Надпревара за висшите постове в ЕС

Мартин Шулц и Жан-Клод Юнкер могат да се окажат без желания пост на председател в Еврокомисията

Изходът от надпреварата за висшите постове в Европейския съюз стана още по-мъгляв, след като финландският премиер обяви, че се оттегля от поста, за да се бори за европейска позиция, а Франция настойчиво предлага бившия си финансов министър за кандидат за пост в Европейската комисия, коментира „Ройтерс“.

Това подкопава шансовете на двама потенциални компромисни кандидати, и двамата – французи, да оглавят Еврокомисията в очакваната тежка битка между национални правителства и Европейския парламент през юни, към което за капак се добавя и евроскептична Великобритания, преследваща собствени цели.

Европейският парламент – пряко избиран орган на ЕС – иска председател на Еврокомисията (най-желания трофей) да стане водещият кандидат от политическата група, която спечели най-много гласове на европейските парламентарни избори следващия месец.

Същото казаха водачите на парламентарните групи на трите най-големи политически партии в общо изявление миналата седмица, обявявайки: „Следващият председател на комисията ще бъде избран с прозрачна процедура, а не в резултат на задкулисни сделки“.

Ако никоя партия не спечели категорична победа и ако британците възразят срещу официалните водачи в класирането, тъй като смятат, че са прекалено обвързани с идеята за интеграцията, висшият пост може да попадне в ръцете на слабо познат състезател, както през 2004 г., когато португалецът Жозе Мануел Барозу беше избран, за да се излезе от задънената улица, коментира агенцията.

Един от потенциалните компромисни кандидати – 42-годишният финландски премиер дясноцентрист Юрки Катайнен – обяви кандидатурата си миналата събота, въпреки че не планира да се явява на майските избори. Катайнен каза, че ще подаде оставка това лято след три години на поста и ще е на разположение на ЕС или за други международни функции.

Други две често споменавани компромисни фигури са французи – управляващият директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард и бившият ръководител на Световната търговска организация Паскал Лами. И двамата са смятани за компетентни технократи, привърженици на свободния пазар, с достатъчно опит начело на сложни административни организми. Даден кандидат обаче трябва да се излъчи от страната си и Франция има право да предложи само един член на Еврокомисията.

Марио Драги и Кристин Лагард

Така че ако на досегашния финансов министър Пиер Московиси наистина е бил обещана тази позиция, както самият той и правителствени източници съобщиха, когато той изгуби мястото си в кабинета миналата седмица, това би изключило от надпреварата както дясноцентристката Лагард (също бивш финансов министър), така и Лами – умерен социалист, смятан от част от френската левица за прекален застъпник на глобализацията.

Дори Московиси да се сдобие по-скоро с планираната роля на постоянен председател на Еврогрупата на финансовите министри от еврозоната, отколкото в комисията, много малко вероятно е Франция да може да спечели два висши ръководни поста. Според запознат със ситуацията европейски дипломат е възможно други европейски лидери да настояват президента Франсоа Оланд да смени избраника си в интерес на Европа.

Катайнен, високоуважаван бивш финансов министър с модерни виждания, който обединяваше сложна коалиция на леви и десни партии, може също да претендира за председателското място в Еврогрупата. Категорично скептичната позиция на страната му към спасителните кризисни планове в еврозоната обаче, може да направи кандидатурата му непривлекателна за силно задлъжнелите страни от Юга на ЕС.

Разпределението

Според дипломати британският премиер Дейвид Камерън споделил с колеги от ЕС в частни разговори, че никой от настоящите водещи кандидати да оглавят Еврокомисията – германският социалдемократ Мартин Шулц и дясноцентристът от Люксембург Жан-Клод Юнкер – не е приемлив за Лондон. И двамата са смятани за старомодни федералисти, ненавиждани от британците (които искат да се премахне от европейския договор набелязаната цел за „все по-единен съюз“) и пречка пред плановете на Камерън да предоговори условията на британското членство и да подложи през 2017 г. резултата на референдум.

Предишните британски премиери наложиха вето на федералистките белгийски кандидати за председател на Еврокомисията през 1994 и 2004 година. Въпреки че този път Лондон не разполага с вето върху решенията, които сега се приемат с квалифицирано мнозинство, той може да намери достатъчно съюзници да блокира кандидатурите и на двамата. Холандският премиер Марк Рюте също изрази скептицизъм за водещите кандидати.

Председател на Еврокомисията е само един от четирите или петте най-висши поста, които ще се разпределят между страните членки, спазвайки деликатното равновесие между Севера и Юга, Изтока и Запада, големите и малките държави, между леви, десни и центристи, между жени и мъже.

Макар настоятелно да твърди, че се бори за шеф на Еврокомисията, 59-годишният Юнкер каза, че за него би било чест да поеме функциите на председател на Европейския съвет, наследявайки белгиеца Херман ван Ромпой като постоянен председател на европейските срещи на върха и ключов посредник за постигане на компромиси.

Далия Грибаускайте и Енрико Лета (вдясно) с Хераман ван Ромпой (в центъра)

Други важни постове, освен председателство на Еврокомисията и на Еврогрупата, включват поста ръководител на външната политика на ЕС, заеман сега от британката Катрин Аштън, и председателството на Европейския парламент.

Другите потенциални претенденти за различните постове включват датския премиер Хеле Торнинг-Шмит и бившия италиански премиер Енрико Лета от левицата, и представителите на десницата – литовсият президент Далия Грибаускайте и ирландския премиер Енда Кени. Всички те имат както предимства, така и недостатъци и никой не се очертава като безспорен избор, ползващ се с широка подкрепа. Така обаче беше и с Барозу.

Страната на Торнинг-Шмит не е в еврозоната и някои може да възразят, че нордическите социалдемократи вече държат един важен пост с назначаването на бившия норвежки премиер Йенс Столтенберг за генерален секретар на НАТО. Италия вече има представител на важен европейски пост в лицето на Марио Драги, който оглавява Европейската централна банка. Това изглежда ще изключи 47-годишния Лета и 71-годишния му предшественик Марио Монти, когото в Брюксел продължават да уважават, след като беше европейски комисар.

58-годишната Грибаускайте, бивш еврокомисар по бюджета, която дели с покойната Маргарет Тачър прозвището „Желязната лейди“, ще отговори едновременно на изискванията за представителство на жените, на източноевропейците и на малките държави в съюза. Някои обаче може да възразят, че някога тя е била член на Съветската комунистическа партия. Освен това тя като че ли се самоизключи от европейската надпревара, кандидатирайки се за втори президентски мандат на изборите през май в Литва.

Енда Кени и Хеле-Торнинг Шмит

62-годишният Кени се ползва с популярност за управлението му по време на успешно осъществената спасителна програма в Ирландия, но бившият учител няма международен опит и не ползва чужди езици.

Торнинг-Шмит, на 47 години, се превърна мълниеносно в световна знаменитост миналата година, след като си направи снимка „селфи“ с президента на САЩ Барак Обама и британския премиер Камерън на церемонията в памет на Нелсън Мандела в Южна Африка. Икономическата реформаторка обаче се бореше да запази целостта на управляващата коалиция и не се ползва с популярност сред избирателите. Вътрешен човек от Брюксел каза, че тя и Кени страдат от това, че в основните страни в ЕС биват възприемани като „британските кандидати“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *