Майкъл Дел илюстрира колко е безпомощен Бернанке

„Блумбърг“

Подозренията, че мерките на американския Федерален резерв няма да спасят САЩ, често се основават на събитията в Токио. Може би Раунд Рок, щата Тексас, все пак е по-добра отправна точка. Това градче е домът на компютърната империя, която Майкъл Дел основа през 1984 г. С новата инжекция за стимулиране на американската икономика председателят на Фед Бен Бернанке се надява да подтикне бизнеса към вложения и разкриване на нови работни места, за да бъде избегнато повторение на рецесията.

Уверенията на гиганта

Нещата обаче вече не са толкова прости. През септември Dell продаде 3-, 5- и 30-годишни облигации на обща стойност $1,5 млрд. В документите си пред регулаторите компанията твърди, че постъпленията са за „капиталови разходи, развиване и инвестиции във филиалите, както и придобивания на компании и активи“. Девет дни по-късно Dell заяви, че ще похарчи над $100 млрд. в Китай през следващото десетилетие.
Компютърният гигант уверяваше, че набраните средства няма да бъдат използвани извън САЩ. Човек обаче не може да не сглоби картинката и да се зачуди какво си мисли Фед, че ще постигне с тази вълна от кеш, след като една голяма част от него ще изтече в чужбина. Това е стимулиране не толкова на САЩ, колкото на развиващите се азиатски и други нации.
Щедростта на Фед е вредна също и за Азия по две причини. Първата бе широко отразена в медиите – притокът от „горещи пари“ засилва опасността от икономическо прегряване. Втората обаче заслужава повече внимание. Азиатските правителства получават възможността да поддържат измамното впечатление, че регионът им е имунизиран срещу заразата на западната болест.
Интернационализацията на Фед е в ход вече две десетилетия. Когато Мексико се срина в средата на 90-те години, трейдърите от Токио до Ню Йорк се обърнаха към Американската централна банка да спасява пазарите. Когато Азия се „взриви“ през 1997 г., а Русия просрочи задълженията си на следващата година, пазарите отново обърнаха обнадежден поглед към Вашингтон. Тогава Фед успокои инвеститорите и американският икономически растеж се повиши.
Това обаче си остава за онова време. Непредвиденото последствие от глобализацията е редуцирането на могъщия Фед до инструмент за безразборни експерименти с паричната политика. Порция количествено улеснение за насърчаване на растежа тук, друга – там и така нататък, и така нататък.
Дори бившият председател на централната банка Алън Грийнспан, който също носи част от отговорността за кредитната криза, стреля наслуки по сегашното управление на Фед. Врявата около лихвените проценти в САЩ превърна в наблюдател на Фед дори бившия губернатор на Аляска Сара Пейлин.
Всичко това обаче оказва шизофреничен ефект върху Азия. В пазарите навлизат доста повече пари, отколкото могат да бъдат продуктивно използвани, което връща инвеститорите към атмосферата от 1996 г. Нека не забравяме обаче колко зле свършиха нещата през 1997 г.
Китайският премиер Вън Цзябао заяви миналата седмица, че Китай готви мерки срещу прекомерните ценови скокове (инфлацията в страната достигна най-високото си равнище за последните повече от две години). McDonald’s е нагледен пример. Най-голямата ресторантьорска верига в света вдига цените на сандвичите, напитките и закуските си в Китай, за да компенсира увеличените си разходи. В петък Китайската народна банка съобщи, че от 29 ноември вдига изискването за банковите резерви с 50 базисни пункта.
От друга страна, азиатците се оказаха печелившите от глобалната кредитна криза отчасти заради кеша, излял се в техните икономики в търсене на по-добра възвръщаемост. Азиатските лидери не са доволни от последвалото поскъпване на националните им валути, но разбират ползите от притока на капитали. Все пак нали на Азия не й се наложи да отваря фискалните шлюзове по начина, по който трябваше да процедират в САЩ, Япония и Европа.
Азиатските лидери не бива да се главозамайват от този си късмет. Положението на глобалната финансова система далеч не е процъфтяващо, след като и Ирландия последва съдбата на Гърция. Европейската дългова криза се разраства и вече заплашва по-големи държави като Испания, така че глобалният кредитен крънч може да се върне. Кой знае, може би скоро Ирландия ще крънка за помощ богатия на кеш Китай.

Подхранвани от балони

Азия доказа, че може да мине и без американския потребител, поне за известно време. Качеството на икономическия растеж обаче е не по-малко важно от количеството. Дали в основата му е реално и устойчиво търсене, или балоните на Фед? Имаме основания да вярваме, че азиатските пазари по-скоро са задвижвани от вторите. Това означава, че сегашното темпо на континента не само не е на стабилно равнище, но и няма да се стабилизира, докато американската икономика (на стойност $14 трлн.) и еврозоната куцукат.
Количественото улеснение в Япония не сработи. Задължително условие за ефективността на същата стратегия в САЩ, изглежда, е въвеждането на мерки за контрол върху движението по капиталовата сметка. Фед трябва да спре изтичането на ликвидност към други страни. Няма смисъл централната банка да поема толкова огромни рискове по баланса си, щом ползите няма да са за САЩ. Разточителните американски политики са опасни и в дългосрочен план, ако приемем, че правят развиващите се нации по-уязвими към циклите на образуване и спукване на балони.
А това ни връща в Раунд Рок, Тексас. С тези сериозни инвестиции в Китай Dell залага върху бъдещата траектория на глобалния икономически растеж. Standard Chartered коментира, че китайската икономика ще задмине американската до 2020 г. Ако това наистина се случи (а това е едно доста голямо „ако“), Dell просто действа в интерес на акционерите си.
Бернанке обаче не бива да ускорява процеса, а за нещастие той именно това прави. Едно е да вкараш централната банка в непознати води, а съвсем друго – да натрапиш ползите и рисковете от политиките й на други държави.