Най-лошото десетилетие за борсите

Два балона, два срива и две рецесии в икономиката – най-лошото десетилетие за фондовия пазар на САЩ за последните 200 г., коментира “Ведомости“.
От края на 1999 г. до края на ноември 2009 г. средната годишна загуба от акциите, търгуващи се на Нюйоркската фондова борса (NYSE), достигна 0.5%, изчисли професорът по финанси от Йелския университет Уилям Гьоцман.
Това е най-лошият резултат за календарно десетилетие от 20-те години на ХІХ век, когато е започнала да се води статистика за търговията на NYSE.
Даже по време на Великата депресия, през 30-те години на ХХ век, резултатите са били малко по-добри – минус 0.2%. Последните десет години бяха истински кошмар за фондовия пазар на САЩ, заяви Мишел Гембър, главен икономист на Ibbotson Associates.Според изчисленията на Ibbotson, за инвеститорите би било по-добре да инвестират във всеки друг актив – така, в зависимост от сектора, облигациите носят 5.6-8% годишно, като най-добрата инвестиция е била златото, растяло на година средно с 15% след 3% загуба през 90-те години.
Ситуацията изглежда още по-лоша, ако вземем под внимание инфлацията – тогава индексът S&P 500, отчитайки дивидентите, е губел ежегодно през изминалото десетилетие 3.3%, изчислява Чарлз Джоунс, професор по финанси в Университета на Северна Каролина.
През 30-те години прирастът е бил 1.8% заради дефлацията, а през 70-те години, когато “мечият“ пазар е съвпаднал с хиперинфлацията, загубите са били 1.4%. Няколко фактора са превърнали десетилетието в кошмарно.
В началото на 80-те години започна почти 20-годишен “бичи“ тренд, 90-те години се превърнаха в най-добрите в историята, включително благодарение и на технологичния бум (средният годишен доход от акции на NYSE достигна 17.6%).
Но растежът на котировките позволи на компаниите да съкратят дивидентите.
От 1926 г., според изчисленията на Джоунс, средният годишен доход от инвестиции в S&P 500 е бил 9.5%, включително 4% от дивиденти.
През това десетилетие дивидентната доходност е достигнала едва 1.8%. Към 2000 г. пазарът беше ужасно прегрят, заяви Джереми Грентъм, съосновател на инвестиционната компания GMO.
В края на 1999 г. съотношението на капитализацията към печалбата на компаниите от S&P 500 достига рекордните 44 при средна дългосрочна стойност 16 (според изчисленията на професора от Йелския университет Робърт Шилер, който сравнява капитализацията със средната печалба за 10 години и отчита инфлацията, което позволява да се нивелират краткосробните колебания). Беше очевидно, че ще трябва доста да се почака преди да се получи приличен доход от американските акции, заяви Грентъм.
Средната годишна загуба от ще бъде около 2% за 2000-2009 г., прогнозираше преди 10 години той. Това не беше очевидно за всички: една от популярните книги по онова време – изданена през 1999 г. “Dow 36000“, в която Джеймс Гласман и Кевин Хъсет доказваха, че индексът Dow Jones може да достигне до тази стойност след няколко години.
В списанието Тhe Atlantic Monthly от януари 2000 г., отговаряйки на критиките, те обещаха да дадат по 1000 долара за благотворителност, ако след 10 години DJ е по-близо до 10000 пункта, отколкото до 36000. Вчера в 19.30 ч. българско време DJ беше 10442.5 пункта. От 30 акции, влизащи в индекса, само 13 са се покачили от края на 1999 г. и едва две – Caterpillar и United Technologies – са прибавили над 100%.
Докато пазарът се возеше на увесилителното влакче (възстановявайки се след срива през 2000-2002 г., той отнова започна да спада от края на 2007 г., когато започва да издиша кредитния балон), инвеститорите бяха привлечени от дългосрочния “бичи“ тренд на развиващите се пазари.
Ако номиналната промяна на S&P 500 за десетилетие бе -25.4%, то индексът MSCI Emerging Markets нарасна с 94.75%, китайският Shanghai Composite – със 133.8%, РТС – с 684.5%. Броят на американските сред 10-те най-големи компании в света намаля от седем на четири. В момента толкова сред тях са китайските компаниия, а бразилската Petrobras е на 11-то място.
Американските компании, които по-рано гледаха на развиващите се пазари като на пазари за експанзия, сега гледат на тях като на конкуренти, заяви професорът от Харвардското бизнес училище Розабет Мос Кентър.
Променило се е и отрасловото представителство: ако по време на пика на технологичния бум сред 25 най-големи компании в света 13 са били технологични, то днес благодарение на ръста на цените на суровините лидери са енергийните (седем). Телекомуникационната компания WorldCom, влизаща в топ-25 с капитализация от 150.6 млрд. долара, банкрутира през 2002 г. след фалшифицирането на счетоводната отчетност. Затова пък Google, която в началото на десетилетието е била само на годинка и три месеца, се превърна в технологичен и медиен лидер.
“Не мога да си спомня друго десетилетие, в което да са се сринали повече компании, отколкото през това, още едно десетилетие, което би било по-голямо“ от това, което австрийският икономист Йозеф Шумпетер нарича “съзидателно разрушение“, заяви Ей Джи Лефли, председател на борда на директорите и бивш генерален директор на Procter & Gamble.