Маастрихтският критерий за 3% бюджетен дефицит
Оказва се, че Маастрихтският критерий за 3% бюджетен дефицит е идея на двама чиновници от френското Министерство на финансите със сравнително нисък ранг. Приетият с Маастрихтския договор от 1992 г. критерий за 3% бюджетен дефицит, целящ ограничаването на ежегодното нарастване на държавния дълг на страните-членки на Еврозоната е на пръв поглед само едно число. Но през последните години именно това число придоби един мистичен характер. Едва ли има друго число, за което да се говори толкова много и така емоционално в средствата за масова информация както за тези 3%. дефицит.
Често се задава логичният въпрос- защо нарастването на държавния дълг не следва да бъде по-високо от 3% от БВП (Брутния вътрешен продукт), а не 2%, 4% или 5%. „Не е толкова лесно този критерий да бъде обоснован по икономически път”, признава дори и бившият президент на Бундесбанк Ханс Титмайер, един от най-активните участници в процеса на въвеждането на общата европейската валута. Тогава естествено се натрапва изводът, че решението за тези 3% е било чисто политическо.
В основата на това решение е предложението на Guy Abeille и Roland de Villepin, служители във френското министерство на финансите, направено през 1981 г. и използвано от френското правителство първоначално за вътрешнополитически цели и едва след години прокарано на европейско равнище.
През 1981 г. френските социалисти печелят президентските избори. Новоизбраният президент Франсоа Митеран пристъпва към изпълнение на щедрите си предизборни обещания. В резултат на това само за една година бюджетният дефицит на Франция нараства от 50 на 90 млрд. франка. Митеран разбира, че това не може да продължава така и поръчва лично на заместник-началника на бюджетния отдел в министерството на финансите Pierre Bilger да разработи просто правило за ограничаване на бюджетния дефицит, което да бъде достатъчно убедително от макроикономическа гледна точка. От своя страна Pierre Bilger възлага изпълнението на поставената задача на двама свои сътрудници – Guy Abeille и Roland de Villepin. Двамата са випускници на висшето училище ENSAE, където са получили солидно образование по макроикономика и иконометрия.
За съжаление за своето откритие двамата макроикономисти не прибягват до специализираните си знания. Една вечер те стигат до извода, че трябва да се обоснове едно число, което да бъде лесно разбираемо за всеки. Бюджетният дефицит на Франция в този момент наближава 100 млрд. франка, което съответства на 2,6% от Брутния вътрешен продукт. Тогава Guy Abeille и Roland de Villepin си казват: ако за граница се приеме 1%, то това ще бъде почти невъзможно да бъде спазено. Ако за граница се предвидят 2%, то това би упражнило сериозен натиск върху правителството да ограничи бюджетните разходи. Така те вземат решението за три процента. С други думи, един толкова важен инструмент на финансовата политика, залегнал в Маастрихтския договор се създава без да бъде използван дори елементарен макроикономически анализ. На 9.06.1982 г. президентът Франсоа Митеран официално обявява, че бюджетният дефицит не следва да превишава 3% от Брутния вътрешен продукт.
Парадоксално, но факт, с изключение на 1986 г. бюджетният дефицит на Франция е под 3% и едва през първата половина на 90-те години тази граница е прекрачена.
Това дава повод на французите да препоръчат границата от 3% при подготовката на Маастрихтският договор през декември 1991 г. Това прави тогавашният ръководител на френското министерство и бъдещ президент на Европейската централна банка Жан-Клод Трише. Той обосновава предложението с факта, че правилото е просто и лесно разбираемо и че Франция има положителен опит в неговото приложение.
По-късно Трише намира и икономическо обяснение за критерия. В началото на 90-те години държавният дълг на ЕС възлиза на 60% от Брутния вътрешен продукт. Ако икономиката нараства годишно с 5%, а равнището на инфлация е не по-високо от 2%, то бюджетният дефицит не трябва да бъде по-висок от 3%, за да може държавният дълг да не прекрачва границата от 60% от Брутния вътрешен продукт. Друг въпрос е, че предположението за 5% ежегоден икономически растеж на европейската общност е нереално и засега неизпълнимо.
В крайна сметка правилото бюджетният дефицит да не бъде по-висок от 3% от Брутния вътрешен продукт се оказва в резултат на един обикновен чиновнически трик, без фундаментална икономическа обосновка.