Намирисва отново на сензационни фалити
През тази седмица станахме свидетели на това как най-големият в света борсов посредник, американската компания „Рефко Инк.“, премина във „вечните ловни полета“. Съвременният финансов свят, уви, е свикнал с периодичните фалити на борсови мастодонти. Преди петнайсет години един от тогавашните могули на Уолстрийт Майк Милкен докара себе си до затвора, а компанията, която ръководеше – „Дрексел Бърнам Ламберт“ – до ликвидация.
Майк забравил две основни неща в операциите си – да се съобразява с пазара и да спазва закона. Пазарът смачка позициите му, а законът го лиши завинаги от право да упражнява професията си. През 1995-а симпатягата Ник Лийсън, трейдър в „Беърингс“ – банката на британското кралско семейство, с 233-годишна история – я докара до фалит със загуби от 1,4 млрд. долара, който й нанесе с неразрешени сделки. Лежейки в затвора, Ник написа книга и сценарий за успешен филм, а банката отдавна е само спомен, както и авоарите на депозантите в нея.
През 1998-а фалитът на инвестиционния фонд „Лонг Търм Кепитъл Мениджмънт“, в чийто борд фигурираха имената на четирима Нобелови лауреати по икономика, едва не докара до фалит правителствата на Италия и Норвегия, инвестирали стотици милиони в него. Този „Титаник“ на инвестиционните фондове завърши плачевно, както презокеанският лайнер – 4 млрд. щатски долара загуби от неудачни инвестиции и сериозна заплаха за разпад на световните финансови пазари.
Има и други повече или по-малко сензационни фалити на банки и финансови компании през последните 25-30 години, които ще се помнят задълго – но нито един от тях не е сравним с този на „Рефко“.
Фалитът на „Рефко“ не бе причинен нито от хазартен трейдър, надхвърлил разрешените лимити, нито от неправилно преценена инвестиционна стратегия. Най-големият борсов посредник в света бе съсипан от криминалното поведение на главния си изпълнителен директор Филип Бенет. Той съзнателно е подправял финансовите отчети на фирмата през периода 2002-2005 г., както и прикривал собствен дълг към фирмата в размер на 430 млн. щатски долара, представяйки го за заем, отпуснат на друг, формално несвързан с него клиент.
Подобно поведение е не просто незаконно от гледна точка на закона и на морала. То унищожава за миг доверието на инвеститорите и на клиентите на една финансова компания, дори ако тя, както „Рефко“, държи сметки на над 200 хиляди клиенти и офиси по цял свят. Във финансовия свят „доверие“ е ключовата дума. Сега славната някога брокерска фирма, десетилетия устоявала на натиска на конкуриращи я банки и инвестиционни компании, ще бъде разпродадена на части.
Посттоталитарният българин също е попривикнал с подобни събития, дори на родните финансови пазари. Примери на сбъркани пазарни стратегии, изкривено счетоводство, недопустими злоупотреби, в които изгоряха стотици милиони лева, имаме и преди, и след въвеждането на валутния борд. Законовата уредба, регулираща и контролираща финансовите институции у нас, не елиминира заплахата от рецидиви – както не може да стори това и в САЩ. Постоянно възникват сериозни ситуации в застрахователни компании, инвестиционни посредници, инвестиционни фондове и дори банки, които застрашават средствата на вложителите и инвеститорите. Органите по надзора на банковата и финансовата система полагат сериозни усилия да предотвратят счетоводните измами, рисковото пазарно поведение и злоупотребите, но това по никакъв начин не означава индивидуалният инвеститор или вложител да не проявява безпокойство за парите си.
За нас важат универсалните за целия свободен свят правила: не се предоверявайте на рекламата, не се предоверявайте на мениджмънта на фонда или банката, никога не слагайте всички „яйца“ в една „кошница“. Щем не щем, фалити както на ЛТКМ или „Рефко“ няма да избегнем. Но можем поне да ограничим до разумни граници негативния ефект от тях.
Андрей ПРЪМОВ