Накъде отива еврото?

На 17 юни, за втори път в рамките само на 50 дни, в Гърция ще има парламентарни избори. Страната е икономическо буре с барут, което може да избухне, ако например някое необмислено изявление на политик подтикне гърците да изтеглят всичките си пари. „Възможно е ситуацията да се изостри още преди изборите“, смята Мартин Хюфнер, главен икономист на Assenagon Investments в Мюнхен. Той не изключва за кратко време да бъде въведен контрол върху движението на капитали. „Сигурен съм, че както в Атина, така и в ЕЦБ или Брюксел отдавна мислят за контрол върху движението на капитали“, казва Хюфнер. Нито едно евро повече за Атина Трябва да спре наливането на пари в Гърция докато в Атина не бъде съставено правителство, което да се придържа към ангажиментите в спасителната програма, настоява Хюфнер. Също и европейските партньори на Гърция ще подкрепят страната с нови милиарди чак когато т.нар. „Тройка“ (ЕК, ЕЦБ и МВФ) потвърди в доклада си, че Атина се придържа към курса на икономии. Гърция е заплашена от фалит, ако до края на юни не постъпи поредният транш. Следващата стъпка би била излизане от валутния съюз. Последиците: срив на банките, замиране на икономиката и социални безредици. Разбира се, не бива да се стига дотам. Според Томас Майер, главен икономист на Дойче Банк, Гърция би могла временно да поддържа две валути. Вместо пенсии и заплати първоначално гърците биха получили облигации за покриване на дълг, които могат да разменят и така да покриват ежедневните си нужди. „Може би това е по-малкото зло“, казва Томас Майер. Междувременно на финансовите пазари Гърция вече се смята за по-малкия проблем в Еврозоната с оглед на тежките проблеми на Испания. Четвъртото по големина народно стопанство в ЕС страда от несигурния банков сектор, където възникват все по-сериозни проблеми след спукването на балона с недвижимите имоти.
Разнобой между експертите
Мнозина смятат, че испанците също трябва да се подслонят под спасителния чадър. Техните пари свършват, а лихвите им нарастват значително. „Испанците трябва да превъзмогнат националната си гордост и да отхапят от горчивата ябълка“, каза Хюфнер. Според Томас Майер обаче ситуацията в Испания не е чак толкова подтискаща. „Испания има различни опции. Мадрид може да си осигури пари на финансовите пазари с лихви от шест и половина до седем процента, с които да рекапитализира банките в страната“, казва Майер. Вече няма никакво съмнение, че спасителната стратегия, базирана само на бюджетна дисциплина, се проваля. Повечето страни от Еврозоната затъват все по-дълбоко в рецесия. Свиващата се икономика винаги води до по-малко данъчни постъпления и по-високи дългове. Еврозоната – разпад или разцепление? Шансовете за разпад или разцепление са около 50 на сто, смята Мартин Хюфнер. В такъв случай страните би трябвало да се завърнат към националните си валути, нещо което Томас Майер категорично отхвърля. Не само разходите по въвеждането на националните валути ще бъдат космически. Подобна стъпка би довела и до валутен регионализъм. „Във валутно отношение Европа би станала зависима от случавщото се извън нея“, казва Майер. Мартин Хюфнер смята за нереалистично и разделянето на валутния съюз на Северна и Южна зона. В такъв случай вероятно Германия и Франция също би трябвало да бъдат разделени. „И тогава съвместната политическа дейност би станала много, много трудна, да не кажа невъзможна“, заключава икономистът.

Елица Петрова