Макроикономически фокус: Завръщане към здравия разум

Защо изведнъж двуцифреният бюджетен дефицит, който се очаква в САЩ тази година, не представлява проблем? Въпреки спасителния пакет на стойност 750 млрд. евро, Еврозоната като цяло се очаква да балансира бюджета си през тази година и дефицитът да бъде под 10%, а балансът по текущата сметка да бъде близо до 0. Същевременно балансът по текущата сметка на САЩ ще надхвърли 3%.
Затова макроикономическите дисбаланси на САЩ не изглеждат по-незначителни от тези на Еврозоната. Не можем да бъдем сигурни, че пазарите на общински държавни облигации на САЩ ще останат спокойни при положение, че някои щати не могат да рефинансират издадените от тях ценни книжа. Наистина американската икономика ще отбележи по-висок растеж от повечето европейски икономики, но растеж от малко повече от 3% за американската икономика тази година не е особено впечатляващ при положение, че бюджетния дефицит е близо 11%. Така, че ефектът на фискалните стимули за американската икономика е толкова неефективен, колкото и европейските фискални мерки.
Можем ли да бъдем сигурни, че очакваният икономически растеж в развитите икономики ще бъде постоянен? Лихвените проценти са близо до нула, бюджетните дефицити са високи от двете страни на Атлантика и има предостатъчно фискални и монетарни стимули, но икономическият резултат е незадоволителен. Това напомня за ситуацията в Япония, след като балонът за японския икономически феномен се спука в началото на 90-те-Япония е далече от най-високите нива на БВП и не е отбелязала почти никакъв икономически растеж.
Дори в Китай, икономическият растеж през тази година, който се очаква да бъде двуцифрено число, не изглежда постоянен и траен, тъй като е причинен от увеличаване на публичните разходи. Въпреки това бюджетният дефицит на азиатския тигър няма да надвиши 3% от БВП. Растежът на китайската икономика през последното десетилетие е резултат на огромното увеличаване на капацитета на производството с цел увеличаване на износа за развитите държави. Инвестициите в производството са 40% от БВП и това показва огромен дисбаланс, който носи риск от болезнени последствия за китайската икономика при евентуално рязко намаляване на експорта.
Ако потреблението в развитите държави продължи със стагнацията си или започне бавно да се възстановява, растежът на Китай ще се понижи рязко, тъй като е невъзможно да се разчита само на държавни стимули. Дори вътрешното потребление на Китай да се увеличи постепенно, производственият капацитет и индустриалната структура не отговарят на нуждите на китайските потребители, тъй като са насочени към експорт в развитите икономики.
Поради тази причина, можем да видим драматичен спад в използването на производствения капацитет на Китай в средносрочен план, както и спад на растежа на инвестициите и икономическия растеж. Фактът, че Китай инвестира 40% от БВП в производствения си капацитет ясно показва небалансиран икономически модел и в един момент азиатската държава ще бъде принудена да направи не само макроикономически, но и политически и социални промени. Това засега не е проблем, но вероятно ще изплува на повърхността в следващите 5 години. Анализаторите все повече ще говорят за дисбалансите на Китай.
Не беше изненада, че негативните данни за заявките за помощи при безработица в САЩ за последния месец отново шокираха инвеститорите, тъй като извадиха на показ рисковете пред икономическото възстановяване. Във връзка с това, спадът на фондовите пазари през последните седмици, причинен от завръщането на здравия разум, ни показва, че бъдещето е толкова несигурно, колкото беше преди година. Преди година, година и половина, анализаторите говореха за края на щатския долар като световна резервна валута и дори за синтетична валута-SDR, която да замени зелените пари в глобалната търговия.
Експертите преминаха в другата крайност през последните седмици, изтъквайки, че идеята за единна валута за група от различни държави, какъвто е случаят с Еврозоната, е абсурдна и доларът отново е доказал, че е убежище на капитали при пазарна несигурност. Вербалните интервенции от европейските лидери, в частност на германския канцлер Ангела Меркел, за нуждата от затягане на регулирането на финансовия сектор, заедно с едностранното решение на Германия да забрани някои форми на финансово спекулиране като непокритите къси продажби срещу дълговите книжа на страните от Еврозоната не възстановиха доверието във финансовите пазари, тъй като пазарните участници не виждат логика в решението на европейските лидери да действат срещу спекулантите.
Наистина за разлика от САЩ, европейските дългови проблеми не идват от частния а от публичния сектор: правителствата на Стария континент увеличиха разходите си до безпрецедентни нива. Някои държави имат по-голяма заслуга за раздуването на разходите, но определено частният финансов сектор не беше причина за увеличаването на публичните разходи. Банките помогнаха с финансирането на разходите и изглежда, че ще бъдат наказани за това, тъй като европейската версия на предложената финансова реформа предполага по-строг контрол на банките. Не е изненада, че финансовите пазари не виждат логика в действията на европейските законодатели и, въпреки че има повече финансови средства за подпомагане на икономическото възстановяване от всякога, инвеститорското доверие е на рекордно ниски нива.
Междувременно мащабите на проблемите в Еврозоната този път са почти същите, като тези в САЩ преди година. Двете икономики са почти от един и същи размер (БВП от около 14 трилиона долара) и получават подкрепа от еднакъв размер: спасителният пакет от 750 млрд. евро (1 трилион долара) е съпоставим с помощта на американската администрация отпреди година и половина. Проблемите на САЩ бяха в частния сектор и голяма част от дълга на корпорациите беше трансфериран в публичен дълг, който Федералния резерв активно финансира чрез покупки на американски държавни облигации. Нещо подобно се получава в Европа в момента.
Европейската централна банка беше принудена да предприеме количествени намаления от същия тип, като Федералния резерв-изкупуване на държавни ценни книжа. И в двата случая това помогна за увеличаване на ликвидността на финансовата система, като разликата е в това, че европейските проблеми са резултат от прекалени публични разходи и държавни заеми.
Американската администрация беше по-решителна и последователна в действията си в бурните времена след фалита на Lehman Brothers, докато на европейските законодатели им липсва координация и решителност. За американците беше по-лесно да съставят планове за спасение на корпорациите чрез одържавяване на закъсалите финансови институции и производствени предприятия.
Финансовата помощ беше дадена срещу обещания за реструктуриране. В Европа ще бъде невъзможно да бъде „одържавена“ затъналата в дългове Гърция, след като е ясно, че южноевропейската държава няма да може да стабилизира публичните си финанси, както беше обещано при отпускането на финансовата помощ. Много вероятно е Гърция да премине през неофициален фалит т.е. реструктуриране на падежиращите дългове. Ако икономиката на Гърция продължава да се свива през тази и следващата година, както се очаква, и инфлацията остане ниска, бюджетните приходи ще се понижат и по-голяма част от бюджета ще отива за обслужване на дълговете.
Ако това се случи, ще бъде трудно да се овладее недоволството на обществото. Като цяло гръцкото правителство ще трябва да организира свиване на БВП на глава от населението (общата сума от доходите на цялото население разделена на броя на населението.) Шокиращ е фактът, че БВП на глава от населението е само 25% под този на Германия и четири пъти по-голям БВП на човек от динамично развиващата се Турция.
Всъщност проблемите на Европа в момента не са причинени от лошото управление на публичните финанси в няколко държави, а от липсата на конкуренция в тези държави заради социалистическото разпределяне на просперитета на по-ефективните икономики като германската. Това по-никакъв начин не помага на европейската икономическа ефективност.
На теория държави като Гърция и Испания могат да прибегнат до намаляване на БВП на глава от населението, каквото беше направено в Аржентина след срива от 2001 година.
След като валутният борд в Аржентина беше премахнат и заедно с него и паритета между песото и щатския долар, аржентинската валута се срина и в момента е 4 пъти по-евтина в номинално изражение-3.9 песос за един долар. Обезценяването на националната валута доведе до значително намаляване на стандарта на живот в страната.
Мащабът на такава корекция на стандарта на живот не е необходимо да бъде толкова голям за проблемните европейските икономики, но е трудно това да бъде направено бързо предвид режима на единна валута в Еврозоната. Затова свиване на икономиката или бавен растеж е най-вероятният сценарий.
По всяка вероятност бавен растеж или стагнация и ниска инфлация очаква развитите икономики в близките години. Това означава, че корпоративните печалби няма да се увеличават така стремглаво, както в предишните години на изкуствено надуване на потреблението. Предвид на това традиционните сравнения на сегашните печалби на акция на корпорациите с предходни периоди са подвеждащи и затова може да се каже, че завръщането към здравия разум доведе до скорошния спад на фондовите пазари.

Финанси