МВФ оплита България в кредитните си сметки
Напоследък все по-усилено се дискутира дали България има нужда от заем от Международния валутен фонд (МВФ) или от друга глобална или европейска кредитна институция. Макар такава необходимост да е спорна, голяма част от експертите са единонушни за друго, че във всички случаи МВФ има интерес от това да разширява финансовата си география.
Припомняме, че в началото на март агенция Bloomberg публикува анализ, според които МВФ може да отчете печалба от 650 млн. долара през 2010 г., благодарение основно на отпуснатите спешни заеми към закъсалите страни в Източна Европа.
Печалбата на фонда дори може да достигне 1 млрд. долара, като само преди две години експерти предричаха, че през 2010 г. МВФ ще регистрира загуба от 350 млн. долара. Пак тогава анализаторите на JPMorgan предрекоха, че за да бъде фондът на печалба трябва да отпусне поне 55 млрд. долара на различни страни, от които да трупа лихви за поопразнения трезор на фонда след азиатската икономическа криза.
Във връзка с доклада на Royal Bank of Scotland от тази седмица, според който страната ни се нуждае от 20 млрд. долара финансиране Money.bg се обърна към Лъчезар Богданов, макроикономист в Industry Watch, и Георги Ангелов, старши икономист в Институт Отворено общество. Поискахме да коментират дали глобалните кредитни институции засилват лобито си чрез различи механизми, като по този начин искат да окажат влияние страната ни да протегне ръка за финансиране от фонда.
При всички случаи има бюрократичен интерес на институции като фонда да са на максимално много места и да са изключително активни, заяви Лъчезар Богданов. По думите му едно предположение, че МВФ и другите международни кредитни институции засилват лобито си чрез подобни изследвания в посока на това дадена страна да сключи договор с тях изглежда логично, но дали е така няма как да разберем без някакво по-сериозно разследване. Богданов, който коментира и изследването на британската банка RBS посочи, че поради това, че сме малки и не много известни ни слагат в един кюп с други малки страни, в които примерно държавният дълг е 10 пъти по-голям отколкото у нас. Това че в България сме толкова бедни, колкото примерно в Малайзия преди 10 години, не означава, че макроикономическата рамка на страната ни през 2009 г. е съизмерима с тази на Тайланд или Индонезия или на Мексико преди 15 години.
МВФ си има стратегии за държави като България, които се колебаят, а тук при нас наблюдаваме и един преход на властта, заяви от своя страна Георги Ангелов. Според него от фонда си имат изготвен план по който действат. Самият факт, че пуснаха съобщение, че икономическият спад у нас ще бъде по-голям от предварително обявения (в рамките на 7%), но не направиха това за всички останали страни, особено за тези, които са взели пари от фонда, е показателен, че те таргетират нас, категоричен е Ангелов.
Това е така защото изглеждаме като такива, които могат да се съгласят. Чехия или Естония например, колкото и да са бомбардирани с подобни прогнози едва ли ще се обрънат към МВФ. Нашата страна в момента излгежда като таква където те могат да пласират ресурс, а н ние сме и добър платец към фонда, защото винаги сме си връщали заемите.
По думите на Ангеловн със сигурност може да говорим за една експанзивна политика на фонда, която е насочена към нашата страна. Оценката на икомиста е, че в момента България е позиционирана по-добре от тези страни, които взеха заеми от МВФ. За това и само данни за нашата страна бяха публикувани, а за другите останаха скрити.
Прави впечатление и друго. МВФ прави прогнози през 4-5 седмици, като до края на годината най-вероятно ще излязат още няколко. Сега е важно да се подходи по друг начин и да сме готови за най-лошия сценарий, а не да очакваме външни оценки, които могат да бъдат и подвеждащи. По-добре е от тяхна страна да кажат не знаем, гответе се за най-лошото, обобщама Ангелов.
Относно размерна на финансирането, посочено в доклада на RBS (20 млрд. долара) икономистите се обединиха, че реално таква необходимост няма, защото държавният дълг от общия външен дълг е много нисък. А останалата част е вътрешно фирмена или вътрешно банкова задлъжнялост.
Да очакваме, че някоя банка-майка ще изтегли спешно своите задължения и дори с цената на фалит на дъщерното си дружество, граничи с безумие. Същото важи и за големи международни компании, които по някаква причина са финансирали бизнеса си в България чрез кредит, а не чрез увеличение на капитала. Да се приеме, че тези кредитори ще тропнат на масата и ще кажат или плащайте на падежа, или ви обявяваме в несъстятелност и ви ликвидираме, е нерационално, каза още Богданов.
И двамата икономисти – Ангелов и Богданов, се обединиха и около тезата, че тези, които правят прогнози за България от различни банки и институции рядко познават добре конкретната ситуация у нас. Георги Ангелов дори беше още по-категоричен. Той каза, че някой институции слагат най-младшите си и неопитни служители да отговарят за страната ни. Освен това те биват ангажирани и с още поне 15-20 други държави. Докато за страни като Русия, Бразилия, Китай работят цели отдели, а не само по един експерт.
България може да изкара тази и следващата година без външна помощ, като се затегне бюджетната политика и се намалят значителноразходи. Това е другатапрогноза, около която също бяха на едно мнение двамата икономисти. Според тях заем от МВФ или друга институция би дало негативен сигнал към международните инвеститори.
Money.bg