Най-търсената професия

Снимка: Thinkstock/Guliver

Заетостта в здравния сектор в ЕС е нараснала с почти 2% на годишна основа между 2008г. и 2012г. Това се дължи на съчетание от фактори — застаряващо население, напредък в областта на технологиите и леченията, очаквания на хората за по-качествени услуги и обръщане на по-голямо внимание на профилактиката.

През 2012г. почти 1милион души са били наети на работа в сектора на здравеопазването. Това сочи последнияЕвропейски монитор на свободните работни места(EVM), публикуван от Европейската комисия.

„Последният доклад потвърждава, че здравеопазването е един от секторите с най-голям потенциал за създаване на работни места в Европа и показва къде инвестициите в обучение са спешно необходими“, казва комисарят по трудова заетост, социални въпроси и приобщаване Ласло Андор.

Въпреки това мониторът отчита намаляващо общо търсенена трудовия пазарвЕС, като през четвъртото тримесечие на 2012г. свободните работни места са били с 6% по-малко, отколкото през същия период на 2011г.През четвъртото тримесечие на 2012г. броят на наетите на работа е намалял в повечето основни професионални групи, като за пръв път от второто тримесечие на 2010г. той е спаднал в групата на „специалистите“ (с 5%).

Професиитеснай-висок растеж на броя на заетитевтях – след работниците, предоставящи персонални грижипо домовете (всекторана здравеопазването) —са били разработчиците ианализаторитена софтуерни приложения, предоставящите административни и специализирани секретарски услуги, работещите в минното дело, специалистите с контролни функции в промишлеността и строителството и началните учители и учителите в детски ясли и градини.

В периодамеждучетвъртото тримесечие на 2011г. и последното тримесечие на 2012г. предоставянето на персонални грижи по домовете се нареди на първо място сред бележещите най-бърз растеж професии. Три други професии от сектора на здравеопазването намират място сред 25-те професии с най-бърз растеж: медицински сестри и акушерки, приложни специалисти в областта на медицината и фармацията и други професионалисти в сферата на здравеопазването, например зъболекари, фармацевти, физиотерапевти. В средносрочен план най-обещаващи са перспективите за заетост за медицински сестри и акушерки.

В докладасе отбелязва също, че на редица страни може да се наложи да се справятспредизвикателството на застаряващаработнаръка в здравния сектор. Например повече от 40% от здравните работници в България и балтийските държави са на възраст между 50 и 64 години, което е значително над средното за ЕС равнище.

Повишаването на броя на наетитена работа вздравния сектор контрастирасобщата тенденция, отразена от Европейския монитор на свободните работни места, показваща спад на наемането на работа с около 4% в ЕС- в периода между последните тримесечия на 2011 и 2012г. В повечето професионални групи броят на наетите на работа е намалял, като той е спаднал за пръв път от второто тримесечие на 2010г. при специалистите. Същевременно броят на наетите на работа лица с висше образование е нараснал с 2%, което може да означава, че повече специалисти са приели работни места, изискващи по-ниска от тяхната квалификация.