Накрая сметката плаща българският данъкоплатец

Между общите, неаргументирани политически изявления за настъпващ финансов колапс и хаос, и действителното състояние се очертава диаметрално разминаване. Както личи от отчета на Министерството на финансите, изпълнението на бюджета в края на първото полугодие на 2014 г. не е драматично по-лошо в сравнение с 2013 г. При по-внимателно съпоставяне може да се установят незначителни отклонения, които създават напрежение при изпълнението на бюджета, но те нямат извънреден характер. Обратно, през последните години, особено след 2009 г., подобни отклонения са обичайна практика.

Щом числата в настоящия и новия вариант на бюджета сочат едно – необходимост от частична актуализация, а правителствените намерения показват друго: сериозно прекрояване на бюджета, редно е да се запитаме защо се допуска подобно разминаване?

Според анализ на Съюза на икономистите в България, първата хипотеза е, че служебният кабинет си е поставил за цел да осигури финансов комфорт на следващото, редовно правителство. Това предположение произтича от парадоксалния факт, че правителството заклейми ,не без основание, раздутите разходи, а в същото време предвижда тяхното увеличение с 448,5 млн. лв. Втората хипотеза е, че в мотивите и проектозакона не са открито и подробно включени всички разчети и съображения, които стоят зад предстоящото безпрецедентно прекрояване на бюджета.

В най-лошият случай , ако се отчете само недостигът на средства за фиска, корекцията на дефицита би трябвало да не надхвърля 3% от БВП. В правителственото предложение, обаче, е заложено дефицитът на касова основа да достигне до 4,0 % от прогнозния БВП или 3 152,3 млн. лв.

Със сигурност правителството е наясно, че неговите действия ще предизвикат откриване на процедура за свръхдефицит от страна на ЕК, с всички произтичащи от това санкции. Какво се крие тогава зад неговите намерения и разчети? Завоалиран отговор на този въпрос намираме в мотивите към законопроекта за актуализация на бюджета:

„В контекста на предлаганото увеличаване на дефицита и осигуряването на надежден буфер за ликвидна подкрепа се поражда необходимост от поемане на нов държавен дълг, респективно – промяна на предвидените дългови ограничения за 2014 г., които да позволят да бъде обезпечено допълнително дългово финансиране в размер до 4,5 млрд. лв. в рамките на годината. В предвидения нов дълг е включена възможност за дългово финансиране с оглед предоставяне на ликвидна подкрепа в рамките на одобрената държавна помощ от ЕК в размер до 2,9 млрд. лв. или в рамките на същия лимит поемане на нов държавен дълг за предоставяне на заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките в размер до 700 млн. лева. Посочените обстоятелства налагат увеличение на допустимия максимален размер на държавния дълг към края на годината до 22,5 млрд. лв. или 28,4 % от прогнозния БВП.“ Според финансови експерти обаче държавният дълг би следвало да се увеличи само с още 1.5 млрд. лв., докато всъщност правителството предлага увеличение с допълнителни 4.5 млрд. лв. Защо?

Логичното обяснение е, че служебното правителство вече има конкретно, облечено в числа становище за подкрепа на банковия сектор и в частност на КТБ: към 2.9 млрд. лв. одобрената от ЕК държавна помощ се добавя съгласие Фонда за гарантиране на влоговете в банките да получи заем в размер на 700 млн. лв.

Ако предложението за емитиране на външен заем се одобри, следващото правителство ще бъде застраховано във всички случаи при фалит на КТБ и изплащане на гарантираните депозити, за оздравяване на трезора плюс допълнителни инжекции в други търговски банки и при хибриден вариант – съчетание на първите два.

Какъвто и вариант да се избере, рекордният по размер заем, който се предвижда, ще се реализира за сметка на данъкоплатците. /БГНЕС/