Много шум за 87 пломби
В България се продава най-скъпият дизел в целия Европейски съюз и никой не знае защо е така или поне не смее да го каже публично. Вместо това в сряда премиерът хвърли бомбата, че у нас се продават горива, премесени с терпентин и че бензиностанциите масово лъжат клиентите си в количествата, които им продават. Той заповяда пълно препломбиране на бензиностанциите и всички се юрнаха да изпълняват. Така Българският институт по метрология всъщност си свърши работата.
Единственият, който посмя да лансира версия за високите цени на горивата у нас, е митничар №1 Ваньо Танов. Според него има картел между бензиностанциите. До момента обаче няма реални доказателства за съществуването му, нито пък са взети мерки да бъдат минимизирани щетите от него. В събота дойде и равносметка за спешното „препломбиране“ – от общо 11 хиляди бензинови колонки 89 не са били изправни, или 0, 8% от бензиностанциите мамят.
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) пък се отчете с предварителен доклад за извършвания от нея анализ на пазара на горива. Документът е бил предаден на премиера, но информация за съдържанието му така и не бе огласена. Междувременно премиерът заплаши независимата по закон КЗК, че ако не открие картел, парламентът ще смени всички й членове през септември (когато и без това им изтича мандатът).
Къде сбъркахме, както се казваше в една тв реклама?
Никой не е очаквал данъчни и митничари да обявяват къде ще правят проверки, но резултатите от тях трябва да са видими. Само преди дни шефът на митниците Ваньо Танов представи справка за разминаване между уредите, които отчитат извеждането на горива от данъчните складове, и уредите, които отчитат продажбата на количества – изведени са повече литри, отколкото са продадени. Някъде се губят количества. Съмнението на Танов е, че се продава бензин без начислени данъци. Същото разминаване го е имало и година по-рано. Въпросът е какъв е смисълът да се констатира разминаване между данните в две агенции без последствия.
Второ, оказа се, че държавата не разполага със съдове за съхранение на конфискувано гориво. За това се оплака самият премиер, а изводът може да бъде само един – досега това не е било проблем, защото не са конфискувани количества или пък са били конфискувани малко. В същото време обаче големите бензиностанции от години сигнализират за голяма контрабанда на пазара на горива. Трето, държавата не би трябвало да определя цените на горивата, но би трябвало да следи за функционирането на свободния пазар.
От години КЗК има съмнения за нарушения на пазара, но те остават недоказуеми. За картел или за злоупотреба с монопол трябват железни данни – писмени или електронни. Такива очевидно няма, но няма и мерки, които да се предприемат дори само при съмнение за злоупотреби с пазара, а именно завишаване на контрола и публично обявяване на цените на едро. До преди години рафинерията „Лукойл Нефтохим“ обявяваше цените на едро, но след това спря заради забележка на КЗК, защото това можело да доведе до картел.
И така – цените на горивата у нас очевидно не се определят на пазарен принцип, щом са по-високи в сравнение с доста по-развитите държави. А органите правят спонтанни проверки за пломби и кражби на гориво, без да има реален ефект за потребителите.