Най-сетне силна и приличаща все повече на правителство Европейска комисия

Жан-Клод Юнкер се доказа за пореден път като майстор на компромиса. Съставът на новата Европейска комисия, разпределението на ресорите и новата структура показват изключителните качества на ветерана-премиер да лавира между много и разнопосочни интереси. За първи път Европейската комисия се очертава като много силен и самостоятелен орган, който не само ще бъде пазител на Договорите, но и ще чертае бъдещето. Съзнателно или не, ЕС направи огромна крачка напред в институционалната си консолидация и то без това да налага многогодишното писане на нов устройствен договор. Новата структура на ЕК е поредната илюстрация на това. Като започнем от реформата на икономическото управление, минала с минимални промени в Договора, и стигнем до крайъгълния камък – евроизборите тази година, които за първи път дадоха възможност за истинска паневропейска политика.

Резултатите от това са, че председателят на ЕК беше избран отдолу нагоре, а не, както досега, да бъде назначаван служебно от страните-членки. Той води кампания, състезава се с реална конкуренция от кандидати, издигнати по същия паневропейски демократичен начин от останалите европейски политически семейства. След това изтиска максимално Договорите и вместо да следва страните-членки, участваше активно и на моменти дори ръководеше процеса по назначаване на членовете на Комисията, което досега беше изключителен приоритет на страните-членки. За да може да балансира между малки и големи страни-члеки, между богати и бедни, между исканията на Европейския парламент и Съвета, между мъже и жени, между отделните политически семейства, Юнкер поиска страните-членки да избират умно кого да изпратят в Брюксел.

Някои от тях предложиха повече от един кандидат, за да оставят максимално широк избор на бившия премиер на Люксембург. Резултатът от цялото това лобиране, преговори и балансиране е многопластов компромис с огромен потенциал за сериозна промяна. Най-напред подходът. Юнкер не искаше кандидати с готови портфейли, а искаше сериозни професионалисти. Страните, които се отнесоха сериозно и предложиха елитни кандидатури, получиха най-важните ресори и позиции. Онези, които не успяха да преодолеят вътрешнополитическите и вътрешнопартийни дрязги и изпратиха по-слаби кандидати, получиха по-слаби ресори. На пръв поглед изглежда, че интересите на страните-членки са надделели, но внимателно вглеждане в цялостната структура и мандати на членовете на ЕК показва, че страните-членки за първи път са заобиколени.

По „закон“ членовете на Комисията са надпартийни и наднационални европейски служители. Устройството на ЕС и особено след евроизборите допуска политизиране поне на процеса на съставяне на изпълнителния орган на Съюза. А тази година, повече от всякога, политическото лобиране и националните претенции взеха сериозно надмощие.

Един над всички и всички над един

Най-голямата новост в Юнкеровата Комисия е съставянето на вътрешен кабинет от заместник-председателите. Подборът им е изключително прецизен и отразява най-вече опита и независимостта на новоназначените от държавите им и вътрешната им политика. Първоначално Жан-Клод Юнкер заяви, че ще назначава само бивши премиери на ключовите постове заместник-председател на ЕК. Той обаче направи изключение с Кристалина Георгиева и Франс Тимерманс. Всички останали заместник-председатели (без върховния представител за външната политика) са бивши министър-председатели. Нещо повече, те идват от държави, които са доказали своя силен ангажимент към ЕС, не са създавали проблеми и са били малко или много самостоятелни. Сред тях няма нито един представител на държава, която е била със спасителна програма от ЕС.

За първи път (официално) Комисията ще има първи заместник-председател по модела на първите вицепремиери в някои страни-членки (Хърватия например има първи вицепремиер, който има повече правомощия от останалите). Във втората си Комисия Жозе Мануел Барозу създаде такъв пост като подсили функциите на еврокомисаря, отговарящ за икономическите и финансовите въпроси. Тогава това беше финландецът Оли Рен. Макар да не беше официално първи заместник, Оли Рен на практика беше дясната ръка на бившия португалски премиер. В Юнкеровата Комисия дясната ръка на председателя е бившият холандски външен министър Франс Тимерманс. Изключително силна фигура на европейско ниво, много активен в предлагането на визии за бъдещето на ЕС. През последните години често можеше да се прочетат негови статии за големи европейски издания, в които той излага вижданията си за задълбочаването на интеграцията в еврозоната и ЕС като цяло.

Той е и един от реформаторски настроените политици в ЕС, което е силен сигнал, че Юнкер наистина има реформаторска програма за следващите пет години. Г-н Тимерманс демонстрира през последните години самостоятелност и лидерство. Най-запомняща ще остане речта му пред Общото събрание на ООН по повод свалянето на малайзийски пътнически самолет с десетки холандски граждани на борда над Източна Украйна от финансираните от Кремъл проруски „бунтовници“. Кратка и емоционална реч, в която си пролича ценностната му ориентация. Франс Тимерманс ще отговаря за „по-добрата регулация“, което в превод означава, че ще се търси опростяване на регулацията на ниво ЕС. Ще отговаря и за междуинституционалните отношения (Европарламента, Съвета). Това, което е особено важно за България специално е, че Франс Тимерманс ще отговаря за върховенството на закона и основните права.

България влезе в ЕС на 1 януари 2007 г. с предпазен механизъм, чиято цел беше да следи реформите в областта на съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност. Липсата на напредък по Механизма и дори няколкото крачки назад, които България направи през последните години принудиха Холандия да наложи вето върху членството на България в Шенгенското пространство на сигурност. Холандското правителство постави като предварително условие София да заслужи добър доклад по Механизма и едва тогава да продължи интеграцията на страната в ЕС. Това все още не се е случило и затова е особено показателно, че този ресор се дава именно на холандец. В края на предишния политически сезон Комисията на Барозу излезе с предложение за създаването на общоевропейски механизъм за наблюдение на нарушения на върховенството на закона и изобщо ценностната система на ЕС, след като стана ясно, че не само България и Румъния имат слабости в това отношение.

В този смисъл Жан-Клод Юнкер удържа на обещанието си за последователност спрямо работата на Жозе Мануел Барозу. Впрочем, новият механизъм беше създаден от заместничката на Барозу Вивиан Рединг, която е от Люксембург, което е още един щрих към Юнкеровата последователност.

Шефът на ЕК ще има и „лява“ ръка и това е българката Кристалина Георгиева. В структурата на Комисията заместник-председателите ще имат „стратегическа роля на филтри“. Правило на новата Комисия ще бъде председателят да не предлага нова инициатива или нова програма, ако не е получил преди това подкрепата на ресорния заместник-председател. В този смисъл той ще държи особено много на мнението на първия си заместник и на Кристалина Георгиева, която ще отговаря за бюджета и за човешките ресурси. Той сам я представи именно като втора дясна ръка. Това е доказателство за огромното уважение, с което г-жа Георгиева се ползва. Въпреки пълното нежелание тя да бъде номинирана от България и натиска, за който имаше съобщения, че е бил упражняван върху правителството в София, фактът, че тя получи толкова важна роля в ЕК е изцяло нейна собствена заслуга.

Липсата на силна подкрепа от България, както и слабата й партийна обвързаност (Кристалина Георгиева не е член на ГЕРБ), бяха достатъчно условие Юнкер да я сложи в най-близкото си обкръжение, защото е очевидно желанието му да се предпази от натиск от страните-членки върху работата му.

Бившият финландски премиер Юрки Катайнен е третият заместник-председател, който получава много важен ресор – „Нов стимул за заетост, растеж и инвестиции“. Изборът на Катайнен е логичен, като се има предвид, че досега младият финландски политик се е доказал като последователен, коректен и със силна проевропейска ориентация. Както сам се определи по време на изслушването му в Европарламента миналата година, той е от първото поколение „Еразъм“-политици. Именно тази негова реч в Страсбург илюстрира защо Юнкер го е предпочел близо до себе си – той има много ясна визия за проблемите на ЕС и настояваше за по-справедлива интеграция. Въпреки че идва от лявата част на политическия спектър, Юрки Катайнен е известен в ЕС с настояването си за строга фискална дисциплина и реформаторски подход.

Сериозното присъствие на балтийски бивши премиери в най-тесния кръг на управлението на Юнкер е също толкова илюстриращо неговите амбиции за реформи. Той се е обкръжил с двама бивши балтийски премиери – на Естония и на Латвия. И двете държави са учебникарски примери за преодоляване на кризи и за създаване на „тигърски растеж“. Андрус Ансип получава силно подценяван, но много важен ресор – цифровия единен пазар. Няма по-добър за поста от бившия премиер на Естония – страната с най-развитото електронно управление в света. Цифровата икономика е един от големите приоритети на Жан-Клод Юнкер, тъй като това не само е бъдещето, но вече е и настоящето. Точно в тази сфера няма единен пазар в ЕС. Стъпка в посока към изграждането му беше работата на предишния ресорен комисар Нели Крус за отпадането на роуминга и цялата й цифрова програма. Андрус Ансип също е сред премиерите-ветерани с повече от един мандат на поста.

Валдис Домбровскис е другият заместник на Юнкер с, може би, най-трудния, но много важен ресор – интеграцията на еврозоната. Бившият латвийски премиер, подал оставка заради срутването на покрива на новопостроен супермаркет, беше един от кандидатите за наследник на Херман Ван Ромпой на поста председател на Европейския съвет. Ползва се с огромно уважение в ЕС. Латвия е член на еврозоната от 1 януари тази година и опитът й с преодоляването на кризата от 2008-а година, когато страната губи за изключително кратко време значителна част от брутния си вътрешен продукт, е винаги даван за пример за скоростта и решителността, с която овладя кризата. В момента това е една от много малкото страни в Съюза с динамичен растеж – между 3 и 4%. Неговата работа ще бъде отново продължение на направеното до момента – за основа ще му служи докладът на четиримата президенти, както и самостоятелния проект за задълбочаване на интеграцията в еврозоната на Комисията на Барозу.

В този смисъл ресорите в Комисията на Юнкер може да се разделят на две групи – ресори на настоящето и ресори на бъдещето. Ресорът на г-н Домбровскис е на бъдещето.

Бившата словенска премиерка Аленка Братушек получи също много ключов ресор на бъдещето – енергийния съюз. Първоначално изглеждаше, че назначаването й е резултат от компромиса за половия баланс в Комисията. В подобен дух се изказа и самия Жан-Клод Юнкер. Има обаче някои факти от биографията на Аленка Братушек, които подсказват, че това не е бил единствения критерий при избора й да оглави този изключително чувствителен и труден ресор, особено в сегашната геополитическа обстановка. Г-жа Братушек демонстрира по време на краткия си едногодишен мандат като министър-председател на малката бивша югорепублика много силен характер и решителност да спаси страната си от фалит. Словения е единствената на практика фалирала държава, която успя да избегне спасителна програма на Тройката.

Под ръководството на г-жа Братушек беше изработена собствена словенска програма за излизане от кризата, благодарение на която Словения за една година премина от най-застрашената страна в Европейския семестър, до режим на „всичко е под контрол“.Тя успя за кратко да консолидира словенското общество и да поведе страната по пътя на възстановяването, но падна жертва на вътрешен партиен преврат. Братушек също е в известен смисъл политическо сираче, подобно на Кристалина Георгиева. На практика в момента тя няма политическо бъдеще в родината си, което я прави напълно независима и „свободна“ да се отдаде на европейска кариера. А независимостта при създаването на енергийния съюз ще е от особено голямо значение.

Идеята за създаването на енергиен съюз е на полския премиер Доналд Туск, който беше назначен за председател на Европейския съвет. Това предвещава много добра работа и партньорство между Комисията и г-н Туск, чиято основна задача ще бъде да търси общи позиции по важни европейски теми. Въпреки че в мандата му не е записано изрично да работи за енергийната сигурност и независимост на ЕС, със сигурност той ще помага с всички сили, за да види идеята си реализирана.

По замисъл заместник-председателите ще бъдат водачи на политиките на Комисията, а еврокомисарите ще бъдат „играчите“. Заместниците са постоянни, но ресорите на еврокомисарите не са. Вицетата ще ръководят и координират работата на комисарите, но всички ще зависят едни от други. Комисарите ще имат нужда от подкрепата на заместниците, но последните ще зависят от това какви идеи и предложения ще предложат комисарите. Повече от ясно е обаче, че заместниците ще ръководят. Така че, първоначалното впечатление, че Юнкер се е поддал на натиска на Франция и е дал натоварения с много очаквания пост на икономическия и финансов еврокомисар на бившия френски финансов министър Пиер Московиси, е грешно. Ако във втората Барозова Комисия това беше най-силната позиция, то в Юнкеровия „кабинет“ това не е така. Над Московиси ще бъдат двама бивши премиери – Юрки Катайнен и Валдис Домбровскис.

Досега Оли Рен и екипът му отговаряха за основната част на икономическата политика на ЕК и подготвяха по-голямата част от Европейския семестър. Сега вече за това ще отговаря г-н Домбровскис в тясна координация с Юрки Катайнен. Бившият латвийски министър-председател ще наблюдава Европейския семестър, ще координира, представя и изпълнява инициативите за подсилване на конвергенцията на икономическите и фискалните политики между страните-членки от еврозоната. При представянето на Комисията си Юнкер заяви в отговор на журналистически въпрос, че Московиси ще представлява ЕК в Еврогрупата, но е ясно, че той няма да бъде самостоятелен в решенията си. Натискът на Франция беше изключително силен да получи този ресор, обещан от самия Юнкер пред Европарламента за социалистите.

Московиси обаче няма добър опит с реформи и изпълнение на конкретните национални препоръки. Съществуваше реална опасност, ако му бъде даден поста, да повлияе силно на икономическата политика на Комисията. Сега обаче ръцете му са вързани и това се очаква да си проличи особено силно в края на октомври, когато ще започне поредният цикъл на Европейския семестър с представянето на годишния обзор на растежа и междинния преглед на изпълнението на конкретните препоръки, които няколко години поред показваха, че Франция се нуждае от сериозни реформи, които обаче не се предприемат. Франция се очерта като една от нереформиращите се държави, но се заражда силен фронт срещу досегашната икономическа политика на ЕК, ръководен от Италия. Засега обаче изглежда, че опитите на Франция да се отърве от реформи, няма да минат, защото италианският премиер Матео Ренци изглежда твърдо решен да промени радикално закоравялата италианска политика и икономика.

Останалите ресори

Противоречиви реакции имаше по повод останалите назначения със силен национален привкус. Картината обаче е много добре балансирана и зад всяко назначение стои дълбок размисъл и основание. Страните, които се справят добре в определени сфери или демонстрират безпроблемност са получили ресори на бъдещето. Държави, които изпитват затруднения в определени области са получили ресори на настоящето (тоест да решават текущи проблеми). Такъв е случаят с ресора на гръцкия еврокомисар Димитрис Аврамопулос, който получава новия портфейл „Миграция и вътрешни работи“. В социалните мрежи и медиите имаше доста критики и дори сарказъм, че именно страната, която не може да опази външната граница на ЕС, получава този ресор. Всъщност, това е много добра идея, защото бежанските потоци са сериозно предизвикателство за всяка страна-членка, а оттам и за цялата Общност. Бидейки дълбоко наясно с проблемите на страната си, г-н Аврамопулос би могъл да допринесе значително за промяна на европейското законодателство, което не е никак справедливо в тази област. На практика вътрешните страни отказват да сътрудничат и смятат, че външните трябва сами да се справят с постоянно растящите потоци от бежанци и емигранти.

Британският еврокомисар Джонатан Хил получи точно това, което Великобритания искаше и най-силно я вълнува – финансовата стабилност, финансовите услуги и капиталовите пазари. Причините Юнкер да „се поддаде“ на британския натиск са две. Първо, икономиката на Обединеното кралство се крепи до голяма степен на финансовите услуги. Страната е в този смисъл „специалист“ по това. На второ място, след жестокия сблъсък между ЕС и Великобритания около избора на нов шеф на ЕК, даването на портфейла на британеца е знак за примирие. Гаранция за това, че Джонатан Хил няма да изпадне в конфликт на интереси е, че той е само комисар и неговата работа ще се следи от голяма част от заместник-председателите.

Елжбиета Бьенковска, бившата вицепремиерка на регионалното развитие на Полша, е еврокомисар за вътрешния пазар, промишлеността, предприемачеството и малките и средни предприятия. Отново много добър избор предвид опита на Полша във всички тези сфери. Унгарският външен министър Тибор Наврачич получи слабия ресор „Образование, култура, младеж и гражданство“. Унгария под управлението на Виктор Орбан се показа като проблематичен член, който не само не се старае да усвои европейските ценности, но дори и воюва с тях. Затова е логично решението на Жан-Клод Юнкер да даде на унгарския кандидат ресор, в който има най-малко ЕС. Образованието и културата са една от сферите, в които е най-слабо сътрудничеството на европейско ниво.

Добро решение е назначаването на Мариан Тисен (Белгия) за еврокомисар на заетостта, социалните въпроси и трудовата мобилност. Тя беше един от много активните членове на влиятелната икономическа комисия в Европарламента и беше докладчик по много от важните досиета от реформата на икономическото управление. Опитът й в този смисъл е огромен, а назначението й ще осигури добро сътрудничество с Европарламента, което точно в тази сфера ще е силно необходимо. Останалите ресори не са без значение, но при тях няма ярки контрасти.

Истинска пауза в разширяването

Може би единствената неприятна новина в новата Комисия е за разширяването. В някои от контролирано изтеклите проекти дори липсваше такъв ресор. Това предизвика остри критики, включително от страна на ангажирани с разширяването външни министри, като шведския Карл Билд. В окончателния вид на Комисията тези критики са взети предвид, но изцяло отразявайки позицията на Жан-Клод Юнкер, че в следващите пет години ще има пауза в разширяването, за да се постигне консолидация на ЕС. Не че няма нужда от такава пауза, наистина има. Проблемът е в геополитическия момент. Точно сега това е много опасно. В новата Комисия има ресор „Европейска политика на съседство и преговори за разширяването“. Първата част от ресора отразява всички кризи по границите на ЕС като основен приоритет, но втората част ясно показва, че Комисията на Юнкер ще се концентрира единствено и само върху онези страни, с които се водят преговори. Това автоматично изключва Македония и Босна и Херцеговина, с които не са започнати преговори, а те са в момента най-трудните и опасни казуси в района на Западните Балкани.

Донякъде добра новина е, че ресорният еврокомисар ще бъде австриецът Йоханес Хан, чиято страна е силно ангажирана със Западните Балкани. Въпреки това обаче, рискът е огромен, особено като се има предвид, че и двете страни не само не отбелязват напредък, но изпадат в тежки кризи, което само ще затрудни задачата да бъдат пълноценно интегрирани някога в бъдеще. Затова ще бъде от огромно значение какъв подход ще намери г-н Хан и как ще си сътрудничи с върховния комисар Федерика Могерини в намирането на решение на проблемите. Дано така формулирано, името на ресора не означава, че дори и да бъдат предложени, с тези страни няма да бъдат започнати преговори. Или поне да бъде потърсена друга форма за рестартирането на евроинтеграционните процеси там. Повече от всякога ЕК не бива да обръща гръб на тези страни и региона, а трябва да прояви иновативност, креативност и най-вече политическа отговорност на фона на ясно заявената позиция на Москва, че Балканите са сфера на влияние.

Тук отново силна роля се очаква да продължи да играе Хърватия, която вече постигна много като вкара Западните Балкани в полезрението на страните-членки. Показателно в този смисъл беше провеждането на конференция с участието на държавните и правителствени ръководители от региона в Берлин в началото на септември. В началото на юли на „Хърватия форум“ в Дубровник италианският външен министър и новоизбран върховен представител на ЕС за външната политика Федерика Могерини призна в качеството си на представител на италианското председателство на Съвета на ЕС, че в Съюза има не само умора от разширяването, но и умора от самия Съюз. Това, според нея, трябва добре да се осъзнае и да се работи „заедно“ за решаване на проблема.

„Ние също имаме домашно да пишем за интеграцията на Западните Балкани, което е да обясним на нашите парламенти и общественото мнение, че има силна връзка между факта, че интеграцията в региона е ценност и интерес за всички нас, и да не се преструваме, че това не е свързано с европейската перспектива.Ако интеграцията в района работи, то е заради европейската перспектива.Общественото мнение в нашите страни не бива да симисли, че мирът ще продължи вечно, ако отслабим европейската перспектива на региона“, каза тогава г-жа Могерини. В този форум участва и холандският външен министър Франс Тимерманс, който направи едно от най-ярките и откровени изказвания. Той каза в Дубровник, че най-голямата заплаха пред европейската интеграция е разцеплението вътре в Съюза и предупреди, че трябва да се има предвид, че разширяването трябва да бъде одобрявано от националните парламенти, което при сегашната евроскептична ситуация ще става все по-трудно.

Г-н Тимерманс също е на мнение, че има нужда от пауза в разширяването, но същевременно е необходимо да се осигури силна подкрепа за него, защото това означава свободно движение. Като цяло има разбиране сред тези двама важни заместници на Юнкер от региона, но принос би могъл да има и хърватският комисар Невен Мимица, който получи ресора „Международно сътрудничество и развитие“. Силно критикуван ресор от хърватските медии, но колкото и да изглежда обтекаем, той съдържа в себе си огромен потенциал за влияние върху стратегически важни за ЕС страни и региони. А хърватският опит в региона би могъл да има много сериозно въздействие върху цялата Комисия и може да помогне за преобразуване на паузата в динамичен процес на подготовка. В целия този пъзел е важно да се отбележи, че друг добре запознат с региона член на ЕК заема ключова позиция с много важен ресор – бившият словенски премиер Аленка Братушек. Изграждането на енергиен съюз няма да е смислено, ако не бъдат взети предвид и Западните Балкани, така че шанс за региона има.

Засега реакциите са умерени, но положителни. Сръбският главен преговарящ Ядранка Йоксимович заяви в интервю за сръбското издание Blic, че заглавието на ресора „потвърждава ангажимента и подкрепата на ЕС за продължаване на процеса на евроинтеграция на страните от Западните Балкани“. Повече за реалните намерения на еврокомисарите и заместниците ще разберем по време на изслушванията в Европарламента, които започват на 29 септември. Първата крачка обаче е обнадеждаваща и се надявам, че Европарламентът ще прояви зрялост и конструктивност като не създава излишни институционални кризи в момент, когато ЕС се нуждае от силно водачество.