Над 600 000 африканци чакат в Либия и Мароко да поемат към Европа

Докато стотици хиляди сирийци пристигат в Европа от Близкия изток, към териториите северно от Сахара се стичат не по-малък брой африканци, чакащи своя ред за по-добър живот в ЕС, пише „Уолстрийт джърнъл“ в специален репортаж от Северна Африка.

Имигрантите, идващи от около десетина африкански държави, се заселват временно в Мароко, Алжир и Либия. Идват от Гана, Камерун, Кот д'Ивоар, Нигерия, Мали и др. Броят им е безпрецедентно висок. Новодошлите спят в изоставени апартаменти, празни складове или на открито по улиците и в горите по планинските склонове. Хиляди намират подслон в непрекъснато разширяващи се палаткови лагери и оцеляват, търсейки храна в отпадъците и крадейки вода.

Някои от имигрантите живеят в Северна Африка от години, обрани и измъчвани от трафикантите, отбягвани от местните и с безброй белези по телата си от бодливата тел на границите, които са опитали неуспешно да преминат.

В същото време в Мароко бяха построени мощни нови огради с помощта на милиарди евро европейски пари. Заради тях в момента е по-трудно от всякога да се стигне до испанските анклави по крайбрежието.

Високотехнологични уреди, термокамери и военноморски патрули следят за опити да се прекоси Гибралтарският пролив, разделящ Африка от Европа.

Въпреки това все повече млади мъже пристигат, присъединявайки се към десетките хиляди, които чакат преди тях. Много от тях просят или стават общи работници, за да могат да спечелят пари за лодка, с която да преплуват към Европа.

Около 100 хил. африкански имигранти в момента живеят в Мароко. Повече от половин милион са в Либия, сочат данните на Международната организация по миграцията (МОМ). Огромната част от тях са млади мъже.

Въпреки многократните усилия на ЕС да плати достатъчно средства на съседите си, за да се подсили контролът на външните граници, не може да се каже, че Брюксел е убедил младите африканци да си останат у дома. В действителност повече хора от всякога идват да опитат късмета си. А колкото повече идват, толкова повече и успяват. Броят на пристигналите на надуваеми лодки в Испания се увеличи с 30% през първите три месеца на 2015 г.

Имигрантите в Северна Африка са отличен пример за често срещаната трудност при различаването на икономическите имигранти от бежанците. Десетилетия на терористични атаки в много от около сахарските държави направиха невъзможно да се вземе решение кои бягат от ислямистки бунтове и кои – от бедност.

Ивица вода, широка около 15 км, разделя най-богатия континент в света от най-бедния. Европейците също прекосяваха този маршрут, бягайки по време на Втората световна война. Мароканците плуваха в обратна посока, за да търсят работни места във Франция и Испания до 90-те, когато разликата в средния доход между двата бряга намаля.

Всеки от кандидат-имигрантите прави по няколко неуспешни опита за преминаване на границата. Правителството на Мароко и МОМ предлагат безплатни полети и автобуси обратно към домовете на имигрантите. Малцина се възползват.

Мароко освен това прави опити да интегрира хилядите младежи. Само през последната година в страната са издадени разрешителни за пребиваване на 17 000 души. Въпреки това огромната част от тях продължава да опитва нови пътешествия с лодки към Европа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *