Мохамед Ел-Ериан: „Триото“ на неравенството: Какви ще бъдат последствията?

Имаше сериозни различия между участниците в приключилите наскоро годишни срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ), най-забележителното от които е за неравенство и продължаващата липса на официален план за действие на правителствата, пише икономистът Мохамед Ел-Ериан за проект-syndicate.org.

Това представлява дълбок провал на политиката, на който спешно трябва да се обърне внимание, препоръчва икономистът.

Налице е добра причина за повишаване на интереса към този въпрос. Ножицата между развитите и развиващите се икономики се разтваря все повече. Процесът се дължи на комбинация от светски и структурни въпроси – включително променящия се характер на технологичния напредък, инвестиционните характеристики, политическите системи.

В развития свят проблемът се корени в безпрецедентната политическа поляризация, която възпрепятства да се дадат изчерпателни отговори и се поставя прекомерна тежест на политиката на централните банки.

В нормални времена фискалната политика ще подкрепи паричната политика, но времената не са нормални. Политическата парализа блокира подходящия фискален отговор и централните банки се принуждават да подкрепят икономиките изкуствено. Те разчитат на почти нулеви лихвени проценти и неконвенционални мерки, като количествени улеснения, за стимулиране на растежа и създаване на работни места.

Този подход не само, че е неподходящ, но и имплицитно облагодетелства богатите, които притежават несъразмерно голям дял от финансовите активи. В същото време, компаниите стават все по-агресивни в усилията им да намалят данъчните си сметки, включително чрез така наречените инверсии, с които те преместват централите си в по-благоприятни данъчни юрисдикции.

В резултат на това повечето страни са изправени пред трио на неравенството – на доходите, богатството и възможностите. Ако това не се промени, последствията ще са изключително сериозни, коментира Ел-Ериан.

Извън моралните, социални и политически последствия това трио крие и сериозен икономически проблем: вместо да се създават стимули за упорита работа и иновации, неравенството започва да подкопава икономическата динамика, инвестициите, заетостта и просперитета.

Като се има предвид, че заможните домакинства изразходват по-малък дял от техните доходи и богатство, по-голямото неравенство се изразява в по-ниска обща консумация, като по този начин се пречи на възстановяването на икономиките. Те пък са вече обременени от неадекватното съвкупно търсене, пише още икономистът.

Високите нива на неравенство пречат и на структурните реформи, необходими за повишаване на производителността, като същевременно подкопават усилията за справяне с остатъците от прекомерната задлъжнялост. Това е опасна комбинация, която ерозира социалното сближаване, политическата ефективност, текущия растеж на БВП и бъдещия икономически потенциал.

Ето защо е толкова разочароващо, че въпреки повишената информираност за неравенството, срещите на МВФ и СБ, които събират хиляди политици, участници от частния сектор, както и журналисти, не успяха да направят последващо въздействие върху политическия дневен ред.

Политиците изглеждат убедени, че моментът не е подходящ за смислена инициатива за справяне с неравенството на доходите, богатството и възможностите. Чакането обаче само ще направи проблема по-тежък за решаване. А може и трябва да се вземат редица мерки, за да спре нарастването на неравенството.

В САЩ например с малко по-трайна политическа решимост могат да се затворят пропуските в законите за планирането и наследяването на имущество, както и в данъчната система за корпорациите и домакинствата, която непропорционално облагодетелства богатите.

Време е и повишеното внимание към глобалното неравенство да се материализира в съгласувани действия. Някои инициативи ще се справят пряко с неравенството, а други ще обезвредят някои от силите, които го движат, но щезапочне да се върви подългия път към смекчаване последиците от еднасериозна пречка за икономическото исоциално благосъстояние нанастоящите ибъдещите поколения.