Наемаме само роботи

Основните опасeния при създаването на истински изкуствен интелект (AI) са свързани с паническия страх, че той може да излезе от контрол и да унищожи човечеството. Или поне така е в Холивуд – в два достатъчно известни филма се развиват сценарии със сходен край. В холивудската поредица „Терминатор“ военната мрежа SkyNet поема контрола над въоръжените сили на САЩ и предизвиква ядрен апокалипсис. Във филмовата трилогия „Матрицата“ изкуственият интелект пък е заробил хората и ги използва за енергия. Тези продукции може и да са научна фантастика, но през последната година бяха демонстрирани няколко интересни напредъка в развитието на самообучаващи се машини, което е една от първите стъпки в създаването на истински AI. Което накара редица големи имена в IT и научните среди като Бил Гейтс, Илон Мъск и Стивън Хокинг да изразят публично опасенията си, че в един момент роботите може да се обърнат срещу своите създатели.

Ядрен апокалипасис и превръщането на хората в акумулаторни батерии може и да звучи изсмукано от пръстите. Но развитието на AI технологиите и автоматизацията могат да създадат съвсем скоро други проблеми, които да обърнат наопаки индустриалните и икономическите реалности.

Липса на контрол

Основните опасения на технологичните експерти са свързани с вероятността в един момент човекът да изгуби контрола над машината. Вероятността това да стане е, ако притежава силен изкуствен интелект и може да се самообучава.

„Опасявам се от суперинтелигентността“, пише Бил Гейтс, съосновател на Microsoft, в отговор на въпрос, свързан за AI, на сайта Reddit. „Първо машините ще вършат много от нашата работа и няма да са много интелигентни. Това ще е позитивно, ако можем да го контролираме. Няколко десетилетия по-късно, когато те поумнеят, тогава ще бъде притеснително.“

Още по-мрачна е визията на легендарния учен и физик Стивън Хокинг. „Лесно може да определим високоинтелигентните машини като научна фантастика“, пише Хокинг за вестник Independent. Според него раждането на истински AI ще бъде най-голямото постижение на човечеството, което ще донесе куп ползи. Но отправя и доста отрезвяващо предупреждение. „Можете да си представите как подобна технология надхитрява финансовите пазари, манипулира световните лидери и разработва оръжия, които ние дори няма да можем да разберем“, пише още Хокинг. Той допълва, че „докато краткосрочното въздействие зависи от това кой контролира AI, в дългосрочен план стои въпросът дали изобщо може да се контролира“.

Хокинг е само един от близо стотина учени, които подписват отворено писмо, в което е описан потенциалът на изкуствения интелект, но и предупреждават за опасности, свързани с напълно автономни оръжейни системи и лична неприкосновеност. Сред авторите е и предприемачът Илон Мъск, който стои зад частната космическа компания SpaceX и производителя на електромобили Tesla.

Бавният път към SkyNet

Всъщност все още сме далеч от създаването на изкуствен интелект, който да притежава подобна сила и възможности. В момента разработките на решения са фокусирани към създаването на специализирани автономни системи. Като например автоматична обработка на данни. В тази ниша принос има и българска компания. „Онтотекст“ създава софтуер, който да сканира бази данни и да прави търсения на семантичен принцип. Тоест не само по ключови думи, но и на базата на контекст, създаден от тях. Контекстът е голям проблем за по-сложните компютърни програми.

„Създаването на напълно функциониращ изкуствен интелект за момента граничи с невъзможното“, коментира Атанас Киряков, съосновател и изпълнителен директор на „Онтотекст“. Според него това се дължи на факта, че е много трудно да се направи така, че машината да разбира напълно всичко по начина, по който го прави човешкият мозък. Което се вижда при популярния онлайн преводач Google Translate или пък гласовия асистент Siri на Apple. Когато се излезе от утвърдената рамка и се налага контекстуално разбиране, двете програми просто забиват или дават грешни резултати. Тук на помощ идват точно развитието на семантичните технологии, самообучаването на машините и други подобни техники. Които макар и да са далеч още от изграждането на напълно функциониращ AI, напредват доста бързо.

Пример за самообучение е например суперкомпютърът Watson на IBM. Той спечели телевизионната викторина Jeopardy!, като надви човешки опоненти. Watson разполага с когнитивни възможности, сканира големи масиви информация и изкарва най-правилните отговори. Негова модифицирана версия започва да се „обучава“ като помощник по медицина. Watson обработва стотици картони и започва да дава доста точни диагнози и препоръки за лечение на пациенти.

В друг случай софтуерни разработчици правят програма, която се учи сама да играе на класически видеоигри. Докато първите опити на софтуера са трагични, след по-малко от 48 часа опити програмата започва да става по-ефективна от хората, а след още малко самообучение започва да експлоатира техники, които и най-закоравелите играчи не ползват.

Икономически удар

Машините може да не унищожат човечеството или поне не в близките десетилетия, но е много възможно да окажат влияние по друг начин. Историята показва, че автоматизацията на все повече процеси води до изчезването на различни професии. Колкото повече автономността на машините и възможностите им се повишава, толкова по-бързо те ще заменят хората в тези дейности. Много специалисти са на мнение, че основното предизвикателство с роботите и AI е повече насочено към революция на пазара на труда, а не към ядрен апокалипсис.

През последните месеци има няколко интересни експеримента, които показват тази тенденция. Един от тях е на американската информационна агенция Associated Press. Тя използва автоматизирани програми (или, образно казано, роботи), които да пишат определен тип статии. За последните три месеца те са написали 3000 статии, като за едва 120 от тях се е налагало редакция от човек. Става дума най-вече за информации за финансови резултати по шаблон.

Индустриални роботи сглобяват коли и друг тип техника денонощно, като за тях отговаря екип от едва десетина души, които просто въвеждат данните и наблюдават процеса. На фондовите пазари ситуацията е подобна, като голяма част от сделките се извършват от автоматични програми. Скорошно изследване на университета в Оксфорд показва, че 47% от работните места в САЩ са застрашени от замяната на човек с автоматични системи или програми през следващите едно или две десетилетия. Но в повечето случаи става въпрос за рутинни дейности, които могат да се извършват по шаблони, което е далеч от формирането на дигитално съзнание например.

Надеждата на специалистите е, че когато автоматизацията и технологичният прогрес премахват някои професии, те създават на тяхно място нови. Проблемът е, че в момента ликвидирането им става по-бързо, отколкото създаването на нови. Отделно сегашните образователни системи не могат да реагират бързо при преквалифицирането на хората.

Други се успокояват, че с автоматизацията на редица процеси и дейности човек ще има повече свободно време. Ще се предефинира и идеята за работа. Естествено в условията на пазарна икономика веднага изниква въпросът с добавената стойност и как човекът ще може да допринася.

Така че за момента основните проблеми ще бъдат насочени именно в задачата да се трансформира икономиката, така че автоматизацията да не отвори бездна от безработица и голямо орязване на доходите. А не толкова, че ще бъде създаден изкуствен интелект, който ще реши, че човекът е излишно бреме. Всъщност в известна степен съдбата на планетата е в ръцете на програма. Съветската „Периметр“ е автоматична система за нанасяне на ядрен удар, която и в момента функционира на територията на Русия. Тя извършва подобно действие, ако бъде засечена атака с атомни оръжия над Русия и няма оцелял висшестоящ, който да издаде заповед за ответни действия. За разлика от фантастичната SkyNet тя не е създадена или програмирана да нанася изпреварващ удар. Смята се, че няма възможност да се самообучава.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *