажа, че изборът на локация се ръководи само от нашите критерии, а не от присъствието на един или друг конкурент. В допълнение – не смятаме Penny за наш основен конкурент, тъй като винаги се мерим с първите на пазара, а за момента това е „Кауфланд“.

Колко силен коз е в слаби икономически години да си дискаунтър? А всъщност дискаунтър ли сте след като нямате най-ниските цени на пазара и все повече залагате на луксозните стоки?

Акцентът върху най-доброто възможно съотношение между цена и качество на съответния продукт не се е променил и затова не можем да се съгласим, че през последните години залагаме повече на луксозните стоки. А ако държите да говорим в теоретични категории, това значи, че сме дали нова дефиниция и лице на познатия дискаунт модел, но по същество сме запазили най-важното му предимство – оптималната цена.

Ще предложите ли онлайн пазаруване в България? Ако да – кога и как?

За момента нямаме намерение да предлагаме онлайн пазаруване. Но е естествено, че следим тенденциите в обществото и нагласите на потребителите.

При правенето на бизнес коя е най-голямата бюрократична пречка, с която сте се сблъсквали? Как оценявате икономическата среда и в частност предложените от БСП законови промени в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК)?

Няма да крием, че да се прави бизнес в България е голямо предизвикателство. Тук мога да засегна няколко основни аспекта: нестабилна политическа обстановка и опасност от популистки и неустойчиви решения, респективно липса на решаващи реформи в редица сектори; намирането на квалифицирана работна ръка; стабилни бизнес партньори; медийна среда в страната – например динамиките между СЕМ и телевизиите относно споменаване на спонсори и дарители в предаванията, развитието на вестниците и съотношението между техните тиражи и брак и пр.

Предложенията за промени в ЗЗК са само проявление на казаното по-горе. Не е признак на политическа и икономическа зрялост да се твори законопроект, който претендира да защитава малките и средните производители, а да прави точно обратното. Простичко казано, с този законопроект се създават пречки за търговския оборот, но се допускат и фундаментални нарушения на принципи в правото.
Разбира се, има и положителни страни, но те се изчерпват с общите предимства на България като място за инвестиране, като например плоския данък или евтината работна ръка.

Как оценявате 2014 и 2015 г. дотук по отношение на потребителското търсене и платежоспособността на клиентите? Расте или пада потреблението по Ваши наблюдения, с колко, при кои групи стоки се качва и при кои спада, как си го обяснявате?

Няма особена разлика между двете години поради общи признаци като дефлацията и ниските доходи. Продължаващи са тенденциите на ограничено потребление на стоки с „по-траен“ характер като обувки, дрехи и т.н. Неизменно е търсенето на свежи продукти – от плодове и зеленчуци, през млечни до месни и рибни. В последната категория има естествено нюанс на свиване на потреблението в по-високия клас, като например телешко месо, риба ципура… В този смисъл 2015 г. ще бъде трудна за постигане на добри резултати.

Бихте ли описали „Лидл“ след пет години – колко ще сте големи, как ще сте се променили, колко пазарен дял ще имате, колко ще е делът на веригите в общата търговия, колко на брой ще са веригите?

„Лидл“ е амбициозна компания – за България целта може да е само една: след пет години да сме лидер на пазара. Осмелявам се да прогнозирам само един показател – дела на модерната търговия, който според мене ще достигне 60%. Надявам се да се разрастват и утвърждават и нишовите вериги, като например „Млекарници Добрев“ или „Био Балев“, защото това ще е признак за един развит пазар – с избор за потребителя, с различни бизнес модели и с нови концепции.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *