Лихвите или кокошката

Мария Иванова, Николай Стоянов, „Капитал“

Кое е първото – лихвите или растежът? Тази не по-малко неразрешима дилема в стил кокошката или яйцето донякъде описва трудността в разговора между банкерите и правителството, който трябваше да изясни защо лихвите по кредитите са такива, каквито са, и има ли начин да спаднат. Темата повдигна премиерът Бойко Борисов преди седмица и в следващите дни финансовият министър Симеон Дянков поиска от банкерите да подготвят идеи, които биха довели до по-ниска цена на кредита. Той дори посочи и цел – 3 процентни пункта надолу, с колкото е спаднала рисковата премия за България като инвестиционна дестинация.

Правителството няма как да извърши „насилие“ върху пазарните нива на лихвите и първите реакции от финансовите среди бяха точно в този смисъл – че цената на заемите ще намалее, когато икономическата обстановка се нормализира и продажбите и растежът се възстановят. Все пак банкерите предложиха няколко мерки, които, ако не друго, поне биха премахнали някои от ограниченията пред спада на лихвите. Но това няма да реши фундаменталния проблем – няма предлагане на кредит, няма конкуренция и цената на парите е висока. Ако по времето на бума в банковата система доминиращо чужда собственост беше фактор за растеж и трансмисия на капитал от финансовите институции майки, сега е това не е така.
Надолу, но плавно

Статистиката на БНБ показва, че средните лихви по новоотпусканите левови кредити за бизнеса намаляват плавно от юни насам, като опитват да слязат под 10% годишно. Заемите за физически лица също постепенно поевтиняват в последните месеци. Предпоставки за това са както високата натрупана ликвидност от събиране на депозити, така и размразяването на международните капиталови пазари като източник на паричен ресурс. От значение със сигурност е и фактът, че рисковата премия, която се калкулира в цената на финансирането за България (т.нар. credit default swaps, CDS) намаля от около 700 пункта в началото на годината и 500 преди изборите до около 200 сега.

Въпреки това никой не очаква революция дори смътно приближаваща посочените от финансовия министър 3 процентни пункта спад. От Уникредит Булбанк очакват до 2012 г. лихвите по фирмените кредити да спаднат едва с около 1 процентен пункт, а по тези за домакинствата – с 2 (виж таблицата).

„Имаме добра ликвидност, т.е. разполагаме със средства, с които да кредитираме, но трябва да има стопански субекти, които да получат тези кредити при един по-нисък риск“, обяснява Виолина Маринова, председател на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на Банка ДСК. Това може да се приеме за абсолютно вярно, що се отнася до краткосрочната ликвидност, която банките имат в излишък. За това говорят и рекордно ниските лихви на междубанковия пазар. Късите пари обаче, които банките привлякоха през последните месеци с промоционални депозити, не решават проблема с пресъхналия достъп до дългосрочно финансиране от „майките“ в Европа.

Може ли да се направи нещо

Все пак възможността за предприемане на допълнителни правителствени мерки, насочени към подобряването на средата, не е за подценяване. Такова явно е и мнението на представителите на финансовия сектор. „Необходими са синхронизирани усилия от страна на държавата, регулатора, предприемачите и банките, за да се създадат предпоставки за стабилизиране на макросредата и постигане на умерен растеж на икономиката, който ще доведе до повишено търсене на кредити, а оттам и до по-малък риск за банките и съответно по-ниски лихви“, посочва Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк.

Именно в посока синхронизиране на усилията бяха и проведените между финансовия министър и представителите на банковия сектор срещи. Възможните мерки, които банкерите обсъдиха с Дянков, по същество са два типа – такива, които макар и в ограничен размер биха отворили достъп до по-дългосрочен ресурс на по-ниска от пазарната цена, и други, които работят за подобряването на средата и оттам оценката на риска.

Към първата категория спада например идеята правителството да се възползва от ниските рискови премии и да емитира еврооблигации. Държавата ще може да се финансира на външните пазари по-евтино в сравнение с частните институции (може би на около 6-6.5% годишно). Ако средствата бъдат насочени при определени условия към банките, това би бил ресурс за кредитиране, при това по-евтин от всичко, до което имат достъп.

От същия порядък са и идеите държавата да гарантира облигационни емисии на банките или държавната Банка за развитие да играе ролята на посредник между външното и вътрешното финансиране, евентуално да издава гаранции и т.н. Други предложения на банкерите са насочени главно към повишаване на ефективността в различни аспекти от отношенията между банките, държавата и бизнеса. Например по-ритмичното изплащане на бюджетни средства към фирмите – възстановяването на ДДС или плащанията по европейски програми.

С думите „взех си домашното“ Дянков обеща да разгледа внимателно идеите на банковата общност и заедно с екипа си да изчисли колко би струвало предприемането на подобни действия. Самите банкери също обявиха, че тепърва ще обсъждат с министерството предложенията си, за да се стигне до взаимно приемлива позиция.

„Нещата са в дискусионна фаза и тепърва предстои да се конкретизират“, поясни след предаването на предложенията главният изпълнителен директор на СИБанк Петър Андронов, според когото мерките, чийто брой в процеса на обсъждането намаляваше, накрая могат да се свият и до пет. Това не звучи невероятно, защото сред предложенията не липсват и спорни идеи, като например държавата да гарантира частично риска в определени приоритетни сектори.

Вътрешен риск

При обсъждането на възможностите за намаляване на лихвите обаче не трябва да се забравя и фактът, че вътрешният риск за банките все още остава висок заради икономическата криза в страната и продължаващото увеличаване на дела на проблемните кредити. Ръстът на заемите, които не се обслужват навреме, вече се отразява осезаемо върху финансовите резултати на банките. В този смисъл, дори да имат достъп до по-евтин ресурс, те (грубо казано) ще са принудени да избиват загубите през цената на кредита.

„Лихвените проценти в крайна сметка са функция от разходите, които правим, и загубите, които отчитаме“, напомня Петър Андронов.

Въпрос на възможности

Рязкото сваляне на лихвите е въпрос не само на желание, но и на възможност. На фона на проблемите по света българската банкова система на пръв поглед изглежда стабилна. Активите и капиталовата база продължават макар и плавно да растат и повечето банки отчитат печалба. Проблемът е доколко тя е реална и доколко може да се запази и в бъдеще, ако процентът на лошите кредити продължи да се покачва.

Всъщност влошаването на кредитния портфейл на банките не намира пълно отражение във финансовите им отчети. По принцип, когато един заем е просрочен, банките трябва да започнат да го провизират, т.е. да трупат резерв, в случай че не успеят да съберат отпуснатите пари. Има основание да се смята обаче, че не всички финансови институции провизират просрочията така, както се очаква. Така на практика са „отложили“ отчитането на влошените си резултати. При скок на лошите кредити има опасност от това да излязат съвсем истински загуби.

А тенденцията все повече длъжници да не успяват да връщат навреме парите на банките е очевидна. Очакванията на правителството са догодина икономиката да се свие с 2%, безработицата да нарасне още с три процентни пункта до 11.9%. Това означава, че все повече длъжници – фирми и граждани, ще изпитват финансови затруднения.

Трудна работа

В такъв момент по-ефективният банков надзор и запазването на стабилността на финансовата система могат да се окажат по-важни цели от смъкването на лихвите. Колкото до правителството, извън идеите да осигури кредитен ресурс за сметка на външен дълг, останалите възможности за помощ минават по дългия, но сигурен път – адекватна политика и реформи, които дават сигурност и правят България по-малко рискова за инвестиции. На езика на финансите това значи по-ниски лихви.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *