Литва намали с норвежката „Статойл“ зависимостта си от „Газпром“

Литва, която през юни откупи дела на „Газпром“ в местните газови компании Lietuvos dujos и Amber Grid., продължава да намалява зависичостта си от руския енергиен монополист. В четвъртък литовската държавна компания „Литгаз“ ( Litgas) и норвежката „Статойл“ (Statoil) подписаха 5-годишно споразумение за доставка на втечнен природен газ, което ще засдоволи около 16% от нуждите на страната. Според „Газпром“ сделката е политическа.

В съобщението на „Литгаз“ се казва, че от 2015г. ще получават по 540 милиона куб. м газ годишно. Това ще става на терминала в Клайпеда – в него бяха инвестирани около 700 милиона евро и той трябва да заработи през декември.

Досега Литва задоволява 100% от нуждите си чрез доставките на руски газ – 3.2 млрд. куб. м за 2012г., 2.6 млрд. куб. м за миналата година и 1.39 млрд. куб. м през първото полугодие на настоящата.

За балтийските държави като цяло и за Литва в частност „Газпром“ като монополист е установил една от най-високите цени сред европейските си клиенти. По данни на отчета на компанията през второто тримесечие цената за трите балтийски републики е била $430.7 за 1000 куб.м.

В новия договор на Литва цената е обвързана с газовия индекс на Великобритания (NBP Index). Показателят му от последните четири месеца показва, че литовците би трябвало да плащат на „Статойл“ в рамките на $346–384 за 1000 куб. м., обясняват от „Литгаз“.

Генералният директор Доминикас Тучкус казва, че наистина цената е сезонна и в особено студено време се покачва, но добавя, че „този договор е със стратегически характер и ни дава възможност за достъп до алтернативни източници“. Споразумението, оценявано на около 0.96-1.15 млрд. долара, позволява и на други литовски компании да купуват газ на международния пазар от различни производители.

Компанията е готова да купува и по-големи обеми от договорените – тя вече е сключила 12 меморандума за намерение с глобални доставчици на пазара за втечнен газ. Терминалът в Клайпеда е проектиран за около 2-3 млрд. куб. Газ годишно, но може да увеличи мощностите си до 4 млрд. куб.м.

Сергей Куприянов, говорител на „Газпром“, коментира, че „това споразумение не е икономическо, а чиста политика“. По думите му втечненият газ е „скъпа работа, защото Азия вдига високо летвата“.

Валерий Нестеров, анализатор от Сбербанк CIB, смята, че в крайна сметка газът от тръбите е по-евтин и Литва ще трябва да плаща на норвежката компания десетки милиони долари повече, „но това е цената за независимостта от руския газ“. Той припомня, че през май на фона на започнали преговори на Литва с алтернативни доставчици „Газпром“ е сигнализирал готовност да отстъпи от 480 на 370 долара за 1000 куб. м., но е било очевидно, че във Вилнюс няма да се откажат от плановете за разнообразяване на източниците.

Съседите на Литва също търсят начин да ограничат зависимостта си от Русия – тази седмица бе съобщено, че Естония и Финландия планират да прокарат по дъното на Финския залив газопровод Balticconnector, свързващ газовите мрежи на двете страни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *