Надига се втора вълна на финансовата криза

Идва ли краят на световната криза? Въпросът измъчва не само маститите финансови анализатори, но и почти всички граждани, които не спират да недоволстват от растящите лихви по взетите от тях кредити. В началото на юни български и чуждестранни експерти се осмелиха да прогнозират, че сегашната криза няма да е като повечето други, при които процесите могат да се опишат с буквата V – рязък спад и бързо възстановяване. Според тях ни предстои да изпитаме негативния ефект на W – срив на пазарите, леко възстановяване и второ последващо свиване, което ще дойде именно заради лошите кредитни портфейли на банките в САЩ и Европа. Без да се хвалим, но още в брой 20 от 2009-а вестник Банкеръ прогнозира, че подобен сценарий е напълно възможен.

Първите симптоми за надигането на втората вълна на финансовата криза вече са факт. В свой доклад, разпространен от световните финансови медии в средата на юни, Европейската централна банка предупреждава, че заради рецесията и отписването на лоши кредити от балансите през тази и следващата година кредитните институции от шестнадесетте членки на еврозоната може да реализират допълнителни загуби за 283 млрд. долара.

Според публикация на Ройтерс от 15 юни, неизрядните длъжници по кредитни карти в САЩ са се увеличили до рекордни нива през май. Особено влошаване се забелязва при вземанията на Bank of America, която е издател на близо една четвърт от всички кредитни карти в САЩ. Ройтерс съобщава, че според финансовите анализатори и банкерите загубите от необслужвани задължения по кредитни карти през тази година, могат да достигнат 70 млрд. долара.

На 22 юни анализатори от БНП – Париба прогнозираха, че ЕЦБ може да отдели до 1000 млрд. евро, за да рефинансира търговските банки с едногодишни заеми. Важно е да се поясни, че такова финансиране се предоставя при лихва между 1 и 2% годишно, срещу обезпечение с държавни и корпоративни ценни книжа на дружества, които са в специален списък на ЕЦБ. Всъщност това е същественото предимство, което банките на страните от еврозоната имат пред българските. Те могат да ползват директен евтин заем от ЕЦБ, докато нашите нямат възможност да получат такъв дори от БНБ. Вземайки подобен евтин кредит с лихва от 1-2% годишно, западните банки нямат никакъв проблем да отпускат оборотни заеми на граждани и фирми при 5% лихва. Но обикновено прибягват до такова финансиране, когато те самите имат нужда от средства, за да погасят свои задължения, а не за да кредитират клиентите си.

Липса на ликвидност пък е налице, когато постъпленията на банките от други източници – предоставени кредити, закупени ценни книжа и т. н., рязко намалеят. Всъщност първият етап на кризата стана факт именно защото се оказа, че издателите на ипотечни рискови ценни книжа не разполагат със средства, за да обслужват плащанията по тях. Тази криза разтърси световните пазари и доведе до рецесия най-големите икономики в света. За да покрият загубите от нея, САЩ и държавите в ЕС изразходваха около 3000 млрд. долара. Сега обаче ЕЦБ готви нови 1000 млрд. евро.
Неприятното е, че при евентуална втора вълна на финансовата криза външното финансиране за страната ни наистина ще се превърне в проблем. Поръчките от чужбина за български фирми могат да спрат тотално и финансовото им състояние да се влоши значително. Следователно и просрочените кредити към българските банки ще нараснат застрашително. При подобно развитие на ситуацията не е ясно колко дълго може да издържат самите кредитни институции и дали наистина няма да се наложи държавата да ги подкрепи финансово.

вестник Банкер

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *