Моята пазарна тояга за М-тел

През есента на миналата година реших да прекратя договора си с М-тел за интернет. Тогава разбрах защо хората масово псуват компанията. Отказаха ми, защото договорът ми щял да изтече през лятото на 2012 г. Казах им, че много добре си спомням – договорът ми е едногодишен и вече е изтекъл. Момичето в офиса на М-тел в Студентски град ми отговори, че бъркам.
Веднага след това от коментари в социалните мрежи и блогове разбрах, че всъщност компанията едностранно ми е продължила договора с една година без право да го прекратявам. След това на два пъти бяха правени законови промени, които имаха за цел да прекратят тази порочна практика.
Днес отново отидох в М-тел, платих месечна сметка от 127 лв. и поисках да си прекратя договора за интернет. Отново ми отказаха, защото законовите поправки се отнасяли само за договори, които са подновени тази година. Това вече за мен е знак, че 13-ата ми година като клиент на М-тел ще е фатална за договорните ми отношения с компанията. При това не само за интернет, а и за останалите услуги – телефонни разговори и BlackBerry план.
Какво печели М-тел от некоректното си отношение към мен? Десет месечни вноски по 25 лв. за интернет, общо 250 лв. Какво ще загуби М-тел? Над 100 лв. всеки месец от средата на тази година натам. Ако съм жив и здрав това ще са много хиляди левове – средно по около 1500 лв. всяка година.
Според мен пазарните стимули са най-добият начин да накараме компаниите да бъдат коректни с нас като клиенти. Какъв е смисълът да се караме с младите момичета в офисите на М-тел? Няма по-голяма тояга за една компания от това да спрем да ползваме услугите й. И когато тези компании видят, че ние, българските граждани, реагираме на подадените от тях сигнали с адекватно пазарно поведение, тогава ще спрат да ни третират като крепостни селяни.

Блог на Йордан Матеев: Икономика за всичко

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *