Може ли на нашия хал да строим воден канал Русе – Варна?

Интересно ми е ще набъбнат ли като великденски козунаци очите на Бойко Борисов, когато на заседание на Министерския съвет прочете предложението за прокопаване на 192-километров воден канал от Русе до Варна. То няма да е първоаприлска шега, нито идея на някой смахнат учен, а напълно сериозно решение на коскоджамити Регионален съвет за развитие на Северен централен регион. Решение, взето тази седмица, с цели 27 гласа „за“ и само един „въздържал се“.

Не по-малко от изненадания министър-председател бих искал да видя и лицата на тези 27 отговорни хора от регионалния съвет, родили тази гениална идея, скромно наречена от тях – просто екстравагантна.

Интересно ми е кои са тези мъже и жени, които смятат, че бедна България, макар и с чужди инвестиции, може наистина да прокопае 192-километров канал – широк 33 метра и дълбок почти 5, при положение че в последните години не е в състояние не да прокопае, а само да почисти много по-къси и плитки корита на реки, което предизвиква постоянно бедствия с човешки жертви и щети за десетки милиони.

Идеята за канал, свързващ Дунав и Черно море, е безспорно интересна. Тя се заражда още в Османската империя. На 8 февруари 1876 г. я защитава публично Таяр бей, тогава управител на Дунавското османско параходство. След почти един век пауза във времето на царска България проектът за канала преживява много сериозен социалистически ренесанс. Проектирането започва в годината на моето раждане – 1972. Със заповед на Тодор Живков над задачата работят 3000 души, които дори ползват снимки от Космоса на НАСА, а засекретеният проект носи името „Аспарухов вал-680“.

Без да навлизаме в иначе свръхлюбопитни подробности, от общо три варианта за водния канал е избран най-дългият – този от 192 км, който превръща Шумен и Търговище в пристанищни градове. В крайна сметка обаче дори и в социалистически времена, когато невъзможни проекти няма, работата по канала спира след изграждането на 20-километрова отсечка от Варна до Девня, въпреки че в онези години инвестицията е изчислена не на 3,6 милиарда лева като сега, а на 2,2 милиарда.

В интерес на истината подобен канал, но много по-къс – от Черна вода до Констанца, е построен в Румъния на два етапа при тотална експлоатация на политически затворници от лагери на смъртта, огромна съветска техническа помощ и средства, изтощили на два пъти икономиката на северната ни съседка.

Големият въпрос днес е – действително ли 192-километровият канал е вариант номер 1 за съживяване на икономиката в този полузаспал регион на България? Аз лично бях за последно във Варна преди 3 години и ми направи впечатление колко западнал е този град в сравнение с Бургас в последните 10 години, въпреки че на пръв поглед има много повече географски и културни дадености. Помня как счупих полуоска на автомобила си в огромна дупка в центъра на града, но тогава нямах и идея, че съм пропаднал в първата копка на водния канал към Русе. Както във Варна, така и в Шумен, в Търговище и в Русе има толкова много проблеми, че идеята за 192-километровия канал ми се струва абсолютно бягство от полагането на истински усилия за решаването им.

Защо на първо време не помислим за усвояването на пари от Европейския съюз? Само от липсата на инициатива и експерти тази година България губи по 250 милиона лева всеки месец.

Интересно ми е тези 27 топексперти в Регионалния съвет за развитие на Северен централен регион дали са чували за европейския фонд „Солидарност“? Той е създаден през 2002 г. след големите наводнения в Централна Европа и до момента е предоставил на 23 държави 3,6 милиарда. Точно колкото са нужни за 192-километровия воден канал Русе – Варна, само че в евро.

Въпреки множеството бедствия, които ни връхлетяха в последните години, ние сме получили помощ от този фонд само за възстановяването след потопа в Бисер. А бихме могли веднага да кандидатстваме и да получим скоро безплатно тежки машини, които сега са ни така необходими за отстраняване на щетите от свлачищата в Смолянско например.

Но колко скучно звучи това? Кандидатстване, документи, усилия – че даже и резултат може да има накрая!

Много по-чиста работа си е да даваш ексцентрични и нерешими идеи и да се оправдаваш после, че са те провалили с финансирането. Днес предлагаш 192 километра канал. А утре може да поискаш да построим и огромен сфинкс край Дунава, но два пъти по-голям от оригинала край Нил. Така, след като решихме огромния проблем с превоза на стоки от Европа към Близкия и Средния изток, ще привлечем и милиони туристи – и без това в Африка вече почти няма безопасно място.