Лихвите по кредити паднаха под нивата отпреди кризата, никой не тегли

Според последните данни от август 2013 г. средната лихва по всички видове кредити, които са отпуснали банките, е 7,26%. По депозитите лихвата е средно 3,07 на сто. Това прави разлика от 4,19%.

От статистиката за приходите на банките от лихви по кредити става ясно, че те са получили общо 2,84 млрд. лв. за първите 8 месеца. Разходите им по депозитите, платени на клиентите под формата на лихви, са 1,36 млрд. лв. Разликата е 1,48 млрд. лв.

Само от гражданите банките са прибрали 1,12 млрд. лв. от лихви по потребителски и жилищни кредити, а от фирмите – 1,6 млрд. лв. А са платили по депозити съответно 0,92 и 0,3 млрд. лв.

Банкерите обаче са категорични, че разликата не отива като печалба за банките, а се покриват редица разходи.

Така печалбата им остава тройно по-ниска. Към края на август 2013 г. тя е 432 млн. лв., при 475 млн. лв. година по-рано. Спрямо периода преди кризата спадът е двоен. Към август 2008 г. те са имали печалба от 994 млн. лв. при приблизително същите резултати. Тогава приходите от лихви по кредити са били 2,8 млрд. лв., а разходите за лихви по депозити – 1,24 млрд. лв.

Според експертите това означава, че банките поемат тежестта на кризата, а не я прехвърлят изцяло на клиентите си.

Анализите показват, че лихвите вече са на нивата отпреди кризата. Въпреки това интерес няма, като спадът при теглените заеми засяга най-вече ипотечните и тези за малки и средни предприятия.

Банкери прогнозират, че лихвите ще продължат да се понижават. Екатерина Кирилова, директор “Маркетинг и клиентски сегменти” в УниКредит Булбанк, очаква, че тези по депозити ще падат плавно, но с не повече от 0,10-0,20%.

Румен Радушев, ръководил на управление “Жилищно кредитиране” в Пощенска банка, прогнозира неотдавна, че лихвите са стигнали дънотои ще се запазят. Според него и през 2014 г. ще има промоции по отделни продукти, но не и масови драстични намаления.

Мотивът му е, че потенциалът за спад е изчерпан и разликата между депозити и кредити е станала много ниска. Дава пример с депозити за граждани, при които лихвите стигали до 6%, а вече имало предложения за кредити с по-ниски нива от 6%.

В Германия или в Англия има лихви по кредити от 4-4,5%, но там лихвата по спестовна сметка е 0,1%, а по депозити – 1-2%, уточнява Радушев. Източници от банка, които пожелаха анонимност, прогнозираха, че ще има стабилизиране на лихвите по кредитите,
без повече намаляване, през 2014 г. По депозитите очакват минимален спад- с 0,5 до 0,7 на сто, при отчитане само на вътрешните фактори.

Заради високата конкуренция по привличането на клиенти за кредити и там тенденцията била за понижение. Експертите обаче не се ангажират с категорични прогнози. Причината са подготвяните промени в банкови закони, обявени от управляващите, по които обаче все още няма пълна яснота.

Екатерина Кирилова, директор “Маркетинг и клиентски сегменти” в УниКредит Булбанк:

Не прехвърляме тежестта върху клиентите, борим се за тях

ЕКАТЕРИНА КИРИЛОВА

– Г-жо Кирилова, от началото на кризата банките са обвинявани, че прехвърлят тежестта изцяло на клиентите си. Така ли е?

– Не, тежестта на кризата се поема от банките и те не я прехвърлят на клиентите си. Лихвеният спред (разликата между лихвите по кредити и по депозити – б.а.) намалява. През август 2013 г. е бил 4,19%, а година по-рано – 4,36%. Тенденцията е приходът на банките от кредити да спада по-бързо от разхода за лихви по депозити.

Ако банките не поемаха тежестта, те биха запазили маржа висок, като намалят много цената на депозитите, което не се случва.

Действително има тенденция за спад на лихвите по депозити, защото системата е много ликвидна. Доста пари стоят в банките, защото няма голямо търсене на кредити – инвестициите са малко, фирмите и гражданите се притесняват.

Но се понижават и лихвите по кредити. Има борба за клиенти, защото се отпускат малко нови кредити. И това сваля маржа. Той се свива основно при ипотечните кредити, там пазарът не расте, търсенето е слабо. Натискът надолу върху лихвите за малки и средни предприятия е заради програми като “Джереми” например. При нея лихвата е с 50% по-ниска. Това води и до по-ниски лихви по останалите кредитни продукти на банките за тези фирми.

– Появиха се данни (от анализ на “Моите пари”), че има спестовни сметки със 7% лихва.

– Не съм виждала такива. На пазара има безсрочни сметки с нива по 4,5-5%, но често по тях има скрити условия в някои банки, които ги правят срочни. Обикновено лихвите са по-високи при по-дългосрочните депозити – за 12 или 24 месеца.

– Заради данъка върху лихвите по депозити много хора прехвърлиха средства в друг тип спестовни продукти. Какво показват вашите наблюдения?

– Заради данъка върху лихвите банките предложиха спестовни сметки. Доходът от тях не се облага, лихвата е относително висока, а хората имат свободата да оперират със сметката си, разбира се, при определени ограничения.

Но нашите анализи показват, че размерът на данъка за най-масовите депозити не е толкова висок. На 1500 лв., колкото е средният размер на един депозит у нас, при лихва от 3-4% годишно, която се облага с 10%, данъкът е 6 лв. на година. При по-големите депозити клиентите намират начин да го избягват – чрез диверсифициране на внесените средства – част от тях насочват към инвестиционни фондове.

– Напоследък се забелязва и друга тенденция – сближаване на лихвите в левове и в евро. На какво се дължи?

– Разликата се стопява, като всяка банка си определя политиката в зависимост от ресурса, от който има нужда. Гражданите предпочитат да спестяват повече в левове. Ресурсът в тази валута се увеличава и това позволява на банките да свалят лихвите по него. Търсят се и повече кредити в левове. За разлика от гражданите обаче по-големите фирми предпочитат кредитите в евро, което им позволява да хеджират риска.

С разликата депозит и заем покриват разходи

Разликата между лихвите по кредити и депозити не е печалба за банките. С нея се покриват редица разходи.

-Първо е цената на ресурса. Това са вече платените средства за депозитите. Експерти уточняват, че банките финансират дългосрочни кредити (често за 5-25 г.) основно с краткосрочни депозити (масово до 1 г.) Затова трезорите трябва да са в състояние да предадат с рационално поведение цената, на която се финансират към кредитополучателите.

– Второ, разходите за риск. Това е т.нар. рискова компонента в цената на кредита. Тя е различна на отделните банки и зависи от разходите за провизии, които всяка заделя. С тях се покриват просрочените кредити.

Анализи показват, че пикът при необслужваните заеми на физически лица е достигнат и ръстът на влошаване е малък. Но връхната точка при фирмите предстои. “Скелетите тепърва излизат”, твърдят експерти. Това ще се отрази върху възможността на фирмите да погасяват задълженията, което качва риска и разходите за покриването им.

– На трето място са разходите на банката – за администрация, персонал, информационни системи, лицензи, наеми на помещения и др.