Навлизаме в ера на затягане на коланите

Нова ера на икономии пристигна в Европа на фона на недоволство и липса на вяра, коментира в. „Файненшъл таймс“.

Докато правителствата в еврозоната налагат съкращения на разходите в мащаби, които не са виждани от десетилетия, Гърция – до голяма степен смятана за център на кризата – вече бе свидетел на изпълнени с насилие демонстрации и общи стачки.

„Две неща са трудни за вярване: че мога да бъда съкратен и че ще трябва да работя до 65-годишна възраст, за да получавам пенсия”, коментира Янис Адамопулос, който е охрана в гръцка държавна корпорация.

Сега се увеличава и безпокойството, че подобни прояви на публичен гняв може да се разпространят.

Испанските профсъюзи заплашиха в четвъртък с национални стачки и протести.

Шокът е осезаем в страни, които се придвижиха от бедност към просперитет през десетилетията на почти непрекъснат ръст след Втората световна война и винаги са се радвали на материални облаги от членството в Европейския съюз.

За първи път след присъединяването си към ЕС Гърция е изправена пред значителен спад на жизнения стандарт.

Новата реалност, наложена от гръцкото социалистическо правителство – 12-процентно орязване на заплатите за служители, предвизвика шок в държавния сектор.

Подобни, но по-малко сурови икономии въвежда и правителството на Сапатеро в Испания, което разгневи предишните си съюзници сред синдикатите с 5% съкращаване на заплатите. Опонентите на испанските социалисти твърдят, че те не са проумели значението на един динамичен частен сектор за просперитета. „Испанците искат да мислят като кубинци и да живеят като американци”, казва икономистът Хосе Берналдо де Куирос. На Север, германците удържат репутацията си на прилежни работници, които са наясно с избора между данъци и публични услуги. Много гласоподаватели в Северен Рейн – Вестфалия заявиха на изборите миналата неделя, че по-скоро биха платили повече данъци отколкото да се затворят местните детски градини и плувни басейни. Германците не са благоразположени към бюджетните дефицити, това е част от колективната им памет, която съхранява хиперинфлацията от 20-те години на миналия ден, обяснява проф. Юрген Фалтер.

Но разделението между Севера и Юга не е абсолютно. В северозападна Европа Ирландия и Великобритания са сред най-разточителните европейски нации заради балоните в недвижимите имоти и финансовия сектор. Планираните съкращения във Великобритания не бяха много обсъждани в предизборната кампания, но там дори намаляването на разходите за университети с 500 млн. лири предизвиква протести.

А южните страни не са чак толкова разточителни. Италианците почувстваха затягането на коланите, но думата икономии не е в италианския речник в епохата на Берлускони.

Консервативните португалци отговориха на строгите антикризисни мерки чрез спестяване, приоритетно плащане на ипотеките и защита на работните места. Както и при предишните рецесии, когато хиляди работеха с месеци без заплати, страната предпочете издръжливостта пред протестите.

Всяка страна в еврозоната предприема мерки – от преследване на дънъчните мошеници (Гърция и Испания) до намаляване на бюджетните разходи (почти навсякъде), за да удържи дефицитите в хазната в рамките на 3%.

Опасността е, че преследвана от пазарните хрътки, Европа се задейства твърде късно и сегашните икономии могат да задушат икономическото оживление.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *