Накъде ще завие Брюксел с Жан-Клод Юнкер
Пийва си – супер. И пуши? И псува?! Опа-а, наш човек. Това трябваше да е шега, но наблюдението на реакциите на голяма част от българските политици, предизвикани от издигането и последващото назначаване на Жан-Клод Юнкер тази седмица за председател на Европейската комисия (ЕК) показва, че техният анализ стига горе-долу до това ниво.
Юнкер е позната величина в Европа, а за 18-те му години като премиер на Люксембург пред очите му България извървя пътя си до членство й в ЕС и НАТО. „Възприема ни без илюзии, но и без предубеждения и негативни нагласи“, казва български дипломат, който има преки наблюдения от Юнкер. Може спокойно да се каже, че той ще бъде първият председател на ЕК, който всъщност е имал някакъв досег със София, преди да заеме европейския пост.
България подкрепи официално преди малко повече от месец люксембургеца за поста, но най-вече защото гласът й така или иначе нямаше да бъде чут и трябваше да се ориентира по мнозинството. Тази беззъба позиция се пренесе на всички възможни нива. Правителството не направи нищо сериозно да изтъргува подкрепата си за подходящ пост за българския еврокомисар (както всички странни членки най-откровено правят), дори напротив, активно саботира възможността сегашният български комисар Кристалина Георгиева да стане външен министър на ЕС или заеме друга важна позиция в Европейската комисия. Причината беше затъването на БСП в бакалски сметки как лидерът й Сергей Станишев да заеме нейното място. Публичната международна подкрепа за Георгиева (от прибалтийските страни и Румъния, през различни европейски тинк-танкове до депутати от различни идеологически разцветки) – безпрецедентен случай за български кандидат, обаче изненада БСП неприятно.
По-голямото политизиране на ЕК и ЕП ще да доведе и до по-открити критики от страната на тези институции към България – унизителна перспектива за държавата, но може би полезна за нейните граждани.
На този фон да се очаква анализ как България да се позиционира още в първите дни на новата Европейска комисия си е направо лукс. При нивото на родните проблеми и очакваните промени в политиката на ЕС първото впечатление пред новия шеф на комисията обаче е изключително важно. Засега то е, че София не може да се организира да изиграе малкото си козове.
Оглавяването на комисията – на практика европейско правителство, от бившия люксембургски премиер е сигнал за сериозен завой в ЕС. Брюксел ще се съсредоточи върху еврото, големите амбиции и претенции ще бъдат изоставени, а балансът между отделните институции ще бъде променен. Разбира се, свистене на гуми няма да се чуе, промяната ще бъде по-скоро като смяната на курса на супертанкер. Но изместването на траекторията на европейската политика ще има значителни последици за България.
Това няма да е германска Европа
На теория смяната на председателя на Европейската комисия не би трябвало да доведе до сериозно изместване в политиките на ЕС. Завъртането на щурвала на 30-хилядната администрация в Брюксел не е лесна задача, а всеки завой е свързан със съгласие от 28-те страни членки. „Само най-динамичните шефове на комисията, такива като Жак Делор (председателят на ЕК между 1985 и 1995 г. – бел. ред.), са успявали да направят това“, пише Чарлз Грант от Центъра за европейска реформа в Лондон.
Натискът за смяна на курса идва от друго място. Юнкер е първият председател на ЕК с претенцията да е избран вследствие на пряк избор от гражданите на ЕС. За пръв път в историята на ЕС Европейския парламент (ЕП) – а не страните членки – командва парада и определи кой ще застане начело на ключовата институция. Това със сигурност ще направи европейската комисия много по-политическа, а ЕП – още по-настоятелен гласът му да се чува. Всичко това може да е добре за България, която може да разчита на по-силно рамо от страна на евродепутатите, които традиционно ни подкрепяха както за излизането от шенгенския визов списък, така и сега за влизането в шенгенската зона. Още по-голямото политизиране на ЕК и ЕП ще доведе и до по-директни критики от страната на тези институции към България – унизителна перспектива за държавата, но може би полезна за нейните граждани.
Но основната причина за това Юнкер да стане шеф на Европейската комисия е коалицията от държави, която застана срещу германския канцлер Ангела Меркел.
Още с издигането му за кандидат на Европейската народна партия в дясната германска преса започна концентрирана кампания срещу него. Списание „Шпигел“ излезе с брутален текст „Внимание, алкохолен тест“, в който се описваше навика на Юнкер да полива обяда си с няколко джинфиса и бяло вино. Заредиха се текстове за статута на Люксембург като квазиофшорна зона и за възможния конфликт на интереси на Юнкер (сега Европейската комисия съди страната за възможностите, които тя предоставя за избягване на данъци), за скандалите му със специалните служби и т.н. По-късно от канцлерството към немските медии започна да тече обилен поток от вътрешна информация, от която ставаше ясно, че Меркел не е очарована от перспективата Юнкер да оглави комисията. Тя се притеснявала „най-левият европейски християндемократ“ да не посегне на строгите фискални правила, наложени в последните две години. От него по-лош бил само Мартин Шулц, кандидатът на левицата, чиито фискални идеи според „Шпигел“ карали канцлерството да го определя повече като италианец, отколкото като германец.
Юнкер е един от отците – основатели на еврото, и дългогодишен председател на еврогрупата (т.е. финансовите министри на членките на еврозоната). Но е известен и с това, че беше в основата на компромиса през 2002 г., който позволи на Германия и Франция да нарушат правилата за бюджетната дисциплина на еврозоната (известни като маастрихтстките критерии). Тогава и Берлин, и Париж надскочиха лимита на бюджетния дефицит, но им се размина… с промяна на правилата, по които те иначе трябваше да бъдат глобени. След което някой вече трудно можеше да настоява за бюджетна дисциплина. В последните години Юнкер се обявява и като противник на мерките за ограничаване на бюджетните дефицити, които Германия налага. „Когато Германия настоява страните, които се нуждаят от помощ, да прибягнат до по-строга бюджетна дисциплина, защо Германия си присвоява лукса постоянно да решава местната политика на другите“, е един от по-звучните цитати на Юнкер. Така на 29 май, когато Европейският съвет трябваше да одобри кандидатурата на Юнкер, това не се случи главно поради нежеланието на Ангела Меркел. Тогава тя каза, че имало и други хора, които могат да се справят със задачата не по-малко добре.
Тези позиции обаче му извоюваха силна подкрепа в страни като Франция или Италия, чийто премиер Матео Ренци не крие желанието си за промяна на германския „фискален диктат“. Подкрепа за политическия завой дойде дори от самата Германия – Зигмар Габриел, лидерът на социалдемократите и коалиционен партньор на Ангела Меркел, каза, че „би било умна позиция да се позволи малко повече време за намаляване на бюджетните дефицити за сметка на истински реформи“. И докато на 29 май Меркел е сбръчквала вежди пред перспективата Юнкер да е лицето на европейската бюрокрация, 22-ма от 28-те правителствени ръководители на страните членки са звъннали на Юнкер да засвидетелстват подкрепата си за него. На другия ден Меркел за пръв път официално подкрепи люксембургеца.
Ако Меркел не управляваше в коалиция, съдбата на Юнкер можеше да бъде друга. Германският канцлер можеше да настоява страните членки да изберат шефа на Европейската комисия (както е всъщност според договора за ЕС), вместо да се съгласят на наложения им кандидат от Европейския парламент, който не се посреща с ентусиазъм от никого. „Ако Юнкер е отговорът на проблема с лидерството в Европа, човек трябва да се чуди какъв точно е бил въпросът“, пише Едуард Люс във Financial Times.
Къде е България в цялата схема
Първите изяви на Юнкер показват, че той се опитва да балансира между основните политически течения в Европа.
За да отговори на притесненията на Германия, новият председател на Европейската комисия повтори, че е твърдо за запазване на Пакта за стабилност и растеж (който след 2011 г. изисква страните – членки на еврозоната, да координират бюджетните си програми и да намаляват дефицитите си). Юнкер обаче подчерта, че ще търси по-голяма гъвкавост в пакта – нещо, за което настояват вече всички страни в еврозоната без Германия, които твърдят, че строгото придържане към бюджетните ограничения спъва икономическия растеж, което не позволява дълговото бреме да бъде намалено ако не в реално изражение, поне като процент на БВП.
Специално заради Франция беше подчертана и необходимостта от реиндустриализация на ЕС. Заради Великобритания Юнкер потвърди, че е склонен да договори връщането на някои правомощия в страните членки. За тези, които го обвиняват в твърде много федерализъм, той посочи нееднократно, че държавите са в основите на съюза и че не вярва в Европейски съединени щати. За страните, които се притесняват от нерешителността на ЕС по отношение на Русия – енергиен съюз, който обаче съдържа твърде малко детайли.
На пръв поглед удобна еклектика, в която за всекиго има по нещо. „Голямото ми притеснение е, че добре звучащи политики се превръщат в идеологеми“, коментира бившият министър на еврофондовете и настоящ евродепутат Томислав Дончев.
Центърът на бъдещата политика обаче ще се промени значително. „Еврото ще е основна задача на Юнкер. Може да се очаква, че ще подкрепи всички идеи за обособяване на по-тясна интеграция в рамките на еврозоната“, казва бившият външен министър и бивш евродепутат Ивайло Калфин. Очевидно е, че без засилена фискална координация кризата отново може да се повтори, особено като се има предвид възможното отхлабването на фискалната хватка, наложена от Меркел след 2009 г.
Първият сигнал за това беше предложението на Юнкер страните в еврозоната да ползват финансови бонуси, ако прибягнат до амбициозни реформи. „В този контекст ние ще трябва да помислим за установяването на собствен бюджет на еврозоната“, каза в речта си той. Идеята не е нова, но за пръв път излиза на преден план и на практика означава създаване на два отделни бюджета в рамките на ЕС. Това пък естествено ще доведе до натиск за свиване на единия за сметка на другия – доста неприятна перспектива пред България.
Тази концентрация обаче няма да бъде единствено ехо от преживяната дългова криза в ЕС. В последните години ЕС се разпиля в опита да свърши твърде много неща с твърде малко ресурси и ограничена подкрепа. Вече никой не си спомня лозунга ЕС да стане най-конкурентоспособната икономика към 2010 г. Във втория мандат на отиващия си председател на ЕС Жозе Мануел Барозу в бюрокрацията на ЕС вече беше настанал пълен хаос – докато комисарят по енергетиката подкрепя шистовия газ, комисарят по околната среда е срещу него, докато един комисар говори за реидустриализация, друг – за ограничаване на държавните помощи. „Очаквам той да намали оборотите, но да даде повече стратегическа визия и по-малко на брой, но внимателно изпипани приоритети. Неговата първа задача е завършването на банковия съюз. Енергийният съюз, мисля, че е по-голяма амбиция, която, ако не бъде правилно разположена във времето като действия, може и да не мине“, казва български дипломат с дълга практика в Брюксел. „Ще има едно връщане към периода отпреди комисията „Сантер“ и в този смисъл ще има едно успокояване и стратегизиране на ЕК.“
България, която е от групата на изоставащите, може да се окаже изолирана, а конкретните й нужди да останат в сянката на приоритизирането. Според Калфин Юнкер ще се концентрира върху изграждането на ядрото на ЕС, което означава, че ще бъде много неотстъпчив по отношение на разширяването на ЕС и евентуално – членството ни в еврозоната, ако България го пожелае. На фона на намеренията от тази седмица, че България ще сондира мнението за включването си в предверието на еврозоната – ERM 2, това не звучи обнадеждаващо. „От друга страна, той ще възприеме аргументите, че ЕС не трябва да се разделя на отделни групи и ако имаме смислени идеи, ще има форма за участие в новите структури, без да е задължително да сме част от еврото. Вероятно България няма да му бъде приоритет, но е важно и страната да не се превърне в проблем. От следващото правителство зависи как ще подреди европейските приоритети на България при новата комисия и дали ще ги отстоява целенасочено“, допълва Калфин.
Малко по-оптимистичен е един от бившите подчинени на Калфин в МВнР. „Юнкер няма да позволи изоставащите да дърпат процеса назад и това ни дава шансове, ако у нас дойдат нови хора, които знаят какво е ЕС и евроинтеграция, така че ЕК отново да стане най-важният ни съюзник. За Юнкер основната цел ще бъде повишаването на конкурентоспособността на целия ЕС и затова изоставащи няма да бъдат позволявани“, казва дипломатът. „Ако не искат с добро, ще става по друг начин…“, смята той.