Министър Томислав Дончев: Ще търсим ирландския сценарий за България

– Г-н Дончев, появиха се информации, че заради средствата от Кохезионния фонд сте влезли в противоречие с финансовия министър Симеон Дянков. Вярно ли е това и бихте ли обяснили за какво точно е спорът?
– Първо, нека да уточня, че никога не е ставало дума за управление на средствата от Кохезионния фонд, който е включен в Оперативните програми „Транспорт“ и „Околна среда“. Има си конкретни управляващи органи, които отговарят за средствата от този фонд. На последното заседание на Министерския съвет имаше внесено проекторешение, според което аз да бъда министърът, отговорен за т. нар. кохезионна политика, което е малко по-различно. В рамките на тази политика могат да се включат и структурните инструменти.
Но имаше, така да се каже, несъгласие от колегата Дянков, който счита, че министърът на финансите трябва да бъде отговорен за кохезионната политика. Това е причината да не се стигне до решение. Държа обаче да подчертая, че скандал не е имало, по-скоро имаше спор. Но колективният орган, какъвто е Министерският съвет, винаги е нормално да има сблъсъци на различни мнения, защото така се формират по-добри решения.

– Бихте ли уточни какво на практика означава един министър да отговаря за кохезионната политика?
– Значи, че съответният министър ще е отговорен за планирането на следващия програмен период, за разработването на целия национален план на развитие, за националната стратегическа референтна рамка, за дизайна на оперативните програми, за всички документи по Закона за регионалното развитие и т.н. Въобще под негов контрол ще е целият този процес, който тепърва започва. Да кажем, че по общата рамка на планирането вече се работи. Има формиран Съвет за развитие към МС и това ще е основната му функция. Тъй като съществува министър като мен, смятам, че е логично аз да имам този ангажимент. Тъй като тези функции в предишни периоди са били в Министерството на финансите, нормално е сега колегата Дянков да си брани ведомството. Но няма никаква особена драма. Самият факт, че подобен дебат става публичен, че всичко е записано в протокола от заседанието на МС, изключва варианта с драмата. Нормално е да има различни виждания. По този въпрос предстоят разговори с вицепремиера Дянков, с министър-председателя и точката ще бъде внесена отново за заседание на кабинета.

– Разполагате ли с достатъчен екип, който може да се грижи за цялото планиране, свързано с оперативните програми?
– Екипът ми е скромен – около шейсетина души в три дирекции, като не броим Оперативната програма „Техническа помощ“. Но трябва да обърна внимание, че подобно упражнение, каквото е планирането на следващия програмен период, не се прави само от едно ведомство. Това е колективно дело, което включва всички министерства и не само тях. Нелепо е да се мисли, че абсолютно всички планови документи ще бъдат произведени при мен. По-скоро ще координираме процеса на планиране, за да има синхрон, обща идея и обща логика. А всяко ведомство ще планира надолу съобразно с държавните цели и приоритети.

– В момента сложено ли е някакво начало на планиране? Има ли идея кои сектори и отрасли ще поискаме да бъдат финансирани с европейски средства след 2014 г.?
– Само като обща рамка. Ако планирането се прави така, както трябва, а не се произвеждат само документи, за да похвалим, че ги имаме, се работи по малко по-различен начин. Планирането не означава да се затворят в един кабинет няколко умни глави и да започнат да пишат съобразно свободния полет на фантазиите си. Всяка цел, всеки приоритет трябва да бъдат съдържателни и най-важното – да са консултиран със заинтересованите страни – институции, общини, всички образователни структури, бизнеса и т.н. организации. Понякога дори се формулира, ако щете, провокативна цел, пуска се за обмисляне, доразработване или коригиране, за да се достигне до по-добър вариант. Въобще това е доста дълъг процес. В по-интензивна фаза работата ще започне да тече от есента. До момента в Съвета за развитие са разгледани само няколко документа – визията за развитие на българската икономика и програмата за енергетиката, които са в доста суров вид. Но сами разбирате, че не може в рамките на един или два месеца да се открият всички конкурентни предимства, които би имала българската икономика, за да намерим мотора на растежа. Няма как и държавната политика в сферата на образованието да не се свърже с визията за развитие на икономиката. Инфраструктурата също не е нещо, което трябва да съществува само по себе си. Тя съществува, за да удовлетворява социални и икономически нужди.

– До кога България трябва да изработи своята концепция кои ще бъдат икономическите й приоритети?
– Трябва да разполагаме с одобрени и готови за гласуване от ЕК документи на 1 януари 2014 г. Но на мен ми се иска да имаме готовност много по-рано. Да кажем, към края на 2011 г. и началото на 2012 г. вече да е ясна общата рамка. И това не е свързано само с изразходването на средства от ЕС. Всъщност, за да постигнем максимален ефект от средствата на ЕС, те трябва да бъдат в една добра комбинация с други източници на финансиране, каквото е националното и от частния сектор. Ако по-рано изготвим подобен документ, дори да бъде той в предварителен вариант, на практика ще дадем ориентир и на всички частни агенти – например бизнес, чуждестранни инвеститори, дори на други държави. Така че колкото по-рано, толкова по-добре.

– Тъй като сте казвали, че при бъдещото планиране трябва да се отчита и досегашният горчив опит, бихте ли изредили кои са най-големите несполуки, които съпровождат усвояването на еврофондовете у нас?
– Трудно ми е да ги класирам подборно. Но ми се струва, че на първо място е общото възприемане на европейското финансиране като реалност, която няма връзка с останалата работа на държавните институции. Другото е, че беше подценен факторът административен капацитет, къса се оказа институционалната памет, грешен е и подходът „за всички по нещо“. В самото начало на Закона за регионалното развитие е записано, че се спазва принципът на концентрация на ресурсите. Това означава, че се определят една, две, три ограничени на брой цели, в които да интервенираме. Но ние сме преценили, че тези цели ще имат дългосрочно и дълбоко въздействие върху социално-икономическия живот на страната и техният ефект ще бъде много по-голям, отколкото, ако на всеки се опитаме да дадем по една хапчица. Но един подобен подход за концентрация на разходи и на ресурсите понякога носи тежка политическа цена. Това означава на една сфера да се дава, а на друга държавата да не обръща толкова голямо внимание. Чисто политически е рисково, но смятам, че това е правилният подход.

– Намекнахте, че образованието трябва да има приоритет?
– Това е извън всякакъв коментар! Ще се търсят тези ниши и сектори, които биха гарантирали максимална добавена стойност не само в икономически, но и в социален план. Не е сериозно в момента да ви кажа, че според мен това са високите технологии в земеделието, фармацията или пък интеграцията на електроника, машиностроене и информационни технологии, макар първоначалните проучвания да водят до подобни изводи. Ако го направя, това би означавало още в началото да се обезсмисли целият процес на планиране. Но като си говорим за търсенето на тези ниши не само в областта на икономиката, е редно да си спомним ирландския опит. Ирландия решава, до голяма степен и с европейски средства, да инвестира целенасочено в иновации и в образование. Дори за сметка на други сектори, дори за сметка на инфраструктура. Ефектът е видим – една от най-бедните държави в ЕС се премества в челото. Ето, това са правилни инвестиции, съобразени с конкретна визия за по-модерна и по-доходоносна икономика, която използва по-качествени човешки ресурси. Грешно е обаче да се опитваме сляпо да имитираме ирландския опит. Смятам, че трябва да намерим ирландския сценарий за България.

Маргарита Димитрова