Лихви за забавени плащания от държавата

Това е смисълът на промени в Търговския закон, внесени в парламента от група депутати, начело с бившия финансов министър от правителството на тройната коалиция Пламен Орешарски, съобщи Livenews.bg. Проектът дава право на всеки кредитор да иска лихва за забавяне на всякакви видове търговски плащания, като изключването на това задължение в търговските договори ще се счита за невалидно. Лихвата за забавяне задължително трябва да не е под обичайната наказателна лихва – основния лихвен процент плюс 10 процентни пункта, предвижда проектът. Промяната важи за търговски договори, сключени между частни или между частни и общински или държавни фирми, или пък между фирми и държавни и общински органи. Изричен текст уточнява, че новите правила не важат за потребителските договори или за застрахователните, които се уреждат от специални закони. Проектът предвижда също така кредиторът да получава минимална фиксирана сума от 80 лв. от длъжника и на обезщетение за други разходи по събиране на дълговете. Промяната на Търговския закон на практика се опитва да реши проблема с огромните забавяния на плащания от страна на държавата и общините към бизнеса, които по груби сметки са не по-малко от 400 млн. лв. Още с идването на ГЕРБ на власт се оказа, че държавата не е платила договори за над 600 млн. лв., които кабинетът „Борисов“ реши да задържи. Впоследствие чрез цесионни договори бяха погасени малко над 200 млн. лв. Към тези дългове трябва да се добавят и просрочените плащания между фирмите, които по сметки на Българската стопанска камара винаги са били милиарди левове, а с кризата със сигурност се увеличават. Преди седмица финансовият министър Дянков обяви, че почти всички забавени плащания към бизнеса са изчистени. При малкото които са останали течала прокуроска проверка на сключените договори. Според него държавата дължи под 100 млн. лв. Вносителите са отбелязали в мотивите, че приетата от ЕК на 16 февруари тази година директива на ЕС за борба със забавянето на плащанията по търговски сделки трябва да бъде транспонирана и в българското законодателство. Те са пропуснали обаче да отблежат, че срокът за това е двугодишен, т.е. 16 февруари 2013 г. Това означава, че правителството ще има аргумент да бави приемането на промяната в Търговския закон. Като вносители освен Пламен Орешарски са се подписали Румен Овчаров, Меглена Плугчиева, Мая Манолова, Михаил Миков, Ангел Найденов и Петър Димитров.

Финанси