Маскират като разход наказателната лихва

Законът за потребителския кредит защитава банки и търговци

Не се позволява на гражданите да развалят неизгодни договори

Ще се плаща ли така наречената наказателна лихва при предсрочно връщане на потребителски заем? Около този въпрос се проведоха най-горещите дебати при приемане на новия Закон за защита на потребителския кредит в края на седмицата. Това положение се урежда в чл. 16 от проекта и в него няма и дума за наказателната лихва. Сега я плащаме при предсрочно издължаване на заема. В почти всички банки тя достигна 5% от върнатата сума. Експерти от екипа на Министерство на икономиката и енергетиката, подготвил проектозакона, твърдят, че т. нар. наказателна лихва се отменя. Във въпросния текст обаче се казва, че потребителят има право да изпълни предсрочно задълженията си и че кредитодателят

не може да му откаже това право

Но това положение и сега съществува и се узаконява с договора, който подписват двете страни – банката и клиентът. С допълнителна клауза в този договор се определя обаче наказателна лихва, която е наречена с най-различни други имена.

В чл. 16, ал. 2 от новия закон се упоменава, че „дължимите от потребителя разходи, предвидени в договора за потребителски кредит, не могат да надвишават тримесечния еквивалент на годишния процент на разходите по потребителския кредит върху остатъка от кредита.“ Тези витиевати редове изобщо не изясняват какво следва. Какво означава например изразът „дължимите от потребителя разходи“? В тях може да се включват както лихвите по заема до издължаването му, така и т. нар. годишни такси за обслужване. Които изобщо не трябва да се плащат при положение, че след издължаване на заема от тях няма нужда. Значи ли, че въпреки всичко законът ще ни задължи да ги плащаме до размера на някакъв „тримесечен еквивалент“? И че все пак това си е наказателната лихва, макар и в доста редуциран вариант.

За да стане ясно, нека да цитирам текста на предварителния проект на МИЕ на същия член. В него ясно беше казано, че „предсрочното погасяване на кредита от страна на потребителя не може да бъде свързано с допълнителни разходи“. Ако това изречение беше останало във варианта, пуснат от МС, това вече щеше да означава наистина, че наказателни лихви няма да има. Такъв текст обаче няма! Което означава, че банките спокойно могат да разчитат на допълнителните си чисти печалби плюс върнатите накуп пари, които веднага след това могат пак да дадат като кредит и да спечелят още. Докато потребителят, който

уж вече е защитен от специален закон

ще трябва да плаща не само наказателна лихва, но и за услуги, които всъщност няма да ползва.

От варианта, обсъждан с работна група консултанти, е отпаднал и цял раздел, отнасящ се за правото на отказ на потребителя. Тези текстове бяха доста коментирани в медиите. Вече няма нито ред за това при какви условия гражданинът да може да върне кредита и да развали договора с банката, ако тя не е изпълнила някои от условията по него. Например когато договорът за потребителски кредит не съдържа информацията за цялостната му цена. В този случай потребителят е подведен, но дори тогава няма да може да оспори или развали договора. Което отново обезсмисля цялото упражнение със специалния закон за потребителския заем.

Според банкови юристи

уловка има и на друго място

което отново е в ущърб на потребителя. Това е чл. 24. В него се казва, че потребителят не заплаща такса на лице, което действа като посредник за сключване на договора за кредит. Тук се имат предвид най-вече лизинговите заеми, при които посредник е търговецът. В следващата алинея обаче законодателят твърди точно обратното – че разходите на посредника са неразделна част от общата стойност на кредита. Или, с други думи, разходите на търговеца са включени в общата цена на кредита, която плаща пак кредитополучателят. Излиза, че законът, освен за интересите на банките, се грижи и да не ощети търговците, които предоставят стоки на лизинг. Къде тогава остана защитата на потребителя?

Потребителите и неправителствените организации, които са се заели с тяхната защита, се надяват на повече здрав разум при обсъждането на текстовете в парламентарните комисии. Дано обаче то не се превърне вместо дебат в надцакване на лобитата.

Валерия Стойкова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *