Може ли България да остане без АЕЦ?

За сравнително кратко време непостоянната позиция на българските политици и практиката да договарят големите енергийни сделки задкулисно успя да съсипе двата основни ядрени проекта в България – строителството на АЕЦ „Белене“ и на 7-и блок в АЕЦ „Козлодуй“. Аргументът е, че страната ни е бедна и няма средства, за да си позволи изграждането на нова ядрена мощност.

За строителството на „Белене“ Русия предложи да кредитира проекта, със сигурност би приела и да бъде инвеститор със съответната парична вноска. Там обаче спирачката за подобна схема беше желанието ни да се еманципираме от руската енергийна зависимост. Докато само внасяме руско ядрено гориво, няма проблем, защото ядрените касети се броят за соллбстевн ресурс на страната, която порезвижда тока. Пряко руско участие и придобиване на собственост обаче е друго нещо – веднага ще нареди България в категорията „троянски кон“ на руския ядрен бизнес в ЕС.

С американската „Уестингхаус“ ситуацията е противоположна – ние искаме тя да стане инвеститор и да придобие собственост в 7-ми реактор, тя не иска. Факт е, че „Уестингхаус“ са само доставчик на оборудване, а не собственик на ядрени централи и не могат да финансират тяхното опериране. Изглежда обаче този факт е убегнал на българските власти.

В експертните среди е общо мнението, че и АЕЦ „Белене“ и 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“ със сигурност щяха да се случат, ако вместо задкулисни сделки с една- две фирми, беше проведена честна и прозрачна процедура за избор на инвеститори.

Въпреки замразените ядрени проекти, за хората и експертите в страната остава утешението, че все пак ще удължим живота на блокове 5 и 6 в АЕЦ „Козлодуй“ с по 10 г., така че поне до 2025 – 2027 г. ядрена енергетика в България ще има. Да, ама не, както казва виден наш коментатор. Защото и тук има спънки – модернизацията на 5-ти блок се бави, засега има само обещание, че все пак тя ще се случи в почти в заложените срокове.

Логично е да се запитаме, след като страната ни не успя да се договори с руски и американски партньори за ядрените си проекти, не е ли време да се обърнем към европейски такива. До момента например не е имало задълбочени разговори с френски инвеститори например за изграждането на АЕЦ у нас. Никога не е късно да разберем дали те биха се съгласили на добра воля да инвестират в българска ядрена мощност…

И редно ли е така, с лека ръка да прогоним от страната подготвени ядрени енергетици, които вече губят вяра, че някога ще имат поле за изява и възможност да изкарват прехраната си в България.

Всъщност, България има скрит коз – може да предложи нова, трета площадка за изграждането на централа – АЕЦ край язовир Ивайловград /имаше такава идея, представена преди няколко години на форум на „Булатом“/. Въпреки че това засега е само „идеен проект“, защо пък БЕХ да не даде няколко милиона лева за предпроектни проучвания по темата? Пък и вече имат опит с „Уестингхаус“ и „Южен поток“ по отношение на отпускане на средства за замразени проекти…

Горчивата истина обаче ни показва, че при безрасъдната политика в сектор енергетиката през последните години и доскоро жизнеспособните проекти се наредиха до екзотиката АЕЦ „Ивайловград“.

Проблемът с кадрите става все по-сериозен

Хубаво да се вгледаме в една от малкото останали работещи индустрии у нас. На ядрената енергетика и на производството на ток от АЕЦ в България сега разчитат няколко хиляди домакинства. А работещите в тази сфера главоломно намаляват в последните години, като причината е, че тази специалност не е привлекателна за младите инженери от Техническия университет. Останалите пък качествени кадри лесно успяват да си намерят работа в чужбина, а не в българската АЕЦ, като причината за това е по-доброто заплащане.

И докато държавата не вземе мерки да задържи младите специалисти, то след време и АЕЦ в София да построим няма да има кой да работи с нея, заради липсата на специалисти.

Независимо от това държавната администрация продължава повече да пречи, отколкото да помага за развитието на подобни специалисти. Сходна е и ситуацията с другите сектори на енергетиката, където има нужда от висококвалифициран труд – специалисти в ТЕЦ, инженери, разбиращи от пренос на електроенергия, експерти по ВЕЦ и останалите ВЕИ технологии.

А именно заради това нежелание да се развиваме като държава с икономика не само ще изгубим ценните си и млади кадри, но и най-вероятно те ще започнат да работят в конкурентни на нашата икономика проекти. Какво пречи на български специалисти да започнат работа в бъдещата ТЕЦ или АЕЦ край турския град Инеада, на брега на Черно море или в АЕЦ „Черна вода“? Нищо, освен патриотизма.

Те пак ще си бъдат до родината, но вече няма да помагат на нашата икономика, а на други. И пак тогава хората ще цъкат с език и ще викат „ей тези съседи колко са напреднали вече“…